Миналата седмица стартирахме поредицата ни Success & The city, в която решихме да оборим общоприетото схващане, че да познаваш правилните хора, е най-добрият, че дори и единствения, начин да вървиш напред, доказвайки със своите постижения, че там, където има много любов и смелост да следваш мечтите си, има и условия, за да пожънеш най-добрата реколта. Изключителната, невероятна Илияна Раева, голямата дама на съвременната българска гимнастика, е героинята на второто интервю от поредицата ни. Тя именно е и абсолютното въплъщение на изказаните думи.
Съвсем прясната световна титла на националния ни ансамбъл по художествена гимнастика заслужава доживотно спонсорство за момичетата от един от най-популярните спортни лейбъли със слоган Impossible is Nothing, защото въпреки всичко, те успяха. И под всичко имаме предвид наистина всичко, защото не е никаква тайна или преувеличено схващане, че българският спорт оцелява в неимоверни /в най-тежкия прочит на тази дума/ условия.
За невероятното интервю изказваме цялата си благодарност на Илияна, и още заради славата, която е спечелила на страната ни, заради заразяващия пример за успех, заради смелостта, хъса и емоцията. Срещата ни беше като двучасова школа по стил на живеене, която не можеш да запишеш при никого, освен при хора, редки и невероятни като тази жена.
Ето и първата част от едно изключително откровено интервю с треньора на националния ни отбор по художествена гимнастика. Наслади се.
V. S. Илияна, честита световна титла! Ние плакахме и се прегръщахме като деца, когато момичетата станаха първи. Как се усещате сега, няколко седмици след този изключителен успех?
И. Р. Благодаря! Никога, и в най-смелите си мечти не съм си представяла че върху нас ще се изсипе толкова много любов - върху децата, върху мене, толкова много сме зарадвали хората. Знаех, че при един такъв успех ще бъдат
много щастливи, но това, което виждам... Това е най-хубавото от всичко, по-хубаво и от златния медал, и от всичко останало.
V. S. Уморихте ли се? Големите успехи обикновено носят след себе си смазващото чувство на умора?
И. Р. Много съм уморена, още не съм имала възможност да си почина. А и имаме само 10 месеца до олимпиадата. Момичетата грабят с пълни шепи от успеха си, а това е чудесен стимул за по-нататъшната ни работа. Така че, ще почиваме после.
V .S. Веднага след първенството се оплакахте на нарочна пресконференция, че условията на пребиваването на отбора във Франция са били ужасни. Помислихме си, че е много хубаво, че някой говори открито за проблемите, без да се притеснява от последваща конфронтация или дори тежък конфликт със собствената си федерация.
И.Р. Това, което казах на пресконференцията, беше абсолютно еднозначно. Нямаше подтекст. Направих го за трети път, този път публично, преди това го бях правила два пъти. Не се взеха мерки, нямаше никакъв ефект, но сега съм убедена, че повече няма да има такъв проблем.
V. S. Закостенелите структури са много и навсякъде в българския спорт. Това и отстрани изглежда като проблем, а отвътре, предполагам, го чувствате още по-остро.
И. Р. Трудно се работи със старите структури, защото хора, които са успели, които са се доказали в миналото и
са на ръководни постове сега, много трудно могат да проумеят, че понякога са неадекватни на новото време. Това е големият проблем. Огромно уважение към всичко, което са направили, но те отказват да приемат новото време, новите поколения и самите промени, които изисква времето. Лично с Мария Гигова не съм имала големи проблеми в работа си.
Едва сега, или по-точно от една година насам, за първи път имам някакви неразбирателства. Общо взето тя е човек, който приема нещата и аз вярвам, че е разбрала за какво става въпрос.
V. S. Вие ни донесохте златен световен медал в разгара на есента, точно тогава, когато се събира реколтата. Колко ви струваше преди това плевенето, сеенето, отглеждането, за да стигнете до тази благословена жътва?
И. Р. Прекрасна метафора. Страхотно сравнение, благодаря за него. Първото, и най-важното, беше обработването на почвата. Липсваха й необходимите компоненти, за да можеш да сееш и да бъде полезно за семето, което искаш да поникне. Много отглеждане, много внимание, много любов, много безкомпромисност, много търпение и последователност. Много тежък и труден процес. Едно е да произведеш продукт за продажба, примерно. Съвсем друго е да произведеш от човешкото същество продукт, при това състезател. И то на световно ниво, да го направиш световен шампион.
V. S. Как става това? Защо някои го могат, а други не?
И. Р. Първо, необходима е много вяра в себе си. Аз знам, че познавам перфектно спорта, как се правят световни шампиони, как се работи. Друг е въпросът, че аз работя в едно много тежко време. Не е като някога Нешка се обажда по телефона и казва само искам лагер, искам пари. Сега всичко си оправям сама, тичам насам-натам, няма пари, няма база. Намерих пари, направихме си база - клуба имам предвид. Още - няма го онзи океан от деца, който беше навремето. Нито пък страхотните треньорски кадри от миналото. Имаше една огромна възможност за избор на национален отбор, а сега има дефицит на качествени треньорски кадри. всичко в държавата беше унищожено, няма приемственост, всичко се разруши, добрите кадри напуснаха, другите се пенсионираха, съвсем нормално, в изискванията на живота. Младите пък не можаха да поемат.
Аз ще стана на 50 години и още не ми е даден шанс. Ние, младите, остаряхме. Това е от неинтелигентност, комплекси, егоцентризъм, култ към личността. Закостенялото тъпче, даже дърпа назад, но не се пускат младите напред. Въпреки това аз смятам, че се прави много в областта на гимнастика. Има много жени, които работят при мизерни условия, но създават и се борят. България вече няма това лоби, ние сме зависими от съдиите, сложно е и се изисква силна гимнастика, но и силни представители, които да защитават лобито ни.
Аз успях, защото съм работила в онова време, когато се създаваха шампиони, и аз, благодарение на това, знам, какво трябва да се направи. Спорът е наука - финанси, квалификация, материална база, възстановяване, всички тези неща в детайл на мен са ми известни. И аз трябваше преди две години, когато се захванах с това, да вкарам всички важни неща, които са основата за постигане на един успех. А това е ужасно трудно.
V. S. Вие самата сте била шампион много пъти. Каква е разликата в чувството, тогава и сега?
И. Р. Когато бях млада, за мен целта беше най-важното нещо. Сега обаче, работейки на тази възраст, открих страшно важни неща в живота. Пътят. Какво правиш всеки ден. Основната ми битка през всичките тези години беше със самата мен - аз да бъда всеки ден на нивото, което изисквам от екипа си, защото аз съм безкомпромисна с хората, с които работя, а това е много сложно нещо - да се справиш със себе си. Към младото поколение днес трябва да си абсолютно различен от това, което беше навремето. Тогава се наказвахме: ако не си изиграеш, ще стоиш тук цяла вечер. Не, сега, с днешните деца трябва да си друг. Трябва да достигнеш до сърцето, до ума, за да ги накараш да поискат. Моята амбиция се трансформира в отговорност, най-вече към себе си. Ключът към успеха е отговорността към мен самата. Аз промених мисленето на момичетата, накарах ги да контролират себе си, а оттам и всеки един елемент.
Не случайно само нашият отбор не сбърка на световното, както и на световната купа. Всички други допуснаха страшно много грешки. Това е благодарение на тези всекидневни многочасови тренировки. И всеки ден говорех: това, което правиш, трябва да е осмислено, трябва да го разбираш. Какво имаме да направим, имаме 60 елемента в едно съчетание. Как трябва да ги направиш - перфектно. Кога - там, на точното място. И ако едно време Нешка ни караше да играем 10 без грешка, аз ги карам само по едно - това е вашият опит. Вие нямате втори опит. Може би аз съм по-тежкия треньор и по-трудния, защото аз изисквам всеки ден емоция в работата. Когато виждам, че емоцията и желанието липсват, аз наказвам.
V. S. По какъв начин?
И. Р. Карала съм ги да играят. Когато няма 100% отдаденост, усмивка, емоция, желание, аз съм ги карала да играят, играят, играят, докато не видя това, което искам, и очаквам. Това е много тежък процес. В същото време те си изпълняваха на 99% това, което трябваше, а аз, за да съм откровена, имаше моменти, в които не съм давала 99%.
Имах ужасно тежки моменти, в които чувството, че не ти върви работата надделява над всичко, само че мен нямаше кой да ме държи по тоя начин, т.е. отново говоря за битката със мен самата. Аз не позволявам на треньорките да си говорят за странични неща. Работила съм в страхотна среда, с невероятни треньори - Нешка Робева, Стела Милушева и Златка Бончева - страхотни педагози, имам наблюдения, изчела съм всичко, включително за Жулиета Шишманова, най-голямата, която ги е карала да изриват килима и имах самочувствието, че знам как трябва да стават нещата. Когато поех момичата, някои от тях не знаеха как да хващат уред. Както се казва, мъж от улицата да вземеш, ще знае по-добре да хване или да изхвърли уреда и ще си сложи правилно ръцете. От нулата сме започнали.
V. S. Възхищавате се на?
И. Р. Възхищавам се на Жулиета Шишманова, на Иванка Чакърова - тя също беше шеф на федерацията ни, изключителни жени. Иска ми се и аз да бъда такава, да си тежа на мястото, да изисквам, но и да им давам много. Да се грижа за тези хора. Много, много ме грабна всичко това. На мен две години основното ми облекло беше анцуга. И продължава да е анцуга.
Това е истниска диагноза, да си треньор. Много е тежко, много е трудно, и когато осъзнаеш, че правиш изкуство, че създаваш, твориш, и то създаваш хора, това е много отговорно и много страшно, и трябва да внимаваш. Можеш да осакатиш, духовно, всякак. Моментът е абсурден, няма нищо общо с едно време, та ние преди 30 години имахме олимпийски шампиони в 13 спорта.
Преминаваш през много тежки периоди, аз изживях един истински катарзис преди състезанието, плаках, говорих си с Господ. Молих му се: Господи, това направих, това, това, сбърках, но обещавам, че другият път ще го направя както трябва, само да успеем, да вземем квота, да играят децата. Аз се разплаках, докато ги гледах как играят, те направиха всичко, залата им стана на крака, нещо, в което аз от дете вярвам - в невидимия свят, в Бога, та в този миг се срещаш директно с Бога, и ще ви обясня как се случи.
Когато си най-силен и го знаеш, и когато обстоятелствата са категорично против теб, и когато цял живот вярваш, че ако направиш всичко, което се изисква от теб, ще успееш, усещаш Божията сила и намеса. Русия е отбор, който не прави грешки, а те допуснаха страшно много грешки. На масата нямаше как да ни пуснат, там има лоби, там са други правилата. Италия допуска грешка, а шефът на световната Федерация седи на масата. Италия допуска грешка. Ние играем 4 пъти без грешка. Това е Божия намеса. Това беше единственият начин да си получим заслуженото, защото бяхме най-силни. И тогава усещаш, че има висша сила, нещо, което е извън материята.
Има хора, които не могат да се примирят, че спечелихме, много са малко вярно, но ги има. Например, хора от управителния съвет, които са ходили и са казвали "е, какво толкова, да станеш световен шампион". А пък други ходили и обяснявали на момичетата: "е, да, ама те сбъркаха". Защо бъркат? Отговорът е да, но ние не сбъркахме.
Спортът направи с мен чудеса, треньорството също направи с мен много - отвори ми невероятни врати в съвсем друга посока - моралната, духовната, интелектуалната посока. Аз успях ВЪПРЕКИ...
Oчаквай продължението утре... в него Илияна разказва за всички Обичам в живота си, за Ванга, за силата на егото, за ритуалите за красота, за суетата, за щастието и какво всъщност е то.
Осъществяването на материала SUCCESS&THE CITY: Илияна Раева от екипа нa ViewSofia стана възможно и благодарение на любезната и стилна подкрепа на:
More from View Sofia
SUCCESS&THE CITY: Анатоли Георгиев - "Трябва да имаш идея какво искаш да правиш в живота си и да я следваш"
Анатоли Георгиев е човек, който впечатлява веднага, щом го видиш. И не само заради високото чело и приветливия...
SUCCESS&THE CITY: Мира Драганова - "Успехът е балансът между приоритети и компромиси"
В редакцията на ViewSofia влиза фина дама с великолепна бяла усмивка, красива и с цялата положителна енергия...
SUCCESS&THE CITY: Главният сценарист на "Под прикритие" Ваня Николова: "Успехът често пъти не може да те научи на нищо"
Ваня Николова е гостът ни тази седмица в рубриката на успеха Success&The city. Тя е главен сценарист на втория ...
