Вчера поговорихме сладко с Алиса Бенет, която бе в София за откриването на изложбата ма Раян Макгинли, а днес, не по задължение, а поради плененост, представяме самия артист, в цялостната му визия за изкуството, фотографията и още, важни нему неща.

В началото Райън Макгинли e аутсайдер. Той използва красивите си приятели, за да създава фотографии, почти винаги голи, но никога прекалено секси, които сега той нарича "доказателства на забавлението" През последното десетилетие визията на Макгинли се развива и той разширява дейността си в приливна вълна от влияние, засягащо външния вид на изкуство, рекламата, музикални клипове, филми, дори и Instagram, което го прави може би най-важния фотограф в Америка.


 
Всяко лято от 2005 година насам, Макгинли напуска Ню Йорк, за да тръгне по широкия път, взимайки със себе си група млади момчета и момичета, всички желаещи да свалят дрехите си, да се забавляват, да тичат, скачат, плуват, падат, стават, и в крайна сметка, да се намерят със заплетени един в друг крайници, докато Макгинли заснема всичко с неговата “Leica” като великият летописец на вироглавия американски пасторал.


 
Десетките модели, които Раян снима в студиото си всяка седмица и по пътищата, са неизвестни. Фийби, една от многото му асистенти, обикаля улиците в търсене на лицата, запомнящи си, характерни, силни; търси ги в училищата по изкуствата, из града, навсякъде, при пределно ясната представа какво търси, защото знае какво харесва Артистът.

Неговата формула за фотография работи, изображенията му на голи млади момчета и момичета, забавляващи се из цяла Америка, го правят един от най-младите художници, който някога е имал самостоятелна изложба в “Уитни”, бидейки тогава само на 25 години.

Първата камера

"Бях се записал в някакъв архитектурен клас и учителят ми направо ме подлудяваше за да му предам точните пропорции на  църквата Грейс на “11 улица” и “Бродуей”. Помня, че бях толкова разочарован, и ми беше писнало да рисувам църквата отново и отново. Така че, един ден отидох до аптеката на ъгъла и си купих “Instamatic” камера на Кодак.  Върнах се при църквата и я снимах, направих й страшно много снимки, после ги дадох да ги проявят, a след това си купих фотографски увеличител и откопирах църквата. Моят учител беше много щастлив, че най-накрая съм го нарисувал правилно, но всъщност просто я бях прекопирал. Ето така си взех първата камера.”
За опасността на неговите фотосесии



"Моите снимки винаги са с авантюристичен дух, нещото, което ме води, е философията на Марк Твен. Всичко се свежда до Том и Хък, които проучват пещери и се спускат надолу по реката. Хората гледат снимките ми и никога не мисля за това как всъщност сме ги заснели. Защото да снимаш голи хора е незаконно и през цялото време докато снимаме се налага да гледаме през рамо. Винаги има страх, че ченгетата могат да влязат или че фермерът, в чието ранчо сме, може да излезе всеки момент. Така че, винаги има опасен елемент в моите фотосесии.”

По пътя отново (и отново)

“Докато растях, никога не съм имал възможност да пътувам, родителите ми просто не можеха да си позволят да отидат никъде и ние просто си стояхме в Ню Джърси. Така че, в съзнанието ми винаги я е имало тази мечта да започна да пътувам  и да видя Съединените щати. Първото място, на което успях да отида, беше Върмонт. Когато отидох там, останах цяло лято и снимах. Всъщност правя това от много време, това лято беше моя 10-годишен юбилей, да обикалям и снимам в Съединените щати. Всяка година се събираме и го правим в продължение на три месеца.

Бил съм навсякъде в Америка и това е страхотно, за мен е като рокендрол. Пътят взима своите жертви, разбира се, и мисля, че това е най-трудната част за мен. Но когато съм там и снимам, за мен всичко е праскови и сметана. Обичам го!”

За своите модели

"Опитвам се винаги да избирам модели, за които знам, че ще ми предложат нещо, което не съм очаквал, че ще ме изненадат. Те всъщност излагат своите личности в снимките. Също така обичам да избирам модели, в които има качества, които виждам в себе си, а също и качества, които нямам,  като например някой, който е още по-непокорен, отколкото съм аз.



На тези пътувания през страната (Макгинли и неговите модели) се сближаваме много и ставаме като едно семейство. Ние постоянно сме на къмпинг или спим в различни мотели. По пътя ни се налага да споделяме всичко, да делим, така че нямаме друг избор, освен да станем много близки.

"Имам голямо уважение към хората, които позират за мен. Голяма работа си е да се снимаш гол и всъщност трябва да имаш голямо доверие на фотографа, за да се получат нещата. Те трябва да ми имат доверие и да вярват, че ще направя снимката така, че да ги представи добре. Повечето от хората, които ми позират никога не са позирали голи пред никого.

Раян Макгинли е в София, от 12 декември 2014 до 30 януари 2015. Изложбата му е част от програмата "Майстори на фотографията" и е разположена в ArtHall Vivacom на Гурко 4. Идете!