"Добрата храна е честване на живота, но за мен е абсурдно да честваме живот, в който отнемаме нечий друг живот."
Анна Томас, The Vegetarian Epicure, 1972
Най-често срещаното определение за вегетарианец е човек, който не консумира месо, риба, а понякога и други животински продукти, най-вече поради морални, религиозни или здравословни причини. И докато определението звучи доста ясно, всъщност реалното практикуване на вегетарианството не е толкова кратко за описване. Съществуват няколко подкатегории към него, сред които и: лактови вегетарианци, които консумират млечни продукти и яйца; лакто вегетарианци, изключващи всички животински продукти освен млечните; както и новият термин - пескатерианци, консумиращи морска храна, но не и други видове месо.
И докато понякога отделните религии призовават към вегетарианска или веганска диета, с течение на годините все повече и повече хора избират да спрат употребата на животински продукти, заради личните си убеждения. Някои от първите самопровъзгласили се вегетарианци са Питагорейците, звание, произхождащо от гръцкия философ Питагор, отдал се изцяло на безмесната диета. Последователите на Питагор придобили неговия хранителен режим, изключвайки всички животински продукти освен морската храна, което по съвременните стандарти би ги направило пескатерианци. Те вярвали, че този хранителен режим подобрява качеството и продължителността на живота. Тези учения на Питагор са публикувани за първи път от италианския писател и терапевт Антонио Коки, а през 1745 са преведени на английски от Робърт Додсли. Част от тази диета се е появявала още в книгата на гръцкия философ Порфири On Abstinence from Animal Food (трети век пр.н.е). Историческият документ включва голяма част от аргументите, които съвременните вегетарианци използват в защита на безмесната диета.
Факт е, че хората са се въздържали от консумацията на животинска плът много преди Питагорейците, но за първи път сериозно внимание, обосновано и с принципи, е обърнато през класическата епоха. Терминът "вегетарианец" замества Питагореец на 29 септември 1847 в Рамсгейт, Англия, когато се формира и първото вегетарианско общество. 3 години по-късно подобна група се формира и в Ню Йорк, позната още като American Vegetarian Society и привлича множество известни фигури, сред които и изявени феминистки, лекарят Уилям Алкот и Силвестър Граам.
Вегетарианското движение успява да набере популярност през годините, благодарение на влиятелни исторически фигури. Ъптон Синклер допринася за движението с книгата си The Jungle, която излиза през 1906 и засяга въпросите за чистата храна и проблема с пристрастяването. Синклер може и да не е бил вегетарианец за дълго, но неговото задълбочаване по темата за нехигиеничните начини за опаковане на месо, успява да откаже множество американци от консумацията му.
Макар и множество влиятелни личности да са се опитвали да наложат вегетарианството като начин на живот, този термин става популярен за широката публика, а не само за тясна ниша от образовани хора, чак през 1971, когато писателката Франсис Лапе публикува в САЩ "Диета за една малка планета", която мигновено се превръща в бестселър. Авторката дълго време е правила лични проучвания относно проблема със световния глад, а това, което я подтиква да напише книгата е нейното изчисление, че над 90% от всичкото зърно, което се произвежда в Америка, отива за изхранване на добитъка – крави, свине, агнета и пилета; или срещу всеки 16 кг зърно, което отива за храна на добитъка, получаваме 1 кг месо, което освен безумно, е и огромен разход на ресурси. В "Диета за една малка планета" авторката призовава читателя да си представи, че стои пред една 200-грамова пържола. "А сега си представете – продължава тя – че в стаята са насядали още 45 души с празни паници пред себе си. За сметка на вашата пържола всичките празни паници биха могли да се напълнят с ястия от зърнени храни."
През 70-те години на миналия век в Америка идеята за въздържане от месо се е считала за много по-дръзка, отколкото в наши дни. Много хора са вярвали, че не само вегетарианството е нездравословно, но и е невъзможно за човешкия организъм да оцелее на подобна диета. Гореспомената авторка е знаела, че книгата й ще бъде посрещната с неодобрение и песимизъм, затова и прави по-задълбочено проучване върху вегетарианското хранене, но допуска грешка, която променя посоката на историята. Лапе намира сведения от експерименти с плъхове, които сочат, че те се развиват оптимално при хранителна комбинация от растения, чиито амино киселини се доближават максимално по състав на животинските източници. Повлияна от този експеримент, авторката посвещава половината от книгата си на идеята за "допълващ се протеин" и как трябва ориз и бобови култури да се сервират заедно, за да бъде "пълен" протеиновият прием. Идеята бързо се развива и стига дори до академични материали, енциклопедии и се загнездва в умовете на хората. За нещастие обаче, идеята за допълване на протеини се оказва абсолютно грешна. Първият изникнал проблем по темата си остава, че това е просто теория. Не са провеждани никакви подобни изследвания върху хора, а единствено върху мишки. Освен това, ако растенията сами по себе си са толкова бедни на протеин, как тогава крави, прасета и пилета, които се хранят единствено със зърна и други растения успяват да си набавят протеин? Не е ли странно, че се храним с животни, за да си набавим протеин, докато те не са консумирали нищо друго освен растения? След редица проучвания, учени опровергават теорията на Лапе, че растенията сами по себе си са крайно бедни на различни аминокиселини.
След излизането на книгата вегетарианското движение в САЩ става такова, каквото го познаваме днес. Готварски книги, ресторанти и асоциации се появяват ежедневно. Обикновено асоциираме 60-те с хипитата, а тях с вегетарианството, но всъщност вегетарианството е било непознато за масата преди 1971.
Същата година група хипита от Сан Франциско стартират вегетарианска комуна, наречена The Farm. Тяхната идея е била да популяризират соята сред американците и най-вече тофуто.
През 1975 австралийският професор по етика Питър Синджер пише Animal Liberation - първата академична работа, представяща аргументи от етично естество срещу храненето с животни и експериментите върху тях. Така се появяват и движенията за защита правата на животните, включително и PETA (People for the Ethical Treatment of Animals) в началото на 80-те.
Въпреки популярността на вегетарианството и множеството предоставена информация, все още има хора, несигурни в това до каква степен този вид диета отговаря на всички хранителни нужди. Всъщност, постигането на добре балансиран режим с растителни продукти е изключително лесно, тъй като те предоставят не само достатъчно количество протеин, но и лесноусвоим такъв, което, както всички знаем, е най-важно. Внимателно комбиниране на продуктите не е нужно, защото достатъчното разнообразие в менюто отговаря на всички нужди в човешкия организъм. И въпреки че във вегетарианската диета протеинът е в по-малко количество, отколкото в месоядната, това всъщност е предимство. Излишъкът на протеин в организма се свързва с камъни в бъбреците, остеопороза, възможни сърдечни заболявания и някои видове рак. Диета, съсредоточена около пълнозърнестите и бобовите култури, наред със зеленчуците, съдържа адекватни количества лесно усвоим протеин, без да затормозява организма.
Доктор Джон МакДугъл започва издаването на книги, промотиращи вегетарианската диета като средство за лекуване на множество тежки болести, а най-големият си успех постига през 1990 с "Програмата МакДугъл". Също през 90-те Американската Диетична Асоциация защитава своята позиция в подкрепа на вегетарианството и издава вестник с подходящи за целта диети, което подпомага разпространението на идеята и сред лекарската общност.
Днес одобрението на вегетарианството като начин на живот е възприето масово сред лекарите. Митовете все още царуват сред неосведомените, но генерално погледнато промяната в отношението към вегетарианството от 80-те до днес е забележително.
След като днес разгледахме вегетарианството като начин на живот, предстои да ви запознаем с неговите по-стриктни и интересни разклонения - веганство и суровоядство, като част от нашата кампания, посветена на здравето през целия месец август.
More from View Sofia
Седмичен ХОРОСКОП - 04.12 - 10.12
Зрънце здраве
Зрънце здраве...
Кой спорт е най-подходящ за вас? Huawei Watch GT 2 Pro ви помага в над 100
Човешкото тяло е създадено, за да се движи, и този факт е още по-значим в турболентни времена
