My Style: Силвия Даянова

Силвия е не просто хубава жена, заета с моден бизнес. Тя е брандмениджър на огромния магазин NotosGalleries, в който намираме марки от висок клас и от всякакъв вид - дрехи, обувки, козметика, парфюми, бельо, аксесоари, включително и за дома, спално бельо и хавлии, мебели и какво ли още не. Магазинът е огромен и шарен почти колкото е симпатична и шарена Силвия. Тя казва, че "нейният" магазин не продава просто дрехи, а цели аутфити за всякакви поводи - работа, спорт, парти. Винаги усмихната, отворена към всички и изключително позитивна, тя ни разказа не само за стила, който обитава гардероба й, но и този, който "облича” работното й ежедневие.

V. S.: Как се чувстваш в този огромен магазин и как ти влияе работата тук?
С. Д.: Когато кандидатствах за работата тук, интервютата не се провеждаха в тази сграда. Бяха в центъра и затова мислех, че и работното ми място ще бъде там. В момента, в който ми показаха къде ще бъде то, всъщност... ужасих се. В началото магазина ми се стори в пъти по-голям, отколкото всъщност е. Сега познавам всеки негов ъгъл и всичко е наред. Започнах обаче да сменям всички свои притежания - дрехи, чинии и т.н. с такива от магазина, т.е. стилът ми все повече се уеднаквява с този, който NotosGalleries предлага.

V. S.: Значи се привързваш към вещите си?
С. Д.: Не мога да изхвърлям стари вещи, меко казано се привързвам към тях. Наскоро се замислих, че един суичър, който доскоро носих, всъщност ми е от 8-ми клас. Може би причината е, че преди време сме били с по-ограничени възможности. Така човек се научава да пази и да цени нещата си. Старата ми детска стая си стои същата, с всички плюшени играчки и т.н. – нищо не съм изхвърлила. Има някаква емоция в старите вещи. За мен по принцип всичко е емоция.

V. S.: Секънд хенд купуваш ли?
С. Д.: Не, именно заради това. Нямам предубеждение, а по-скоро смятам, че всяко нещо носи енергия. Аз съм особено податлива на чужда енергия, защото съм много отворена. Понякога това не е много хубаво и за мен самата, защото поемам и негативите. Като бях малка беше много популярно да си разменяш дрехите с приятелките, но аз дори тогава никога не съм го правила.

V. S.: Онлайн пазаруване?
С. Д.: Трудно. Не ми се получава. За дрехи по никакъв начин, обувки и чанти - рядко. Поръчвам си разни неща, но предпочитам реалните магазини. Консултантите в тях много често ми помагат в избора.

V. S.: Кога се научи как да подбираш дрехите си?
С. Д.: Наскоро. Аз съм много цветна като характер. Преди ходех например с пантофки и чорапи. И то такива с котета или други подобни картинки. Това го правех и когато бях над 20-годишна дори. Просто ужасно, но явно съм имала нужда от вниманието на хората. Аз и сега не мога да кажа, че имам стил. Мога просто да кажа „Това е супер“ и да си го взема. Може да е цялото на цветя, пайети - нямам никакви ограничения. Сега ми предстои сватба и много обмислях каква да бъде роклята ми. Накрая влязох в един магазин, облякох една рокля, първата, и си казах „Това е!“. Според мен е много хубаво, когато не търсиш нещо определено, защото така не можеш да се разочароваш.

V. S.: Опиши ни ежедневието си, един твой ден.
С. Д.: Ставам много трудно. Моят годеник става винаги първи, прави кафе и закуска и ме буди. След като стана, определям какво ще облека според настроението си. Какво е времето, как го чувствам, на какво ми замирише сутринта - от всичко се влияя. След това започвам да се гримирам. Не си позволявам да излизам без грим. Този навик го придобих, когато се занимавах с козметика. Тогава осъзнах, че наистина е важно да си суетен, в хубавия смисъл на думата. Да се привеждаш в приветлив вид, за да може на хората да им е хубаво да те виждат и ти да се чувстваш добре. Винаги слагам серум, крем, фон дьо тен, руж.

Един мой колега казва „Сложи си малко здраве на бузите“. И е абсолютно прав. Може да си недоспал, изморен – слагаш леко руж и засияваш. Накрая слагам червило. Използвам всякакви цветове. Към 8:30 започва истинският ден - тогава вече съм в магазина. Той отваря в 10, но аз предпочитам основната работа да я свърша на спокойствие. Когато дойдат колегите, едно минаване през магазина е около 10-15 минути. Винаги някой иска да ти каже нещо, което е супер. Защото колегите ми са най-важният ми инструмент. Аз мога да направя страхотна реклама, но ако хората дойдат тук и моите колеги не са подготвени, не са любезни и професионални, нищо няма да стане.

Затова много ценя мнението и присъствието им. Ако ми хрумне нещо, винаги се консултирам с тях. Затова съм тук в магазина, иначе моята работа не го изисква. Така усещам всичко, което се случва – нуждата на хората и като клиенти, и като персонал. Работим в много силен екип и всъщност непрекъснато се учим.

V. S.: Сподели нещо, на което консултантите са те научили ?
С. Д.: Научиха ме, например, как да си поддържам хавлиите. Много е интересно, че хавлиените материи не трябва да се перат с омекотител, защото това им намалява абсорбиращата способност. Много е важно консултантите да ти дадат истински полезната инфорамция, която сега в нашата ера е много трудно да отсееш. Когато има подготвени хора, професионалисти, те са тези, които могат да ти помогнат и да ти спестят ценно време. Точно заради това често смятам, че идването дотук всъщност ти спестява време, защото бързо се ориентираш в избора си, взимаш добро решение и така неутрализираш времето за пътуването.

V. S.: Как стигна до тази професия, това ли си беше мечтала от малка?
С. Д.: Като малка си мечтаех да стана известна. В един момент бях твърдо решена, че ще пиша латиноамерикански сериали. Впоследствие учих испански, дори прекарах малко време в Испания, за да опозная духа и културата им. След това записах журналистика. През това време почнах първо да работя като секретарка, след това съвсем случайно започнах в рекламна агенция - асистент. Тогава разбрах, че го имам онзи, различния поглед върху нещата, който е нужен за рекламата. След това работих в медийна група. Там продавах реклама. След това се занимавах с онлайн продажби. После кандидатствах за бранд мениджър на парфюмерия. На тази работа започна истинското изграждане на моята професионална кариера. Тогава разбрах колко е хубаво да си обичаш работата и да искаш да се развиваш в нея. Когато работиш за голяма марка, вече имаш създадена схема на работа и много по-бързо научаваш техниките, а оттам нататък само посоляваш нещата със своето виждане. Тогава започнах силно да се интересувам - четях всичко на тази тема. Всичко това ме подготви и допринесе в голяма степен за назначаването ми на работа тук. Обикновено на човек, минал през толкова много работни места, не се гледа с добро око, но всяка една работа ми е помогнала да се развия и да стигна дотук. Научих се да общувам с хора, което е най-важното в случая. Контактите са най-ценното според мен. Трудно е да изградиш мрежата от хора, но след като успееш, тя ти помага нещата да се случват много по-лесно.

V. S.: Кажи ни малко за сватбата си, участваш ли в нейната организация? В какъв стил ще бъде?
С. Д.: Всичко правя сама с помощта на мои приятелки. И сватбата ще е толкова шарена, колкото и всичко около мен. Сутринта всички ще сме с носии. Ще има жива народна музика. Ще отидем в моето село Сестримо и там пред един малък параклис ще се венчаем. Всичко ще е в битов стил. А следобяда ще си покажа бялата рокля.

V. S.: Какъв е стилът ти у дома?
С. Д.: Вкъщи ходя по много безумен начин. Ако навън съм пораснала, вкъщи въобще не съм. Много обичам да нося животински чорапи. Те са с очи, носове и т.н. Най-страшното е, че годеникът ми също започна да ги носи. Обичам да ходя с широки горнища и клинчета. И задължително нещо шарено, което да ми изразява емоционалността. Иначе у нас имаме един вълшебен диван, на който всичко ни минава. На терасата ми е много любимо място. Има място точно като за нас двамата. Много ни е малък апартаментът, обаче побира цялата ни любов.

V. S.: Какви марки козметика ползваш?
С. Д.: Ползвам всичко, което ми предложат. Въпреки че работя в рекламата, съм много податлива. При козметиката много разчитам на съветите на колегите. Те ме научиха кое е подходящо, кое е важно, кое е задължително. Преди нищо не ползвах. Но сега смятам, че дори да изглеждаш добре и да имаш хубава кожа е много важно да я поддържаш, да й помагаш.

V. S.: А парфюмите?
С. Д.: С парфюмите съм тотална трагедия. Имам над 20 парфюма вкъщи. Имам от ежедневен до висок клас. И въпреки че знам, че ароматът им след време се променя, не мога да се самоубедя в това, че е по-добре да използвам по-малко парфюми.

V. S.: Предпочиташ ниски или високи обувки?
С. Д.: Много обичам високите обувки, защото обичам да се забелязвам. Имам и ниски, но по-скоро предпочитам високи. Макар че, ако ме видиш на концерт, няма да ме познаеш. Аз слушам най-вече пънк, хардкор метъл и други подобни. Там изглеждам съвсем различно – с големи кецове, със свлечени панталони и суичър. И пак се чувствам комфортно. В зависимост от мястото се съобразявам, доколкото мога. Например на работното място не си показвам татуировките, за да не предизвиквам предразсъдъци.

V. S.: Нещо, което никога не би облякла?
С. Д.: Няма такова нещо.

V. S.: Гардеробът ти колко е голям?
С. Д.: Недостатъчно. Все още ползвам гардероба при родителите ми, където съхранявам несезонните дрехи. А под леглото ми е пълно с обувки - всякакви, цветни.

V. S.: Как беше облечена на последното парти, на което беше?
С. Д.: Обикновено гледам да ми е по-скоро удобно, защото много танцувам. И понеже танцувам много хубаво, както и да съм облечена, винаги привличам вниманието. В 90% от случаите са или панталони, или гащеризони, защото са ми най-удобни.

V. S.: Какво има в чантата ти?
С. Д.: Никога не знам какво има, но винаги много тежи. Когато започна да вадя неща от нея, е абсолютно изумление дори за мен. Можеш да намериш инструменти, храна. Тя е и мястото, което събира различни боклуци, в случаите, когато не намирам кош на улицата (доста често).

V. S.: Опиши своя стил с 3 думи.
С. Д.: Емоционален, цветен, шик. Аз съм едно ходещо противоречие във всеки един случай.

V.S. Благодарим ти, Силвия!
С. Беше удоволствие, аз ви благодаря!