Следва

През седмицата ще видим... Или най-интересното в афиша на града 10 - 16 ноември

Новите АРТ лица: Александър и Иван от 1bike

Страстта им към велосипедите, като "не просто средство за придвижване", ги подканва да се посветят на тях и след края на детството им...

People of art преди 9 години

Карането на колело без помощни колелета е мечтата на почти всяко хлапе. Такава беше и нашата навремето, малко след като проходихме и проговорихме и много преди да започнем да си мисли за каквото и да е друго. Защото ни изглеждаше смело, авантюристично, "голяма работа", а завъртането на педалите без подпиране отстрани изпълваше съществото ни с адреналин, носещ невероятни емоционални усещания, такива, които и до днес си спомняме, независимо от това, че някои от нас вече не са си близки с велосипеда.

Не такъв е случаят обаче, с понеделнишките ни градски герои. Те са двама, Александър Македонски и Иван Ралчев, а страстта им към велосипедите, като "не просто средство за придвижване", ги подканва да се посветят на тях и след края на детството си. И те го правят, концентрирайки цялата си вело любов в създаването на малко студио, което наричат 1bike, профилиращо го като място, на което да вдъхват нов живот на стари колелета и да създават дизайнерски велосипеди по поръчка. Любов на две колела или пълна лудост, разбираме в разговора ни с тях по-надолу... 

V.S. Как се появи идеята за 1bike?
Александър: Не беше историята с Нютон и ябълката, по-скоро беше само ябълката, която много дълго време узряваше, докато реших да правя точно това. Основната причина се оказа това, че в един момент ми беше писнало от моята работа в типичния корпоративен свят, на която ходех с известно нежелание всеки ден и се прибирах от нея всяка вечер изморен. В един момент липсата на смисъл в ежедневието ми дойде в повече и реших, че е време за нещо ново. Имах много идеи, включително и тази ми се въртеше в главата, но в малко по-различна форма. Предполагам фактът, че съм се занимавал с уеб дизайн и същевременно силната ми любов към велосипедите се сблъскаха и се роди идеята за дизайнерски колелета.



Иван: И аз работех в корпоративния сектор и обичам колелета. Винаги съм искал да се занимавам с нещо такова. Преди две години с приятел си мечтаехме да си направим велосервиз. Един ден станах клиент на Сашо, запознахме се и идеята ми се изясни.

V.S. Отскоро сте в София? Къде започна всичко?
Александър: В града, в който съм израснал. Имах нужда да се махна от шума и битовизма в ежедневието си тук. И започнах с един малък сервиз в Дряново. После наех по-голям. И накрая логично се върнах тук, където са по-голямата част от клиентите ни. Но и до днес по-промишлената част от работата ни се случва там.

V.S. Как се запознахте вие двамата?
Александър: През пролетта Иван ме потърси. Беше клиент първоначално. Няколко пъти подметна, че иска да се видим и да обсъдим идеята ми, понеже му допада много. От първия ни разговор разбрахме, че ще работим заедно.

V.S. От колко време официално ви има? И откога работите заедно?
Иван: От няколко месеца сме тук. От толкова време сме и екип.

V.S. От колко човека се състои целият ви екип? 
Александър: Имаме две дизайнерки, които рисуват велосипедите, един механик, който ми е и баща освен това, един продавач-консултант и механик, който посреща клиентите ни в магазина, един човек, който поддържа Facebook страницата ни и ние двамата.

V.S. От къде този интерес към това да поправяш нещо и да го превръщаш в по-красиво?
Иван: Още от малък си разглобявах целия велосипед сам. Не, че тогава беше сложно, но е факт, че сам си го оправях, ремонтирах и така с времето научих всичките му съставни части. Освен това, карането на велосипед си остана след големите ми страсти и логично след време ми се прииска да си създам нещо, което да обединява знанията и уменията ми в областта.

Александър: И аз от дете се занимавам с колелото си. На баща ми му беше писнало да го поправя и един ден просто ми каза да се оправям сам. И някак си се оправих. А с годините идеята просто се развиваше, докато придоби ясна форма и очертания.

V.S. Самоуки сте и двамата, пък сте толкова добри. Как става така? 
Александър: С експериментиране, с много четене в интернет, обмяна на информация с хора, занимаващи се със същите неща. Комплексно е.

V.S. Кое е най-странното нещо, което някой клиент е искал?
Александър:
Ами може би едно колело, което трябваше да пасне с дизайна на един ресторант. Беше доста натруфено и шарено. Цялото е в рози, кадифе и дантела.

V.S. Хората знаят ли винаги какво искат или често оставят избора на вас?
Иван:
Има и от двете крайности. Някои ни оставят ние да решим какво да правим, а пък други си искат нещо определено, дори напук на нашите препоръки. Май не сме се сблъсквали със среден вариант досега.



V.S. Клиентите проявяват ли интерес към това как се случва самият работен процес?
Иван:
Ами да, проявяват. Особено на тазгодишния PARK(ing) Day много хора се спряха, за да попитат какви ли не неща свързани с изрисуваните велосипеди. Наблюдаваха работния процес, който им демонстрирахме. Напоследък е много модерно да караш колело, което е хубаво, разбира се. А така направено е уникално, никой друг няма да има същото.

V.S. Какво е чувството, което изпитваш, когато се занимаваш с нещо, което обичаш?
Иван:
Чудесно е, забравяш за всичко друго и твориш. Правиш нещо за хората, правиш ги щастливи. А и удоволствието от това да видиш нещо, което сам си създал е повече от голямо. И в случая не работиш за някой друг, а за себе си.

Александър: Чувство на свобода. Огромно удоволствие е да правиш нещо със собствените си ръце, да видиш крайния продукт и той да е съвършен. Дава ми смисъл.

V.S. Предполагаме, че крайният резултат радва и клиентите? 
Иван: Да, страхотно е, особено когато чуеш колко е красиво колелото. Това е много зареждащо.

V.S. Колко велосипеда сте сътворили досега?
Иван:
Съдейки по портфолиото - около 20-30.

Александър: Над 30 са. Има някои, които ги няма в портфолиото, защото клиентът не е искал да се качват или пък от бързане сме пропуснали.

V.S. Давате ли им имена?
Александър:
Да, всяко колело си има работно име, което ние му даваме и често, то остава същото и след това.

Иван: Да, разбира се. Като го кръщаваш, по някакъв начин се свързваш с велосипеда и това много ти помага в работата. 

V.S. Помните ли кое е първото колело, което направихте?
Александър:
Да, както в повечето случаи в такива start-up бизнеси, първите, които ти се доверяват, са приятели. Една приятелка ни даде своето колело, проявявайки огромно доверие към нас, защото и беше чисто ново. Беше много забавно.



V.S. Много ли са велосипедистите у нас, имате ли наблюдения?
Александър:
Да, и стават все повече. Екологично е, лесно е в града. Винтидж и хипстър модата също играят голяма роля.

V.S. А на собствените си велосипеди обръщате ли внимание?
Александър: Най-малко се сещаме за тях. Моето не съм го и ремонтирал, откакто съм го купил.
Иван: Това си говорихме точно, че е хубаво, че съм започнал като клиент. Шегувам се. Наистина не ни остава много време за собствените ни велосипеди.

V.S. Старо или ново колело?
Александър: Старо, което мога да модифицирам и да разнообразя. А и се срещат по-рядко по улицата.
Иван: И двете. Искам едно старо, в което да съм вечно влюбен и сам да съм възстановил, и едно ново и модерно - за всеки ден.

V.S. Какво е колелото?
Александър:
Работа, удоволствие, като изключим социалните контакти с приятели и близки, на този етап е всичко останало, с което се занимавам.
Иван: Свобода.

V.S. Най-ранният ви спомен с колело?
Александър:
Разглобих първото си колело, отне ми три дни да го сглобя пак. Но се научих. Бях дете.
Иван: Първият ми спомен е как дядо ми подари за Коледа нов велосипед. Изгаси лампите в апартамента, звънна на вратата, докато отида да проверя кой е и се върна, подаръците вече бяха под елхата. Сред тях беше и колелото, което търпеливо ме чакаше.



V.S. Колко велосипеда сте сменили до момента?
Александър
: Три.
Иван: Пет.

V.S. Често ли карате?
Иван:
Да, всеки ден до работа и обратно. Освен това обичаме да правим преходи сред природата. С приятел наскоро отидохме до село Равнища до Пловдив и се върнахме. 440 км, четири дни върху седалката и два дни почивка.
Александър: Да, карането сред природата е много зареждащо и положително.

V.S. Кой е най-хубавият момент в целия процес?
Александър:
Най-хубавият е, когато върнеш на клиента завършения продукт и видиш реакцията. По-хубаво от това няма. Досега всички много са се радвали и са си харесвали колелетата. Усмивките на хората са най-хубавият момент.



V.S. Коя е първата ви мисъл сутрин, когато се събудите?
Иван:
Аз се чудя какъв маршрут да си избера до работа, за да е по-дълго пътуването и да е по-интересно.
Александър: Първите ми мисли напоследък са свързани с работа, малко по-тривиални са.

V.S. Кое е последното нещо, което правите вечер?
Иван:
Мия си зъбите май...
Александър: Чета, не мога да заспя без това.

V.S. До къде бихте искали да стигнете?
Александър:
Да ни има в повече градове и кой знае - някой ден и в повече държави. Искаме да развиваме и велотуризъм и да разработим специални велосипеди за хора с увреждания. В България се правят много малко такива проекти, иска ни се да го развием.

Иван: Искам да направя велосипед от нулата. Всичко да е направено от мен.
 

Повече за 1bike можете да откриета на страницата им ТУК или на Facebook профила им.

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра