МУЗИТЕ: Уолис Симпсън - Жената, която вдъхнови един крал, Мадона и целия 20-ти век

Започваме съвсем нова рубрика, такава, в която истинските музи, вдъхновили велики, талантливи или много известни хора да бъдат смели, да действат и да творят историята на собствения си живот, са главните действащи лица.

Тази жена, с която даваме старт на поредицата е причината днес да вярваме, че да се откажеш от всичко, което притежаваш в името на щастието не е само приказен сюжет.

За любовта й с един владетел, чиято абдикация променя историята на Велико Кралство, се е писало много, документи, игрални филми и дори модните архиви разказват за техния необикновен живот, а в 2012 отново ще си спомним за Уолис и Едуард от режисьорския дебют на Мадона - W.E.

Лентата на поп певицата, която на 53 се преориентира към седмото изкуство, вероятно повлияна от бившия си съпруг, британският режисьор Гай Ричи, е сред най-обсъжданите на Острова, но макар и критиките да не обещават, че филмът ще е шедьовър, все пак има какво да се види на екран - красиви актьори, великолепен стайлинг, съобразен с десетилетието, 30-те години на миналия век, и едно звездно име зад камера - достатъчни причини да го гледаме. В W.E. обаче се преплитат две любовни истории - легендарната и една в наши дни между омъжена американка и руски охранител със същите инициали като на Уолис и Крал Едуард VIII.

И все пак историята на У (Wallis) и Е (Edward) е най-забележителното в този филм и има защо. Започва точно като приказка и завършва така, както искаме да завършват всички любовни истории след и заживяха щастливо...

Имало едно време....

Уелският принц Едуард Албърт Крисчън Джордж Андрю Патрик Дейвид Уиндзор (изигран във филма на Мадона от Джеймс Д'Арси) е престолонаследникът, за който всички вярват, че ще бъде сполетян от едно невероятно бъдеще. Едуард трябва да поеме короната от баща си, Джордж V, но като всеки човек и той не се оказва перфектен.

Неговият най-голям недостатък са увлеченията му по омъжени жени. Принц Едуард има няколко връзки с такива, като повечето от тях са придошли американки. Една от тях е лейди Фърнес. Това е само началото на нещо, което ще промени историята на Британското кралство.

По време на прием през 1928 г. въпросната Лейди представя принца на своята приятелка Уолис Симпсън (Андреа Рийсбъро е в нейната роля във W.E.) - отново американка, омъжена, актриса и съвсем "непригодна" за кралица.

Още с първия им разговор, Уолис смайва Еди. Той е силно впечатлен от високата слаба американка, лишена от всякакъв респект пред неговата кралска титла. Той е наясно, че много от жените му се отдават само заради това, че е бъдещ крал и затова пренебрежението на Уолис го разтърсва до дъното на душата. При срещата си с него мисис Симпсън го потупва по рамото и проявява искрен интерес към неговите занимания.

Не след дълго палавият принц и почтената приятелка на лейди Фърнес вече са в леглото. И като с магическа пръчка, любовта им пламва като пожар. Едуард съвсем не крие чувствата си и всеки ден изпраща на любимата си големи букети с цветя, в които са скрити скъпи бижута.

Представата за Уолис, особено през 30-те години на миналия век, не е за идеалната жена, по която един благородник може да се увлече. Твърде слаба, Уолис въобще не е смятана за красавица, дори е описвана като „Корава, суха и неженствена”. Но за сметка на това носи остър ум, весел нрав и заразителен смях, съчетани с отлични маниери и изключителен сексапил.

По време на едногодишния си престой в Китай, мисис Симпсън усвоява тънкостите на сладострастието и тези нейни умения побъркват традиционния принц. Едуард е омагьосан! Той прави американката пълноправна господарка на сърцето си и на замъка Белведере, който е подарък от баща му. Капризите й са закон за него, а престолонаследникът отказва да посещава приеми без нея и вдига скандали, ако на масата ги сложат отделно един от друг.

В този момент всички се обявяват против връзката им. Кралят и кралицата отказват да приемат Уолис в двореца, а братът на Едуард, Албърт, му повтаря, че трябва да си намери по-подходяща жена. Но принцът не слуша. Той е влюбен. Абсолютно запленен от американката, той обикаля света заедно с нея, представяйки я навсякъде като дамата на сърцето му.

Впечатлена от силата, с която отстоява любовта им, Уолис му подарява копчета за ръкавели Cartier от платина, с неговите инициали и надписа на обратната страна - "Запази твърдостта си". Доста смело послание, което определено е въздействало на позицията на Едуард спрямо жената, с която се е обвързал.

1936-та е истинската кулминация на тази бурна и страстна любовна история. „Кралят умря, да живее кралят Едуард Осми!" викат всички в Англия. По силата на вековната английска традиция Едуард е коронясан. На втория ден от царуването си заявява на майка си, че ще е щастлив, само ако Уолис се съгласи да сподели с него трона и живота си, и нарушава протокола като не се появява на публичното четене на прокламацията за неговото коронясване. Еди изслушва речта на един прозорец в двореца “Сейнт Джеймс” в компанията на все още женената си любима.

Когато Уолис започва процедури по развода в Англия се разразява истинска буря. Всички застават срещу желанието на Крал Едуард да се ожени за нея и изведнъж пречките за техния съюз се оказват прекалено много.

След като вече е крал, той се явява и глава на Англиканската църква, която забранява брак с разведен. Парламентът отказва да даде титла на неговата избраница и в един глас всички заплашват с оставка и политическа криза, ако кралят се ожени за „омразната американка”, нацията е взривена от мисълта английска кралица да стане два пъти разведената католичка, а духовете са толкова разбунени, че премиерът дори праща хора от Скотланд Ярд да следят двойката.

Едуард има три варианта пред себе си: да се откаже от мисис Симпсън, да се ожени за нея против волята на министрите или да абдикира.

Уолис прави изявление, че няма намерение да пречи на краля и е готова да си замине. Но Едуард не иска да се откаже от жената, която обожава. Не иска и да се ожени за нея против волята на правителството, защото това може да доведе до падането на кабинета и след това до конституционна криза.

За това на 10 декември 1936 година той се отказва от британската корона, запазвайки само титлата „принц“, която му се полага по рождение и официално абдикира от трона в полза на своя брат.

Ден по-късно в специално обръщение към нацията Едуард произнася съдбоносното изречение: "Реших, че е невъзможно да нося тежкото бреме на отговорността, и се отказвам от задълженията си като монарх, за да се посветя на жената, която обичам."

Колко трябва да обича един мъж, за да се откаже в името на любовта от кралската корона на една от най-силните държави, се питат всички, а близките на абдикиралия крал недоумяват случилото се."Никой никога не е правил такава жертва за жена, каквато направи той" – коментират по-късно те.

Сватбата на Уолис и Едуард, 3 юни 1937 година

Години по-късно Уолис признава пред свой приятел: "Не можеш да си представиш колко е тежко да изживееш подобен романс”. Въпреки всичко…

Сватбата на принц Едуард и американката Уолис Симпсън е на 3 юни 1937 година във Франция. Булката носи синя рокля, прекрасна кройка с жакет с ръкав и фини облечени копчета, пола тромпет, а церемонията е необичайно скромна - с едва 16 гости.

Уолис обзавежда къщата, в която се настаняват в дворцов стил, устройва приеми и кара Едуард да пише мемоарите си и да дава интервюта, може би за да не усеща липсата на внимание, с която човек като него се ражда.

През 1952 година принцът е допуснат на погребението на брат си, крал Джордж VI, но без съпругата си Уолис. Утешение от този бойкот той намира отново в нейните прегръдки, а тя не спира да му повтаря, че в негово лице, Англия е загубила велик крал.

Уолис всячески се старае да спазва традициите на кралския бит. Двамата с Едуард спят в различни спални и за всяка негова нощна визита, тя се готви щателно и церемониално. Американката се прославя като най-елегантната жена в света и постоянно е на страниците на ‘Вог’.

Едва когато Едуард заболява от рак на гърлото, кралица Елизабет II решава да го посети. Тогава умиращият 77-годишен мъж с неимоверни усилия се повдига от леглото, за да я приветства, както изисква дворцовия етикет.

През 1972 година Едуард умира във замъка Де ла Кро на Френската Ривиера. Двамата не оставят поколение. Жена му го последва 14 години по-късно. Това време тя прекарва в уединение и мълчание. То е нарушено само веднъж, когато тя обвинява Великобритания в безсърдечие и неблагодарност. ‘Англия не ми е простила и аз не съм простила на Англия’ - са последните думи на Симпсън.

За мнозина това е любовната история на столетието, но всъщност е историята на един обикновен човек, който окован от титлата и предначертания кралски живот, се оставя да изгуби всичко, но да бъде щастлив и свободен. И една жена, която е ключът към осъзнаването на принца като мъж, който иска да прекара живота си с човек, когото обича.

Любовта кара света да се върти, се казва в една английска поговорка, а принц Едуард доказва напълно силата на тези думи, изпълнявайки най-висшия дълг, който човек има. Дългът към любовта! Не към измислени правила, дворцови интриги и игри, не към династичния брак, а към любовта. Обикновената, тази заради която всичко останало губи смисъл.

Затова и обсебването на Мадона от тази история е съвсем разбираемо, и колкото и да не са възхитени критиците от нейния режисьорски дебют, всяко овековечаване на тази истинска любовна история, я прави още по-пракрасна.