Следва

Swarovski Edition

ВЕРУШКА, или историята на един супер модел

Въпреки драматичното си и болезнено детство, Вера фон Лендорф се превръща в изключителната Верушка...

All fashion преди 11 години

В ужасно далечната 1944 Верушка, бъдещата топ-модел, една от емблемите на свободата и различността на 60-те и 70-те години, е само едно русо хлапе с криви зъби, ръчно плетен пуловер и чорапи до коляното.

Тя се казва Вера фон Лендорф, но в семейството й я наричат Тьопи. Расте в обкръжениета на любящи, но изискващи родители заедно с трите си сестри Мария-Елеонора, Габриела и Катарина. Майката е Готлибе, Графиня на Кайлнейн, а таткото – Хенрих – Граф на Лендорф и Страйнорт.

В първите пет години от живота си Вера живее в благородно обкръжение в Кьонигсберг, източна Прусия, познат днес като Калининград, Русия.

Родено в бурно време, през 1939 година, на малкото чувствително момиче е отредена извънредно интересна и нелесна съдба.

Когато бащата е обвинен за участие в операция Валкирия за убийството на Хитлер, започва одисеята на Вера, майка й, бременна в осмия месец с петото си дете и трите й сестри. Като ключова фигура в немската съпротива, бащата – граф от еврейски произход, е екзекутиран, а майката и децата са пратени в трудов лагер. И така до края на Втората световна война. Семейството губи абсолютно всичко. И децата завинаги се превръщат в бежанци. Без пукната пара в джоба и по-страшното – без идентичност.



„Животът ми започна в Германия такава, каквато сега не съществува... Всичко е различно, дори да искам, не мога да открия къщите, в които някога съм живяла. Този номадски живот е тежък, но не мога да си го представя по друг начин. Всъщност го обикнах точно такъв”, разказва Верушка пред Йорн Якоб Рохвер – журналистът, който й помага да напише и издаде автобиографичната си книга „Верушка. Моят живот”, която е и поводът за този материал.



След бягството животът продължава. Верушка учи в Швейцария и Германия, като се отличава от всички - расте непрекъснато на ръст, на 15 години вече е метър осемдесет и три и носи 45 номер обувки. „Бях в особено положение – дъщеря на убиец, ужасно дълга и невъобразимо слаба. Исках да стана балерина.” Скоро става ясно, че физиката й не е подходяща за танц и Вера поглежда към приложните изкуства и дизайна. Междувременно започва да усеща, че е хубава, облечена в много тесни панталони и обута в ниски мъжки обувки и с необяснима, необичайна за времето харизма.



Учи изкуство в Хамбург, но се мести във Флоренция, където, без и да подозира, през 1958 късметът й се усмихва в лицето на фотографа Уго Мулас, който я открива като модел. Тя е едва на 20 години, когато става модел на пълен работен ден.



За модата идват извънредно силни времена. За интересните лица – също. Номадската природа на красивата върлина, или може би невероятният й талант да позира, я изпращат в Париж. Точно там става и знаковото запознанство с Айлийн Форд, собственик на престижната Ford Modeling Agency. През 1961 Верушка се мести – този път на ред е Ню Йорк - където обаче се оказва, че е прекалено висока и прекалено руса за американците. Макар кариерата й да не потръгва на американска земя, моделът още помни професионалната заръка на Форд: „Никога не можеш да си достатъчно слаба. Затова забрави за такситата, ходи пеша – това е най-добрият начин за отслабване”.





Години по-късно тя все пак ще завладее Ню Йорк, само че вече като Верушка /умалителното на Вера на руски/: „Исках да се върна там, беше ми важно. Но знаех, че трябва да съм друга, дори с друго име. Беше времето на Студената война и източните модели не се котираха. Мислех непрекъснато как да изглеждам, как да съм облечена. Заложих на тотално черния луук – черно манто на Givenchy – бях го открила в един от големите магазини Macy’s, борсалино в черно, черни ботуши до коляното. Така облечена обикалях фотографските студиа. В допълнение към всичко това - много руса коса”.









И Вера удря бинго. Берт Стърн я вижда като Мерилин, но от европейско тесто, Салвадор Дали я използа като скъпоценен модел за боди-арт, Ървинг Пен я снима до припадък. Даяна Врийланд, кралицата на Vogue, я допуска в салона си, където гости са Мик Джагър и Труман Капоти. За Верушка Врийленд казва буквално: „Тя е ексцентрична, но дисциплинирана. Силна, но фриволна” и й дава ангажименти в списанието, които я изстрелвата на върха. Не дрехите, бижутата и гримът обаче са онова, което я прави Верушка – великият модел. Очите й са неповторими, винаги далеч, винаги търсещи нещо, поглед, който не може да се режисира,който не може да бъде на никой друг.




Верушка с Франко Рубартели

Успехите се редуват с депресии, брак с по-млад от нея мъж, носталгия по родната Германия. Идва ред и на големите любови. С Питър Фонда и Франко Рубартели. Последният е и причината за участието й във филма на Микеланджело Антониони Blow Up с петминутна роля, която обаче я превръща в еротичен мит. За ролята във филма тя споделя: „Бях висока и слаба. Точно преди снимките на филма имах моден ангажимент в Мексико и се разболях ужасно много от водата там. Изгубих страшно много тегло и наистина бях много болна и слаба, когато правихме филма. Оказа се много добро попадение.”



Самият Рубтрели също се пробва със филм, посветен изцяло на любимата жена. Казва се „Верушка, поезията на една жена”, и е много слаб. Не го спасява дори музиката на Енио Мориконе.





Кариерата й на модел е в своя връх, печели по $10,000 на ден. През 1975, вече известна в модния бранш, Верушка се прощава с подиума поради разногласия с Грейс Мирабела, тогавашен новоназначен главен редактор на Vogue. 4 години по-късно Вера фон Лендорф споделя причината за несъгласията си с Мис Мирабела - „Тя искаше от мен да бъда буржоазна, но аз не исках. Не моделствах дълго време след това”.



Влюбва се отново – този път в актьора Холгер Трюлш и заживява в Германия живот, подобен на този в луксозна комуна. Непрекъснато са заедно с Хана Шибула /много известна за времето си немска актриса/, с Фасбиндер, Анджелика Хюстън, Вернер Херцог. Преживява много тежко първите бръчки, държи се грубо с всички, разхожда предизвикателно леопардови палта – определено чувството на звезда, каквото е изпитвала в Америка й липсва. Заминава отново за Ню Йорк, но се чувства зле там. Връщане в Германия – отново – и този път психиатрична клиника. Пробва самоубийство. Трагедията обаче са оказва катарзис. Графиня Вера вон Лендорф смирява себе си със света и най-вече със своята Германия. Да, пътят е дълъг и много сложен – трагедии, страх, раздели и бягства, любови, лекомислени грешки, но демоните могат и трябва да бъдат победени.



Вела прощава на баща си – твърде много герой, за да бъде баща и на красотата си – дар, който изисква твърде много, преди да даде много.



И днес от време на време Верушка се появява на модната пътека. Тя е гост-модел в Melbourne Fashion Festival през 2000г., а през октомври 2010, вече на 71, разхожда емблематичното си тяло по модния подиум за Жил Дийкън на седмицата на модата в Лондон.



Един от най-великите модели в света, икона на 60-те години, е научила перфектно своя урок. И продължава да носи изключителната си красота с достойнство, защото знае, че е от онзи тип, който не се почиства вечер с дегримьор. А идва отвътре. 



Въпреки драматичното си и болезнено детство, Вера фон Лендорф се превръща в изключителната Верушка, оставила дълбоки и революционни следи в модния бранш. Двуметровата й рамка и специфични лицеви черти са вдъхновение и до днес. 



Любопитните читатели могат да се запознаят по- подробно с творчеството на този безспорен артист от книгата ASSOULINE Veruschka от Вера фон Лендорф и Дейвид Уилс. Цената е внушителна - 475$, но серията е лимитирана и съдържа 63 известни снимки на модела.
 

More All fashion

Кой би предположил, че ципът е свързан с история за независимост?

All fashion преди 5 часа

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 1 ден

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.