Колкото и рестрикции да бъдат наложени върху пушенето на обществени места, негласната война между пушачите и непушачите винаги ще бъде ожесточена. Независимо към кой от двата лагера спада един джентълмен, той бива такъв именно съблюдавайки комфорта и правата на заобикалящите го.
Пушачът е наясно, че навикът му е отблъскващ за хората, които не употребяват, затова винаги уважава тяхното мнение. Той е наясно, че желанието да бъдеш здрав и да ухаеш добре заслужава повече уважение от правото да се тровиш, пушейки. Затова:
Джентълменът винаги пита човека до себе си „Имате ли нещо против да запаля?”. Ако отговорът е отрицателен, това се приема спокойно и безапелационно.
Ако пуши в присъствието на други хора, джентълменът внимава димът да не отива в лицата им, а пепелта – по дрехите им.
Джентълменът, който пуши, винаги внимава да не мирише на пепелник. За целта задължително ползва дъвки и ментови бонбони.
Джентълменът никога не пуши в асансьор, дори да е сам.
Дори да е сред други пушачи, джентълменът винаги гледа димът му да не отива към тях.
Джентълменът винаги спазва правилата за пушене на мястото, където се намира. Ако случайно ги е нарушил и му бъде направена забележка, той се съобразява веднага.
Когато джентълменът е на гости в дом, в който не се пуши, той дори не си и помисля да поиска пепелник. В най-лошия случай излиза на терасата.
Ако джентълменът е непушач, но джентълменът до него запали цигара и попита за мнението му, той отговаря: „Благодаря, че попитахме. Действително предпочитам да не палите.”
Ако в дома на джентълменът, който не пуши, дойдат гости-пушачи, той не ги морализира и наставлява, а просто не предлага пепелници, надявайки се те сами да разчетат посланието.
Коментари 1 \ Добави коментар Как да останеш джентълмен, докато пушиш на обществено място 14-09-2011
Текст: ViewSofia Фотография: .net |
Коментари 1Добави коментар
Не мисля, че пушенето е тема, която изобщо трябва да се коментира.