Мъжете по природа са доминиращи и агресивни. За първия епитет днес може да поспорим, но вторият се проявява практически във всеки мъж, и изключенията, са малко. За съжаление, много съвременни жени, поради еманципацията и изравняване правата на половете, също са придобили доминантни качества и са загубили способността да излизат от конфликтни ситуации без кавги и скандали, така че проблемът с мъжката агресия става наистина болна тема.

Добре е, когато мъжката агресия е обоснована. Ако има някакъв стабилен и постоянен фактор, който изважда мъжа от равновесие, проблемът много лесно може да се реши, като се отстрани този фактор - тогава спокойствието и мира в семейството ще бъдат бързо възстановени. Обаче, в повечето случаи, съпружеският гняв е напълно неоправдан - като гръм от ясно небе.

Обикновено повод за агресията има, само че жената не подозира, че нещо гложди нейния съпруг. Много често именно семейството се превръща в гръмоотвод по който мъжката агресия намира изход - и ако не се вземат мерки мълниите на гнева ще удрят значително по-често и ще стават все по-опасни. Ако своевременно не се предприемат действия - целостта на брака ще бъде в сериозна опасност.

Aктивна агресия
Активна агресия може да се наблюдава в разглезените деца, когато им се отказва някакво удоволствие. Външна проява на активната агресия се явява бурната им истерия, чрез която изливат гнева си.
Именно от такива деца и тийнейджъри обикновено израстват мъже, които не се притесняват да дават воля на гнева си, когато нещо в отношенията им започне да не ги устройва. Макар че при караниците да не се стига до побой, те са доста неприятни: активно-агресивният човек може да го извади от равновесие ту един, ту друг напълно различен фактор, а да се премахнат всички дразнители и да се установи плодотворен съвместен живот е невъзможно.
Единственият начин за борба с активно агресивен мъж е достойния словесен отпор. Ако той цени отношенията, ще разбере, че гневните му изблици карат партньорката му да изпитва същите емоции по негов адрес. Понякога се изисква ултимативен начин за решаване на проблема.



Пасивна агресия
Пасивна агресия може да се наблюдава при потиснат тийнейджър, който след няколко удара от по-големи ученици хулигани излива гнева си, ритайки някой първокласник. Начинът на мислене на човек, свикнал да изпитва пасивна агресия, е много сложен за разбиране: той стоварва гнева си върху този, който не може да му отвърне, когато метафизичната му "чаша с търпение" се окаже препълнена.

Пасивно-агресивният човек може да се превърне в пълноценен домашен тиранин. Потиснат в детството от родителите, непризнат в училищните компании, търпящ подигравките на колегите и упреците на началниците, той може да почувства силата си само като глава на семейството. Естествено, на жената никак няма да и е приятно да понася по свой адрес първоначално спонтанните, а след това все по редовните изблици на гняв.

Да се реши проблема, отвръщайки на агресора е невъзможно. Mъжът просто ще изгуби директния канал за освобождаване на агресията си в лицето на своята съпругата и е възможно да започне да търси други начини за лично себеутвърждаване (прекалена строгост към децата, търсене на любовница и т. н.). Много е вероятно, отношенията да се разпаднат след като получи отпор: такъв човек ще потърси друга жена, която да бъде негова редовна жертва.

Много често, в този случай помага психолог. Агресорът трябва да разбере, че обекта на неговите нападки не отговаря на реалния източник на неговите обиди. Само това разбиране ще бъде в състояние безболезнено да прекрати потока на гнева и да излекува пасивния агресор от по-нататъшни душевни травми.