Когато прогнозите за това какво предстои те дебнат от всеки ъгъл, на будката за вестници, чуваш ги, произнесени по безпристрастен начин от нежния глас на говорителката по новините, и биваш залят от астрологични прогнози, да речем за засилен трафик, евентуална коалиция между партиите X и Y, кризата с главно “К“ и още.
И между всички тези на път да се случат неща, не ти остава друг избор, освен съвсем утопично да занимаеш себе си за пореден път със собствените си очаквания, да се развълнуваш по един доста пристрастен начин, после да се скараш със себе си покрай породилите се конфликти и накрая ясно, гласно, автентично и абсолютно с комерсиална цел да заявиш “Аз очаквам”.
”Аз очаквам”, което е хубаво да бъде равносилно на “аз обещавам“.
Аз, и ние, очакваме и обещаваме една туптяща година. Множество възклицания като вербална саможертва в името на удивлението от новата колекция на Прада или Москино. Напук на предстоящия очакване за провали, ще се опитаме да докажем за пореден път колко широки могат да бъдат нашите пръсти. Колко стоически можем да удържим напиращия поток от твърде неслухоприятните епитети с дестинация отсрещния шофьор, докато нервно палим цигара след цигара, прекарвайки 1/3 от деня си по задръстени пътища. Да спираме по-често погледите си върху малките привидно незабележими, но заредени с хубава енергия места в София. Да притихваме в софийските утрини, докато се стараем да не бъркаме всеки ден сутрин с вечер, и да притесняваме близките с фразата “добро утро, тате“, произнесена към 8 вечерта. Да потренираме своя авто евфимизъм, докато гордо отлепяме етикета "вятърничави" и на негово място залепяме “кокетни, по един особено очарователен начин“.
На фона на всички очаквания, търсения, намирания, зодиакални дилеми, покрити заеми, редуцирани емоции, ние всички очакваме една не толкова предвидима година, защото, колкото клиширано и банално да звучи, животът е това, което се случва, докато си правим планове за бъдещето…
Защото, обръщайки се назад без задължителните равносметки, шеметната 2008 продължава да бъде все така близка с многото си смях, своите сватби, тук-таме пролетите сълзи и все пак тя, като всички останали години, е някак летлива по своему. Оставя ни като утайка само красивите моменти. А те, сигурни сме, са били достатъчно.
И като задвижване на собствените ни надежди, край тях между другото се промъкват и очакванията - тази година да бъде много лична. Всяка сфера от нашия живот индивидуално ще акумулира вариации от емоции и емоциите ще предизвикват вариации.
Дали само чакаме, или пък се осланяме, ние разпознаваме себе си и своя образ, разглеждайки познатите улици, срещайки обичайните хора, посещавайки обичайните места и с присъщата си пищност пред сетивата ни се откриват очертанията на хаотичния град. Любим град, от който лъха мирисът на изненада.
Хванали с дясната си ръка Обама, носейки на гръб срива на Уолстрйит, нарамили личните си загуби, ние поглеждаме напред към една видима, различна, иновативна, изследователска и много случайна нова година. И още красива, модерна, много стилна година, в град, който прилича на всички красиви градове по света.
View Sofia ти пожелава да бъдеш щастлив. Всички основания и очаквания са налице.
Коментари 0 \ Добави коментар Животът е това, което… 07-01-2009
Текст: ViewSofia Фотография: .NET |
Коментари 0Добави коментар