Какво разписа за идния сезон дългоочакваната демонстрация на Еди Слиман за Сен Лоран?

Простички, несложни прийоми на една трептящо млада и секси, подчертано пънк-гръндж-диско мода, в която, ако откриеш себе си, имаш шанса да се чувстваш безупречно удобно. Красиво. Добре.

Въпросът е да хванеш първата част от уравнението, това с откриването.

Какво имаме от днес - Седмица на модата в Париж, пролет - лято 2014:

1. Ниски черни лачени обувки. Ура за тях, беше тъжно, когато трябваше да ги изхвърлим от шкафовете в средата на 90-те.

2. Ултраскъсени дължини - ура и за тях, защото минито е галеното име на сексапила, особено ако е подписано със Сен Лоран.



3. Имаме и много препратки към самия доаейн - негово величество Ив сен Лоран с коприната, фишутата, прозирните материи, мъжкия смокинг...



Да си припомним всъщност - първата колекция на Еди Слиман за Saint Laurent беше почти дословно възпроизводство на хитовете на Ив Сен Лоран в най-общ план, втората - реверанс към обществените вкусове, а тези, третата, се оказа компилация между двете.

Някои рокли са като съблечени от Катрин Деньов на червения килим в Кан от 1989-а или 1990-а; черната рокля с червени устни е като в колекция на големия майстор от 80-те, а тъмнорозовото с черни правоъгълници и с едри подплънки на раменете - със сигурност го помним от голямата парижка ретроспектива на Ив Сен Лоран преди три години.



Супер типична е и роклята от златно ламе с набори тип прегърни-ме, която е като буквално извадено от реклама на Opium едно 30 години назад.

Всичко това буди очаквано чувство на носталгия и искрено потръпване от факта, че ръката на изключителния Маестро се усеща тук. Защото наистина е много по-добре неговите съвършени модни творения, макар и в случая преминали от небесното си съвършенство до грубото си материално превъплащение, в което само леко се загатва техният идеален първообраз.

Това е последната еманация на великия Ив, в която вече са успели да го изрежат, разпорят, някъде да отрежат парче, някъде, наобратно, да добавят парче прозрачна коприна, и въобще всякак да го преправят, но първоначалният замисъл все още е там и може да бъде видян и да се усети допира на ръката на майстора.

Именно това е, което преви Слиман - кара Ив сен Лоран да живее.

Останалото е гръндж, пънк и диско-клуб идеята от края на 80-те. Блестящи мини-рокли с прави подсилени рамене, черни кожени мини поли с много ципове, черни кожени якета с тигров принт, и още: пак черни и кожени, само че елеци и прочее траш естетика, но възпроизведена с най-рафинирани способи - Слиман още след предното си шоу съжаляваше, че малко хора са забелязали, но всичките му цветни рокли, бродирани жакети и клинове в ансамблите, са направени с кутюрна техника с огромно количество прецизен и майсторски ръчен труд.

И още един характерен ироничен Слиманов жест: може би си мислите, че щом е Saint Laurent, то непременно трябва да има смокинги? Така и трябва да бъде - и ги имаме по много - и хитро подкъсен, и от черна кожа, и с яка от кожа, и прав и къс с блестящи ревери, и съвсем мъжки.

Дали ни е достатъчно или искаме още?