Само женски или само мъжки гардероб? Няма вече такова понятие

След като тия дни голямата дама на модата Миуча Прада ясно заяви идеята си да спре да дели ревютата на женски и мъжки като в старовремско училище от преди два века, от всички страни взе да се надига ромолене, че да, наистина, защо и от къде на къде все делим.

В последно време жените категорично не сме единствените, които носим волани и полички, а мъжете категорично изгубиха монопола върху елечетата с качулки и торбестите панталони. Ревютата на топ брандовете превърнаха пола в неутрален, а тенденцията върви към задълбочаване с пълна сила.

Горещите дни официално настъпиха, и апартаментът ни, който, като повечето стари апартаменти няма климатик, заприлича на сауна. „Ще ми се и аз да можех да нося рокля”, каза съпругът ми, гледайки със завист как развявам свободната си памучна рокля из спалнята, докато той се бори с вратовръзката преди да тръгне за служебна среща. ” Е, ти също можеш”, отвърнах аз. И въпреки, че знаех, че съпругът ми – чудесен мъж около 60-те, с голяма брада, вероятно никога няма да се увие в саронг или да облече лек кафтан, думите ми не бяха само шега.

Коко Шанел през 1920 в Париж

Модата отдавна играе със стереотипите за пол – от Коко Шанел, която, както един критик мърмори, през 1920 година превърна всички жени на Париж "в малки момчета", до Жан Пол Готие, който включва поли и корсети в мъжките си колекции от 1990 година насам. В последно време младите дизайнери издигнаха тази концепция на качествено ново ниво.

Jean Paul Gaultier 1990 г.

Hood by Air

През февруари на New York Fashion Week култовият streetwear бранд Hood by Air използва модели, чийто пол остана скрит, благодарение на дългите перуки и унисекс бомбър якетата от кожа и дантела, дънките с цип закопчаване и, да, полите и туниките.

Hood by Air

Baja East

Baja East пък накара момичетата и момчетата си да си разменят дрехите по средата на представянето и техните отпуснати сатенени панталони, елечета с качулки и ленени кафтани изглеждаха еднакво готино и върху двата пола.

J.W. Anderson

J.W. Anderson

J.W. Anderson

В Лондон J.W. Anderson показа кожени блузи, украсени с волани и пуловери с буфан ръкав, заедно с флорални жакарди както за мъжете, така и за жените. Дори и в супер-момичешката си линия The Row, близначките Олсен увиха моделите си в скриващи тялото пуловери с висока яка и наметки, носени със супер широки панталони, които със сигурност момчетата също биха харесали много.

The Row

„Дрехите, модата и обожанието отличават – те определят кой си. И едно от основните неща, чрез които сме идентифицирани, и което искаме да определим е полът ни.”, казва Валери Стийл, директор на Museum at the Fashion Institute of Technology. Но сега, за много мъже и жени полът изгуби своята важност, и не е нещо, което трябва да бъде подчертавано чрез дрехите. Чувства се, че трябва да има неща, които хората да носят просто като хора.”

Рад Хурани

Това е, което Рад Хурани имаше предвид когато пусна своята графична, свежа и почти монашески изглеждаща унисекс haute couture колекция преди седем години. „Осъзнах, че не мисля за хората в понятията на пол, възраст, раса или националност, защото тези понятия са човешки конструкции.” казва базираният в Париж дизайнер.

Рад Хурани

”Ако се вгледате в историята, ще видите, че мъжете са носели грим, перуки и токчета. Римляните са носели поли и бижута. Така че, кой реши, че една жена трябва да носи грим, а мъжът - не? Имаме достатъчно други ограничения в живота. Ето защо за мен е важно да се създаде нещо неутрално, нещо, което е свободно от всякакви ограничения, пол или исторически препратки. Нещо, което е отражение на начина, по който искам да живея и да се обличам днес.”

Рад Хурани

За Хурани това означава свежи бели ризи, черни кожени гащета и минималистични структурирани черни якета в интересни форми – изчистени и удобни, почти монашески дрехи, които, когато са облечени, не изглеждат непременно унисекс, но стоят еднакво добре както на мъжете така и на жените.

Baja East

Същото е и с Baja East, чиито дизайнери Джон Таргон и Скот Щуденберг започнаха да правят, след като получиха толкова много запитвания за облеклата си от приятелките си жени. “Това е нашият принос към свободния лукс: ние възставаме срещу кроената риза и дизайнерските рокли”, казва Таргон по повод техните флуидни копринени тренчове и обемни кашмири. Вместо да направят всички да изглеждат еднакво, полово неутралните дрехи, напротив, подчертават индивидуалността на носещият ги. Всичко зависи от подхода на човека, който ги носи, тогава те са направени точно за теб”, казва Таргон.

J.W. Anderson пролет-лято 2014

За разлика от Хурани или Таргон и Студенберг, J.W. Anderson разработва отделни модни линии за мъже и за жени, но шарено изрисуваните туники от едната, спокойно могат да се появят в другата линия. И неговите дрехи за мъже и за жени си играят с идеята за традиционно женски детайли, като волани, противопоставени на тежки материи като кожа и велур.

J.W. Anderson пролет-лято 2014

“Именно тези източници на напрежение, изследването на различните форми върху различни телесни форми правят модата”, казва Катрин Бернар, автор във Vogue.com. „Вълнуващо е да видиш как воланите се движат върху мъжко тяло.”

И също както жените посегнаха към оксфордките и равните обувки, мъжете също вкарват в гардероба си неща, досега считани за женски.

Кание Уест с туника Celine на фестивала Коачела

Вземете например Кание Уест, който носеше флорална туника Celine на фестивала Коачела преди няколко години; или Марк Джейкъбс, който цяла година можеше да бъде видян предимно с килт на Comme des Garcons, или A$AP Rocky, забелязан да носи полите на приятелите си от Hood by Air.

Марк Джейкъбс с килт на Comme des Garcons

„Дали съм виждал J.W. Anderson с поличка на волани по улицата? По-скоро не!,” казва Бернар. „Важното е, че понятия като „мъжествено” и „женствено”, или пък „взето назаем от момчетата” вече са неприложими към начина, по който носим дрехите.”

Pierre Cardin 1968 г.

Това е и причината, поради която толкова много от тези дизайнери се дразнят на понятията „унисекс” или „пост-джендър”. За разлика от Пиер Карден или Руди Гернрайх, чиито експерименти с унисекс облекла през 60-те и 70-те години имаха радикален, политически смисъл, дизайнери като Таргон или Щуденберг и Шейн Оливър от Hood by Air просто създават дрехи, които пасват на лайфстайла на изключително разнообразните хора, които ги носят.

Руди Гернрайх

Именно, погледнете например шоуто на Оливър, и ще осъзнаете, че полът, както расата и националността са не само с размити граници, но и вече нерелевантни. Презентациите на Hood by Air's са засега най-разнообразни в календара на Седмицата на модата: с афро-американци, азиатци, бели, хора със смесена раса, мъже, жени, транссексуалните също са представени (много от тях близки приятели на дизайнера). „Сексуалността не е нещо, което може да се фиксира. Ние вземаме това, което хората знаят за мъжествеността и женствеността, и правим така, че те да се отдалечат от структурата, която се асоциира с мъж или жена. Стремим се по-скоро те да бъдат асоциирани с чувство, момент, look. Всичко е въпрос на отношение или жест, а не на това дали СИ мъж или жена.”