Бебо Халваджиян, лицата на протеста през неговия обектив и 3+3 въпроса за всичко това

Последната седмица ни доказа, че може!

Може цели 7 дни да се протестира мирно, позитивно, ведро, не от глад, а заради достойнството на един народ, не защото хората са на ръба на оцеляването, а защото искат да вземат бъдещето в ръцете си, не защото някой им е платил да го направят, а защото се е случило онова самоосъзнаване, което толкова време чакахме.

Няколко десетки хиляди всяка вечер, точно в 18.30 часа, излизат на площада, събрали се по начин, който едва ли някога се е случвал, с една и съща човешка кауза - за по-честен и приятен живот. Лозунгите им говорят затова, че това не е протест, а процес, може би закъснял Преход, но със сигурност нещо, на което му е дошло времето да се случи и те няма да се откажата докато не го получат!

И разликата с всички останали подобни случвания е потресаващо голяма. Само който не е бил няма да ни разбере и сме сигурни, че всички излезли извън зоната си на комфорт и надигнали се срещу ограничените хоризонти на управляващите ни знаят за какво говорим. Защото това е протест от друг тип... това е бунтът на смислените хора, а усмивките, младостта и позитивизмът са добавената стойност на всичко случващо се тези дни около нас. И ние нямаше как по-добре да ти го представим, освен през обективите на тях, хората, запечатващи ПРОМЯНАТА!

Вече ти показахме снимките на Ивайло Петров и Огнян Младенов, които ни подействаха страшно вдъхновяващо, а днес решихме да те запознаем и с прекрасните кадри на Бебо Халваджиян, които ни показват още една страна на протеста!

Представяме ти снимките на един чувствителен и реагиращ млад мъж, но преди всичко гражданин, и даже по-точно европеец, който междувременно разпитахме за няколко важни за тези протестни дни неща.

V.S. Красив протест, как се получи така?
Б: Протестът е красив, защото е истински! Каквото и да казват медиите и някои Болни хора, той е такъв. Хората са интелигентни, възпитани и най-важното - усмихнати. Не искам да правя съпоставка с февруарските протести, защото тогава бяхме излезли за не по-малък проблем, но се стигна до грозни сцени...

V.S. Какво можа да хване и какво изпусна обективът ти?
Б: На протеста #ДАНСwithme нарочно реших да не си взимам фотоапарата. Правя всичките си снимки със смартфона си и ги качвам моментално във Фейсбук. За мен важни са актуалността и истинското отразяване на събитията. Винаги търся висока гледна точка и се катеря където може, за да покажа масовостта. Със сигурност изпускам много неща, но не е възможно да съм навсякъде. Радвам се, че виждам срещу себе си усмихнати лица с много остроумни лозунги.Това, че снимките ми се харесват и използват в международни страници и блогове ме прави щастлив.

V.S. Твоята най-приятна и най-неприятна изненада през изминалата седмица?
Б: Най-неприятно, но не и изненадващо, определено беше в Понеделник пред централата на АТАКА. Тогава отидох на първия ред до щитовете на полицаите, за да видя какво се случва. "Обстрелът" с бутилки от страна на маскираните АТАКуващи беше започнал. Напрежението ескалираше, но тогава много добро впечатление ми направиха хората около мен, които успокояваха страстите и не позволиха да се стигне до сблъсъци с полицията.

Най-приятни са ми моментите, в които виждам възрастни хора веещи знамена през прозорците си, които пускат химна от балконите. Също така и когато ръкопляскаме на полицаите.

V.S. На какво не бива да робуваме?
Б: Повече не трябва да бъдем роби на нищо. Достатъчно сме робували. Време е да се освободим от предразсъдъци, дискриминация и всякакви такива дребни неща. Време е да се обединим и да проведем битката за освобождението ни. Още един път!

V.S. Какъв е твоят личен лек против спокойствие?
Б: Лекът ми против спокойствие е наглостта на управляващите. Както е казал Джеферсън: "Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение."

V.S. Последното нещо, което си помисли преди да заспиш снощи?
Б: "Ще променим нещата"