Той е истински градски тип, от тези, които вървят с дълга история след себе си и за които хем всички знаят много, и хем никой нищо не знае, като се замисли. Той е готин, в същността си доста непринуден, често говори истини без страх (като в нашето интервю - бел.ред.), има загадъчно чувство за хумор и излъчва секси увереност с всеки свой подбран жест.
Той е Мартин Лепоев, по-известен като Мартен, диджей, водещ, дизайнер, актьор, съпруг, а от близо година и любящ баща на Франки, момичето, което перфектно допълва идилията на едно легендарно ежедневие, в което са намесени любов, музика, любов, музика и така до безкрай.
За тези и за други важни неща от живота на Мартен, самият той ни разказва подробно.
V.S. Страхотен албум, Мартен, не сме спрели да го слушаме, откакто го имаме (както вече писахме, Мартен и Николай Данев събраха най-доброто от себе си в общ проект, наречен Heartbeat, който се появи точно преди началото на лятото). Какви са отзивите на останалите до момента?
Мартен: Досега албумът върви много добре. И всички приятели около мен са наистина приятно изненадани от това, което направихме.
Албумът е много личен, кореспондира напълно с това, което съм и с музиката, която пускам като диджей, защото в крайна сметка това съм аз, а аз не пускам музиката, която трябва, а само такава, която ми харесва, която допълва стила ми, за който съм се борил дълго време. Асоцииран съм с подобен саунд и исках албумът ми да затвърди имиджовото ми присъствие.
V.S. Как събра време и сили, които да съсредоточиш в подобен продукт? Всички знаем, че у нас това не е никак лесна задача...
М: Аз съм голям късметлия и съм много щастлив, че имам възможността да работя това, което обичам. Моите интереси са и моята работа. И щеше да е много нечестно да се оплаквам, че нямам време, защото работя по собствения си албум. Да, не ми стигаше времето много често покрай работата и записите, но истината е, че не бих си позволил да занимавам хората с това. Ако искаш да имаш време, не се занимавай, стой си вкъщи, джиткай си по компютърчето и това е. Аз съм щастлив, че мога да бачкам здраво по неща, които се получават и биват оценявани по стойност от публиката. Защото в крайна сметка всеки човек, който се занимава с някакво изкуство, има нужда от публика. Ако няма публика, то значи този човек не е никакъв артист.
V.S. Как изглежда твоята публика? Можеш ли да ни я опишеш?
М: Позитивни, широко скроени хора, хора, които знаят какво се случва извън пределите на България и не се учудват от алтернативния подход в диджей сета или в начина, по който изглеждаш. Не критикуват, а по-скоро са любопитни към това, което предлагаш и го използват като информация за нещо допълнително, което може да им се хареса.
Това са хора, отделили ексклузивно от времето си, за да слушат музиката ми, затова аз съм безкрайно щастлив, когато те танцуват, усмихват се и се забавляват. Излизането нощно време се изкриви много през последните 10 години, но за мен то винаги е било свързвано с обмена на позитивна енергия по време на събитие, на което публиката оценява, че е на готино място, на което някой се грижи за това да се чувства добре. Това именно е и ролята на диджея.
V.S. А кога беше последният път, когато ти беше от страната на публиката?
М: Миналата година гледах с увиснало чене Ерика Баду. Като цяло обичам да ходя на концерти и партита на любимите си изпълнители, защото свиренето на живо доказва колко можеш и колко не можеш що се касае до артисти и групи, а при диджеите, за да видя чисто професионално аз как се справям, дали съм актуален и дали имам стойността, която си мисля, че имам.
V.S. Имаш ли си личен фаворит от собствения си албум?
М: Нямам фаворит в албума. За мен той е едно цяло и това му е интересното. Отстрани погледнато, може би трябва да имам, но аз съм работил с Ники Данев толкова много по всяко едно парче, слушайки го хиляди пъти, че наистина всеки трак е част от мен, създаден с много емоция и много любов.
V.S. Каква беше отправната ви точка, когато започвахте да записвате?
М: В никакъв случай тя не е била да направим парчета, които да са комерсиални и да се въртят навсякъде, а да направим концептуален албум, който да звучи добре и адекватно, както на нашите слушатели, така и когато си го пуснеш навън. Защото музиката е изкуство и отправната ти точка не може да бъде това да създадеш продукт, който ще продадеш за реклама на солети или сладолед.
Разбира се, би било добре, когато направиш нещо хубаво, да се появят едни хора и да кажат, че искат да го купят. И Ролинг Стоунс, и Бийтълс са продавали права на свои парчета за продукти, но не са сядали да пишат музика само защото някой е дошъл и ги е накарал да го правят. А в момента у нас има редица такива примери, което е тъпо, защото реално тези парчета стават хитове и изместват фокуса от това какво е музиката всъщност.
Да слушаш музика е същото като това да прочетеш една книга, това е изкуство, което по някакъв начин те зарежда и пресъздава у теб емоцията, която артистът е вложил в него. И наистина, то трябва да говори за себе си, защото иначе всички ние ще се превърнем в някакви унифицирани материални кадри, дори не и човечета, които се съобразяваме с едни несъществуващи материални стандарти, което за мен лично не е никак ОК.
Пак казвам, че съм много щастлив, че не съм длъжен да се съобразявам. Разбира се, правя го, що се отнася до тенденции и това къде се намираме на пазара, но...
V.S. Сякаш усещаме някакво разочарование у теб от родната музикална сцена...
М: Знаете ли, виждал съм как една от "най-актуалните" певици в момента, която е доста ротирана, събира на свое участие в Sofia Live Club 80-100 човека, а на другия ден Остава, примерно, събират 800 човека на същото място. Ето това е меродавно какво искат да слушат хората, а не мнението на музикални редактори, които набиват на хората една и съща музика всеки ден.
Имал съм възможността да работя в доста електронни медии и разочарованието ми от хората, които движат нещата там не е никак малко. Работил съм дълго време в една доста голяма групировка с, може би, най-комерсиалните радиостанции и много често съм водил спорове с хората над мен и съм ги убеждавал да подкрепят българската музика чрез ефира си. Има толкова много готини неща, има Белослава, има Tri o Five, има музика, която си заслужава, но явно това, че тази музика звучи малко по-рафинирано, хората ги стресира. Те искат да слушат елементарни неща.
Имал съм разговор, в който музикален редактор на една от популярните радиостанции в България ми казва, ами, ние не можем да пускаме Белослава, защото тя е много джази. И аз побеснях! Съответно първото, което казах е, че няма как да използва този епитет, защото няма представа какво е джаз, съответно няма представа и какво е джази. Но все пак ме глождеше и реших да попитам какво за него е джаз и защо според него това е джази, а отговорът, който получих беше „джази е, защото има тромпет вътре“. Е, не мога да споря с такъв човек. И за такива хора става въпрос, но това не са хора, които си слагам присърце, нито ще спра да правя това, което правя, защото знам, че има публика, която си заслужава.
V.S. А в радиопредаването, което правиш сега, как стоят нещата? Имаш ли свободата, от която се нуждаеш?
М: Предаването ми Musicology, което върви по радио Fm+, е наистина страхотно, защото там имам възможността да пускам поне 1/3 от музиката, която харесвам. Имам възможността да пускам музика, която е различна от тази, която са свикнали да чуват всички. Защото хората наистина имат нужда от нещо по-различно от румънски шлагери, нещо по-различно от плейлистите, които са едни и същи по всички радиа, и аз се опитвам да им го дам.
V.S. А хората взимат ли това, което им даваш? Как приемат "различното"?
M: Музиката или ти харесва, или не, не е нужно да изпадаме в излишни детайли. Това е изкуство, а изкуството е субективен прочит на артиста на това, което го заобикаля. Аз не съдя кое е добро, кое е лошо, но просто има някои неща, които явно са направени по некадърен начин. И, имайки предвид, че изкуството трябва да се използва за емоционален заряд, ако ти предлагаш евтино изкуство, как очакваш да се хранят хората, какво очакваш от тях, как очакваш да живееш в един по-готин и позитивен свят с едни по-широко скроени хора, които ти се усмихват по улиците, а не те съдят. Затова искам да представя на хората малко повече възможности! Не съм казал, че трябва да харесват това, което правя, просто искам хората да са любопитни, да се интересуват и да знаят, че има и такова нещо.
За мен, в един двумилионен град, който се напълни с хора от кол и въже, буквално, в една европейска столица, не може да няма всеки петък и събота дежурно по едни 500 човека в клуб като SLC, които просто са минали да видят какво става. Не може да се приема за успешен лайв, който е събрал толкова хора. Но на хората, дори на интелигентните хора, вече не им се излиза, защото положението е някак особено. Създава се някакъв псевдо елит, постилат се червени килими на хора, които дори не могат да си напишат името. Червеният килим се слага на хора, които са направили нещо, които са значими с нещо, а не ние изкуствено да си създаваме някакъв ВИП и суета, която е нереална и неадекватна.
.jpg)
V.S. Как смяташ да предпазиш дъщеря си от всичко това?
M: Като й дам възможност да обикаля света и да хареса реално това, което на нея й харесва. Да й дам избор, да й дам възможността да види, за да може да избере.
V.S. Това означава ли, че виждаш нейното бъдеще извън България?
M: Mисля, че тя ще вземе това решение за себе си сама. Не съм казал, че няма да живее в България, но ще й дам възможността да излезе навън, да обиколи и сама да прецени къде се чувства най-добре, аз няма да й давам наклон в живота. Искам да й дам възможността за избор, а възможността за избор идва, когато знаеш, когато си се интересувал и когато си бил любопитен. Винаги съм казвал, че това да си любопитен е едно от най-важните качества, защото това ти създава интерес към други неща, събираш информация на базата, на която можеш да взимаш по-адекватни решения. Ако просто се затвориш в един свят, няма как да имаш възможността да еволюираш, въпреки че на някои им е по-удобно така.
V.S. Каква музика пускаш на Франки?
М: Пускам й много музика, засега реагира добре и има интерес. Не е мрънкала на нищо, което съм и пускал, което е страхотно, защото това означава, че тя е широкоспектърна в музикално отношение и се кефи както на Pantera и Pearl Jam, така и на Ерика Баду и Майлс Дейвис. Защото аз съм много еклектичен в това, което слушам, защото музиката е емоция и тя е за различни състояния. Съответно и затова има много стилове и аз харесвам много от тях.
V.S. Името й е прекрасно. Откъде дойде?
М: С жена ми дълго време преди да я имаме си говорехме за това, че ако имаме момиче, то ще се казва така. Просто го усетихме, това е!
V.S. Как те промени тя?
М: Промени ме изключително много. Станах по-спокоен, дори когато съм по-натоварен физически. Много изчистих картинката за това кое има значениe, кое няма и какво трябва да правя. Поради тази причина бачкам три пъти повече от преди, чувствам се мотивиран да работя и се надявам и тя някой ден да оцени това, че якото бачкане има значение. А, ако си талантлив и бачкаш, това е най-добрият вариант.
V.S. А какви таланти се надяваш тя да има?
M: Да е силна, амбициозна, да е добър човек, да е истинска дама, да е позитивна. Нямам представа дали ще се занимава с изкуство или ще е адвокат, но се надявам, както вече казах, да й дам възможност да види всичко, за да може да направи адекватен избор за себе си.
V.S. Спокойно бебе ли е Франки? Как се справяш като неин баща?
M: По-скоро да. Да гледаш бебе, колкото и да е едно от най-големите сътресения в живота, в смисъла на това, че той се променя в мига, в който то се яви, толкова е и най-нормалното нещо на света. Всички ние сме се родили по този начин и няма как да има по-нормално нещо. И затова смятам, че не трябва да приемаш детето като стрес, а да се оставиш на времето, за да се научиш на всичко в движение.
Това са някакви неща, които идват всеки ден и ти просто ги преодоляваш. И това не са проблеми, даже е нещо готино. Какво по-яко от това да се справяш ежедневно с проблемите си?
Но въпреки дъщеря ми, аз съм абсолютен Питър Пан и вътрешно в себе си съм още тинейджър. Няма смисъл да си внушаваш, че си остарял и да се приемаш толкова сериозно, търсейки оправдания за нещата, които вършиш.
V.S. А ти какво детство имаше? До каква степен то те направи човекът, който си?
М: До голяма степен. Аз бях един музикален гийк и слушах страшно много музика, слушах западни радиа, записвах, компилирах и т.н.
Истината е, че бях спортист до 12-13 годишен, след което започнах да се занимавам с музика. В детството ми много често бях сам, бях единак, правех си собствени музикални класации, без никой да се интересува от тях, докато останалите деца правеха стандартните глупости - да пушат, да пият, все неща, с които те си мислеха, че са по-значими, по-големи, но това са пълни глупости, което, разбира се, се осъзнава много по-късно.
Още тогава винаги съм искал да говоря на хората за музика, да им пускам музика, исках да бъда радио-водещ, това беше детската ми мечта. За да я сбъдна, кандидатствах журналистика, но ме скъсаха на изпита и се наложи да замина граничар. Така на 19 години излязох от казармата без всякаква представа какво става около мен. Но постепенно нещата се случиха. Първо станах диджей, после ТВ водещ и накрая сбъднах желанието си и станах радио-водещ.
Оказа се, че всичко това може да се случи без да съм учил журналистика, без родителите ми да имат позиции някъде, а само и единствено с много бачкане. Което за мен и до днес е стимул да работя здраво. А когато видя и позитивната оценка за моя труд, това ми дава още по-голям заряд.
Знаете ли, когато започнах да работя като диджей, го правех за много малко пари, седем дни в седмицата. Работех за толкова малко пари, че нямах, за да се прибирам нощем с такси. Така дълго време ходех пеш от Съдебната палата до Редута, пусках си музика, ходех и бях щастлив, защото правех това, което обичам. И на следващата вечер отивах пак, без да се чувствам подтиснат или недооценен. Предполагам, огромната ми любов към музиката и изкуството ме е накарала да устоявам в много трудни моменти, в които други хора сигурно биха се отказали.
Аз затова съм и благодарен на всеки един, който е взел участие в албума ми, защото някои от хората са много популярни и всеки един от тях можеше дипломатично да откаже поканата ми, но никой не го направи. Заради същата любов към музиката, която таят в себе си, като мен. Нито Белослава, нито Рут, нито Любо, нито Криста, никой не отказа участие, което за мен е изключителен комплимент. Затова този албум е много готин и е много добър като цялостен продукт. Заради работата на всички хора по него. Благодарен съм на всички музиканти, които са свирили в него, на Ники Данев, на Георги Панчев, който направи феноменален дизайн на обложката, на всички хора… допринесли със своето изкуство, със своето човечие.
V.S. Защо го кръстихте Heartbeat?
М: Защото за мен музиката е начинът, по който звучат чувствата. Това е нашият hearbeat, това е нашето темпо, това е нашата пулсация и това е… което можем. Но явно то се харесва, и всички положителни оценки, които получихме досега ни подтикнаха да започнем да работим с Ники и по втори албум. Двамата се допълваме страхотно. Познаваме се повече от 15 години. Музиката ни събра и ни държи един до друг. И това, че едни и същи неща ни зареждат и ни харесват ни кара да стоим близки като кръвна група и настроение. Това приятелство си беше една много натурална еволюция на взаимоотношенията.
V.S. А кой беше последният албум който ти си купи?
М: На Kendrick Lamar - To pimp a butterfly и на D'Angelo - Black Messiah. Според мен албумът на Кендрик е в топ 3 на десетилетието. Има такива албуми, които са много музикантски, много смислени, в него има изумителни неща, страшен кеф е, когато видиш в един толкова материален свят как някои хора рискуват всичко, за да създадат нещо толкова квалитетно. Подобни продукти вдъхват много живот.
V.S. Как се развива модния бранд, който създаде преди време? Развиваш ли го?
М: Правя дрехи с абсолютно същите намерения и цели, с които правя музика. Искам да дам на хората алтернатива. Ако ти хареса, ето, има го на пазара. Във всеки един голям световен град има алтернативни локални брандове и дизайнери, които правят неща, които създават този живец, този младежки дух, с които само локалната сцена може да се характеризира.
Заради това и аз правя тези дрехи. Аз не печеля пари от това нещо! Правя го, защото няма на пазара подобен бранд, влагам изключително много внимание в изработката и детайлите и предлагам един много квалитетен финален продукт. Далеч съм от цялостни колекции, аз правя много бейсик неща, тишърти, потници и т.н. и като цяло съм ходещ манекен на собствената си марка.
V.S. Излиза, че повечето от нещата, които правиш са само за каузата. Не се ли изморяваш да се бориш с вятърни мелници?
М: Изморявам се от посредствените семпли мнения на някои хора, но пак казвам, че би било крайно неблагодарно, да мрънкам, защото в крайна сметка работя това, което искам да работя и имам възможността да правя това, което правя. Защото в крайна сметка се намират хора, които се зареждат, които харесват това, което им предлагам, независимо дали са дрехите, музиката ми или пък слушат моето радио предаване, и за мен това е всичко. 10 човека са си 10 човека, 100 човека са си 100 човека и щом съм 17 години на сцената и на пазара, значи все пак върша някаква прилична работа, която върши работа и на хората.
V.S. Така е! Благодарим ти за музиката и вдъхновението, Мартен!
М: И аз благодаря!
Чуйте любимите парчета на Мартен Роберто тук >>>
More from View Sofia
Феноменалната Омара Портуондо празнува с концерт в София 70 години на сцената
Автентичната дива от Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин...
Yalta CLub стартира 2016 с нова посока и поглед в бъдещето
Yalta CLub стартира 2016 с нова посока и поглед в бъдещето...
Запознай се с Banks! Най-горещият калифорнийски експорт
Американката с брит звучене Banks, която е сред новите изпълнители, които си заслужават да бъдат чути, направи премиера на първия официален сингъл от предстоящия си дебютен албум "Goddess"...
