Жоро Петков е само на 28, а вече е изминал дълъг път, за да покаже на всички, че няма невъзможни мечти, стига да вярваш в тях силно.



Срещнахме го в малкия му уютен салон в кв. Лозенец, който открихме с известни затруднения, не защото е скришен, а защото Жоро е семпъл, скромен и много земен; точно такъв е и салона му, в който се почувствахме като у дома.

V. S. Здравей, Жоро. На вратата на салона ти пише „без почивен ден”. Остава ли ти време за личен живот?
Ж. Петков: Така съм си го избрал. Работата е моят живот.

V. S. Стигнал си до етап, на който ти избираш клиентите си, а не те теб.
Ж. Пeтков: Исках да си направя клиентела от готини хора, които могат да оценят това, което създавам. Процесът на избор е взаимен. Тези, които не искат да са copy-paste на някой, а да имат свой собствен стил - това са хората, които ме избират. И аз такива клиенти искам, защото е много по-лесно да градиш стила на някого и да го развиваш, отколкото да копираш снимки, при които разликата от 10 години или 10 килограма не е отчетена.

V. S. Рисувал ли си като малък?
Ж. Петков: Рисувах, даже кандидатствах „Архитектура”, но имах на цветната задача 6, графика -5.5, а по математика -2. Така ми се получи този ден.



V. S. Откъде дойде тази любов към косите?
Ж. Петков: Още от дете си играех с коси. Тогава не знаех какво правя, но ми беше интересно да плета плитки, да правя прически. Все неща, свързани с производството на нещо, което идва от мен. Рисувах си принцески с къдрички, а в първи клас голямата ми мечта беше да стана дизайнер на дрехи. Рисувах кройки, правех скици и съм се интересувал от мода. Исках да изграждам цялостното усещане за една жена от-до: каква е косата, гримът, роклята, аксесоарите - рисувах всичко едно по едно. В училище с момичетата ми беше по-интересно – правех им прически, а момчетата само се биеха; за мен това беше деструктивно; да градиш е много по-интересно, отколкото да разваляш.

Докато учех, работех различни неща, за да се издържам. Лепил съм плакати, разнасял съм листовки, но не преставах да наблюдавам хората и да мисля над това какво мога да променя, така че да им помогна да са още по-красиви, облагородени и щастливи.

След училище ходех в един магазин за шноли и фиби, даже с моя съученичка направихме фотосесия за този магазин с моя фотоапарат. Хората като виждаха прическите с дадените щипки се мотивираха да си ги купуват, а не просто да гледат обикновени шноли, щипки, ластици. И изведнъж магазинът стана много посещаем. По онова време такива снимки с прически имаха единствено „Evita Peroni”.

V. S. При теб има заложен и предприемачески нюх, освен крeaтивност.
Ж. Петков: Така съм възпитан. Учили са ме, че човек трябва да мисли освен за сега, и за бъдещето. И всеки шанс, който бъде подаден, да се развива; каквото и да правиш да знаеш това след една година с какво би ти допринесло.



V. S. Как успя толкова бързо да натрупаш звездната си клиентела? Имаше ли някой, който да те подкрепя?
Ж. Петков: Това беше чист късмет. В първия салон, където започнах, ме наеха, заради умението ми да правя плитки. И така изкарах първите си 20 лв. от плитки, а това ми беше надницата за 3 дни в магазина. Аз не го усещах като работа. Идваше ми отвътре, а до тогава нито бях учил нещо, свързано с коса, нито съм се замислял. Правех неща, които на чист късмет ми се получаваха. След 6 месеца реших, че това, което правя, искам да го има и по списанията, защото в салона лепяхме коси, плетяхме плитки и правехме интересни неща, но това не се показваше никъде.

V. S. В кое списание започна работа?
Ж. Петков: Обърнах се към гримьора Иво Живков. Казах му, че мога да лепя коси, а преди 10 години това беше новаторско. Иво ми предложи да се включа в екипа на списание „Червило”, и тогава се запознах и със стилистката Кристина Симидчийска (в момента моден редактор в „Ева”). Всичко се случи като на сън, мечтата ми се сбъдна без съптротивление. Някои хора имат късмет да им се случат тези неща.

V. S. Когато вървиш по пътя си, следваш мисията на живота, цялата вселена, всички хора около теб ти помагат.
Жоро Петков: Аз правех нещата, които усещах, които ме правеха истински щастлив.
В списание „Червило” се запознах с певицата Йоана. Тя ми беше първата корица, с която отчитам старта си преди 10 години. След това тя ме покани да снимаме клип на „Не си човек”, който излезе около абитуриентския ми бал и най-забавното беше, че всичките ми съученици се вълнуваха кой с каква рокля ще бъде, с какъв костюм, а аз се вълнувах, че е излязъл клип, на който аз съм правил косата.

10-години обучение ми се поднесе ей така, в едно хапче, което изпиваш и имаш всичката информация – как се променят цветовете, как за един клип косата става къса/дълга без перука, как има перуки от естествени коси, с допълнителна коса какви плитки се изграждат. Аз ги научих за месеци тези неща.



V. S. Tова, че клиентките, с които си стартирал преди 10 години са толкова успешни днес, говори, че вие взаимно сте се дърпали нагоре?
Ж. Петков: Да с тези хора си разменяхме енергия. Тогава бяха нашумели Suga Babes, Madonna, Джанет Джексън и аз гледах какви коси и прически имат, стараех се хем да не са същите, хем да са модерни и да изглеждат като от клиповете по MTV. И бях много щастлив, защото хората ми се доверяваха за тези неща, казваха ми: „Ами ок, ти си преценил така, правим го”.

V. S. Знаем, че си автор на златокосия нюанс в косите на Нети.
Ж. Петков: Нети ходеше при много добър фризьор преди да дойде по препоръки при мен. Тогава ми сподели: „Правят ми някакъв цвят, но аз искам да е по-златист”.
И аз просто забърках някакви бои, които имаше и се получи доста по-златист цвят от това, което носеше. И тя каза: „Малко е странно, обаче някак много ми харесва, вече ще правим този цвят.” Късмет е, че не е станал някакъв сензационен гаф, защото аз тогава наистина не знаех какво правя с боите. 6 месеца по-късно се записах на курс в Лореал за колористика, подстригване, защото си дадох сметка, че имам нужда от фундамент, за да продължа да култивирам тези неща, защото това, което съм показал досега е талант, но както Лучано Павароти казва: „за един добър музкант 1% е талант и 99% - адски много работа” Сега ме чакаше работа.

V. S. С какво си различен от останалите в бранша?
Ж. Петков: Аз не гледам само главата на човек. Искам да изградя цялостния имидж. Защото това е важно. На 21 години заминах във Виена, в академията на Шварцкопф, на курсове за колористика и подстриване, защото тук стилист Капанов учеше всички на едно и също; прочетох учебника, изкарах курсовете му, но на мен това не ми беше достатъчно. Това бяха неща, които аз съм гледал преди 10 години, виждал съм тези визии и не са ми интересни. Ако си посещавал курсове на Капанов можеш да се научиш много добре технически да работиш, но не можеш да се научиш на отношение към клиента. В смисъл не можеш да се научиш как да го поканиш да седне на стола, как да му предложиш прическа. Той сяда на стола и трябва дс ти каже какво иска или ти да му направиш каквото прецениш, няма диалог, няма отношението фризьор-клиент.

Във Виена ме научиха, че добрият коафьор прави цялостен имидж на човек - това, което аз съм го знаел, но не съм го осъзнавал.



Обясниха ми стъпка по стъпка какво се случва, когато дойде клиентът при теб, как да проведеш кратък разговор с него, да видиш какъв е неговият имидж за деня, да разбереш дали дрехите, с които е облечен и стилът, който носи, са за днес, защото му е почивен ден, защото така изглежда по принцип, дали иска за някакъв специален повод да бъде направен, за който да впечатли. Трябва да разбереш всички детайли и тогава да започнеш да работиш с човека и да съобразиш косата с чертите на лицето, с цялостната визия.

Всяко следващо пътуване ме обогатяваше все повече и повече, и аз исках моите клиенти да се чувстват на световно ниво, не на локално.

V. S. Какво те задържа в България?
Ж. Петков: България е много благодатен пазар. Колкото и странно да звучи, тук можеш да постигнеш много неща, ако попаднеш на хората, които могат да те оценят. Аз успявам да се развивам и съм много щастлив с това, а и на всеки човек му се дава някакъв шанс, който да развие, но трябва да знае къде да го развива, защото аз знам, че ако бях заминал в чужбина можех да постигна всичко това, но България има нужда от хора, които да я теглят. Иска ми се да провокирам хората да бъдат различни и да има по-високо ниво като цяло.

V. S. Кои са твоите големи учители?
Ж. Петков: Тайлър Джонсън, Лесли Ланстън – фризьори, които работят в Лондон и техни клиенти са Виктория Бекъм, Дейвид Бекъм, Дита Фон Тийз. Тези хора преподават на селектирани от 40 страни фризьори. Аз бях единствен от България. Когато отидеш при тях, те ти обясняват как да постигнеш точно тези прически, които те са създали и които ще са тенденции за този сезон.

Когато отидох на първия си курс при тях, аз имах чувството, че трябва да изтрия всички 5 години, през които досега съм учил. Чувствах се като пълен накадърник след първия ден. И когато знаеш те какво са правили, кого са правили и какво са постигнали и трябва да повториш стъпките им, трябва да скочиш на много високо ниво. Когато на 3-тия ден се отпуснах, разбрах, че те не са там да се изтъкват, а наистина да те научат. Тайлър също обясняваше как трябва да имаш цялостна визия.

Разказа ми за футболната прическа на Дейвид Бекъм как едва ли не на майтап я е направил на Дейвид и след това станала сензация. Той е създател и на прословутото каре на Виктория Бекъм. На втората година му показах част от моя editorial и той много го хареса и ме покани при него в Лондон на workshop „как да правиш коси за списания”, защото понякога се изисква да правиш коси, които не са толкова фризирани, разни детайли, които в чуждите списания ги има и изглеждат супер елементарни, но има нужда от текстуриране на косите и много ноу-хау.

V. S. Приложими ли са всички външни тенденции за България?
Ж. Петков: Специализациите, които съм правил в чужбина, имат нужда от адаптация – аз ги пречупвам през собствената си призма и ги нагаждам към българския пазар, защото не всичко, което е от чужбина, е подходящо и затова исках да си остана тук и съм много щастлив, че не заминах за чужбина. Много пъти съм се двуумял.

V. S. Усещаш ли промяна във вкуса на българката през последните години? Станала ли е по-европеизирана?
Ж. Петков: Има хора, които успяваш да ги убедиш, че платинено русо не е модерно и да възпиташ добрия вкус, други няма смисъл да ги убеждаваш и правиш онова, което искат от теб, защото няма как да те разберат. Максимално се старая да подобря това, което се иска, но в рамките на това, което той е готов да получи. Ако му поднесеш много повече от това, което иска, той не го приема като подарък, а като някакво напрежение върху него.

V. S. Имаш ли планове да се разрастнеш?
Ж. Петков: Аз не мога да се разрастна прекалено много. Ако взема по-голямо помещение, вече губя връзката с клиентите. Ако наема повече хора, те трябва да имат свои клиенти и в този случай аз бих се превърнал в един арендатор, а това не ми е интересно. Аз искам да създавам неща, които да помагат на хората да се развиват и затова следващия ми проект е да направя различни типове учебници за млади фризьори, които да обхващат базата за подстригване, цветове, официални и сватбени прически; всичко да е обяснено стъпка по стъпка. Щастлив съм да правя неща, които да подпомагат хората също да се развиват, защото на мен преди 10 години никой не ми показваше, и ако аз не се бях ръчкал, може би днес щях да бъда един свеж готин квартален фризьор, който да си е останал на едно ниво. Във всеки един бизнес, ако спреш на едно място, ти почваш да вървиш назад, защото всичко се изменя. Няма опция да постигнеш своя връх, това е статично състояние, а ние живеем в динамичен свят.



V. S. Кои са твоите модни икони и техните прически може би?
Ж. Петков: Много харесвам Дафне Гинес, Линда Еванджелиста, Хелена Кристенсен, Синди Крофорд. От новите – Лара Стоун, Фрея, Блага Митева, Кристина Несторова, Снежана, Луиза Григорова.

V. S. Тенденции?
Ж. Петков: Бях казал, че много харесвам триъгълен бретон и че това е супер актуално, бях го правил и в една фотосесия преди 2 години под формата на остър бретон и каре, вдъхновен от Шер. И много се зарадвах, като видях варианта и върху Lady Gaga.
Всички идеи витаят в пространството, те не принадлежат на един човек. Който е отворен за тези неща, успява да ги приеме и да ги пречупи през собственото си виждане. И да ги направи нови и популярни.

V. S. Благодарим за прекрасното интервю и ще очакваме да донесеш новите тенденции директно от източника при нас.
Ж. Петков: Благодаря за интереса, февруари ще съм в Будапеща за тенденциите пролет-лято и ще ги споделя с вас.

Интервюто с Жоро Петков се осъществи с любезното съдействие на:



Чети предходните интервюта в рубриката SUCCESS & THE CITY с:

Еми и Алек от Бистро Комерсиал тук>>

Илияна Раева в две части тук>>

Христина Ванчева тук>>

Ина Николова тук>>

Албена Колева тук>>