Абсолютната способност на Анди Уорхол да превръща всичко, до което се докосне в тренд и знаменитост е неуспорима. Велик манипулатор на образи и обществено мнение, Уорхол е и изключително продуктивен в изкуството си, или поне такъв става в последствие, когато отикрива ситопечатната техника.

Първата му картини на бутилки Кока Кола не получават вниманието, на което той се надява.



През 1961 година Анди дава 50$ на приятел, който му казва, че има страхотна идея. Според биографите му това е известната британска дизайнерка Мюриъл Латоу, на която хрумва идеята Анди на рисува това, което обича най-много, като пари или кутийки супа например. Уорхол рисува и двете. А супата Campbell, известна като храната на бедняка, е наистина любима на Анди. С нея той се храни в продължение на дълги години, при това направо от металната кутия.

В свое интервю от 77 година дори казва, че картините с консерви Campbell са му най-любими.

През 1962 е първата му изложба в галерия в Лос Анджелис, където той излага своите платна със супи Campbell, по едно за 32-та вида супа. Всички картини са продадени като една цялостна композиция за сумата от 1000$.



Всяко течение в изкуството трябва да се разбира чрез връзката му с конкретна историческа необходимост. В случая на попарта въпросът е философски и е поставен в пределно радикална форма – защо, това, което художниците от течението създават е изкуство, когато нещо, изглеждащо по същия начин, като кутия Brillo или обикновена консерва супа не е, особено когато произведение и реален предмет толкова си приличат, че не могат да се различат един от друг. Така Уорхол превръща изкуството във философия, задавайки въпрос по абсолютно категоричен начин.



Обектът е открит, но за съжаление Уорхол открива, че не може да произвежда картините си толкова бързо, колкото му се иска. За негов късмет през 1962 той открива метода silk screening, при който специално подготвено парче коприна служи като шаблон и позволява създаване на подобни модели многократно.







Така той веднага се заема с производство на картини на знаменитости, сред които колекцията с образа на Мерилин Монро – десет идентични изображения на Мерилин Монро, базирани на фотографията на Джийн Корнман от началото на 50-те, които се отличават единствено по цветовата гама в тях. Този стил на изобразяване Анди запазва до края на живота си.



Подходът, възприет от попарта за напълно отстранен поглед и механично производство, Анди Уорхол радикализира с лекота. Неговите кутии Brillo например, не са манипулирани от художника, те са просто оставени в оригиналното си състояние. Единственият белег за личен избор е аранжирането на пирамидата, с най-голямата кутия поставена на върха. Този ход е заемка от работата дизайнера и декоратора, дори от похвата на рекламата, област с която Уорхол започва кариерата си.







Страстта към серийното производство на картини, подобно на серийното производство на продуктите от масовата култура е похватът, който превръща Анди Уорхол в абсолютен производител на изкуство. Познат най-вече чрез картините си, „баща на попарта" е създател и на впечатляващ брой филми. За тях обаче, ще ти разкажем утре.

Очаквай продължението на този вълнуващ епизод...