През лятото градът замира и всички бягат от нагретия асфалт към някое място с пясък, зелена растителност, вода и вълни. В София в момента културният живот се ограничава до кино и някоя и друга изложба, но не много голяма. И тъй като тук събитията не са кой знае колко зрелищни, нека те пренесем за момент в летен Ню Йорк, където също е горещо и замряло, но арт светът намира начини да се забавлява (защото хората с креативните професии са тези, които не търпят да им е скучно).
Мястото, на което да отидеш за лежерни летни вечери и доза изкуство се нарича PS 1 и е готиният малък брат-пънкар на Музея за модерно изкуство MoMA.
Докато туристите се тълпят в MoMA да видят Пикасо и столове Баухаус, от които на всички вече е почнало да им омръзва, самите нюйоркчани са в PS 1. По ирония този по-готин филиал на MoMA е извън Манхатън, в Куинс – трябва да вземеш метрото от Гранд Сентръл в Мидтаун и да пътуваш двайсетина минути по желязна платформа над улицата, над стари фабрики и сгради от голи червени тухли, докато стигнеш.
Самият PS 1 е тухлена сграда на бивше училище. Вътре текат изложби на съвременни артисти, а вън, в двора,е купонът.
През цялата година можеш да влезеш в музей, но горещото лято позволява дълги вечери навън и творческата енергия се прехвърля натам. Вече 11 години PS 1 организира нещо като летен „малък сезон” в двора си – питиета, игри, пърформанси и музика събират хората от квартала и от по-далечни части на метрополиса.
.jpg)
Дворът на PS 1 не е нещо особено – покрит е с бетон и няма никакви намеци за природа. Нюйоркчани са закоравели в това отношение – в града парк освен Сентрал парк няма никъде, а градинките са със скромни пропорции (в това отношение в София сме късметлии). Но PS 1 компенсира липсата на градина с това, което се случва във въздуха - вече по традиция всяко лято тече конкурс за млади архитекти, които да направят инсталация над градината. Какви ли не шантави структури са пазили посетителите на PS 1 от слънцето – от гигантски юрти до мрежа-батут над главите на хората.
Тази година новата (временна) придобивка на града е балдахин от бели ленти, които се спускат и издигат над музея и двора в нещо като гигантски слалом. Инсталацията е чиста и минималистична, за разлика от предишните години. Забелязва се отдалеч, но е ненатрапчива за посетителите в двора. Изопнатите ленти създават усещането, че си на стадион или в концертна зала, но същевременно дават уют, сякаш са уголемена до гигантски размери градинска тента.
Победителите тази година, Interboro Partners, са преодолели желанието да си направят самореклама и да представят нещо твърде ексцентрично. Те са спечелили журито с чиста и функционална структура в бяло, която е и много красива.
Пространството под „балдахина” е заето от дървени шезлонги, пейки, маси за тенис и джаги, където се завързват приятелства през деня, и малка сцена за вечерите. Всяка събота до септември в двора се случват звукови пърформанси, изпълнения на живо на изгряващи банди, а в по-късните часове пускат млади DJ-и – истинско щастие.
PS 1 е нюйоркският Шишман… ех, но е в Ню Йорк.
Коментари 0Добави коментар