Следва

Бременната Ким с алени устни и цялата рода на разходка в Сен Барт

Това, което знам с... Биляна Савова

Тази жена е заря, огън, слънце. Всички епитети, които идват в ума, са неизбежно свързани с огън и светлина. Лекува с енергията си на здрав и силен човек, стига само да седне срещу теб спокойно. Има уникално секси глас, разтапящ някак...

Лица преди 8 години

*на снимката горе Биляна държи EVA. Кадърът е особено сантиментален за арт директора на изданието, тъй като е от последната й терапия, по време на която колегите й и изпращат брой от списанието по пощата.

ЗА МЕН
Визитка: Биляна Иванова Савова – арт директор на списание EVA; собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio; инициатор на движението „МС – Мога Сам"

„Диагнозата множествена склероза ми беше поставена преди 8 г..."

Така започва представянето на тази жена в блога на "МС - Мога Сам".
От първо лице към всеки, който прецени, че иска, има сили и е готов да прочете нататък.
Продължението е много тежко, но много повече оптимистично.

Тази жена е заря, огън, слънце. Всички епитети, които идват в ума, са неизбежно свързани с огън и светлина. Лекува с енергията си на здрав и силен човек, стига само да седне срещу теб спокойно. Има уникално секси глас, разтапящ някак.

Спокойна е, научила е и знае много. Идеята за споделянето на това "много" идва в точния момент.

Основава Фондацията "МС - Мога сам", защото тук е страшно за хората с тази диагноза. Основно млади, силни, енергични хора. За да стане по-малко страшно, за да стане по-човеколюбиво, за да се разтърсим.

И защото никога не е достатъчно, Биляна решава да предизвика свои приятели да седнат в инвалидна количка и да прекарат 24 часа в нея – това накратко казано е смисълът на кампанията “Ден на Колела – предизвикателството”, която се случи преди няколко месеца.

Поводът да я потърсим беше този, оказа се, че самата Биляна е повод.

Благодарим за тази възможност!

V.S.: “Ден на колела” - Каква е Целта?
Биляна Савова.:
 В най-идеалистичните ми мечти аз просто искам хората да се променят. За съжаление обикновено се случва така, че когато те "удари" нещо сериозно, тогава разбираш за какво става въпрос. Моята идея е, че не трябва да чакаш да те "удари". Защото хората с визически ограничения живеят повече от трудно. Защото когато се правят някакви неща, строителни, архитектурни, трябва да има мисъл и контрол. Защото хората трябва да бъдат по-съпричастни.



V.S.: Движението “МС - Мога Сам” е създадено с идеята да се подпомагат всички, които имат проблеми с придвижването, така ли е?

Б.С.: Не. “МС - Мога Сам” е игра между двете букви на Множествена Склероза. И основната идея е за справянето сам. Да мислиш сам. Да взимаш решения сам. Всичко тръгна от моето диагностициране и това как аз реших този проблем.

 

Аз сама усетих, че ако аз се оставя на това, което ми се случва като симптоми и пристъпи и не се мобилизирам и не направя нещо в посока на това да се решат проблемите, от само себе си няма да стане. Не да лекувам симптоматиката, а да реша кардинално проблема. Всяко едно нещо, което ти се появява в живота, не е просто някакъв симптом. Той е елементарен знак от тялото ти, че нещо се случва, а ти си този, който трябва да намери причината. И много важно - аз видях, че всички тези неща, които правя през последните 8 години, помагат.

Сблъсках се с всичко - с това как официалната медицина хем казва, че не знае как се лекува МС, че не са известни причините за появата на заболяването, че много пари се вкарват в това да се изследва това заболяване, хем в същото време вкарва млади хора в експериментални програми, подлага ги на кортикостероидни и интерферонни “лечения”, без обяснения, без скрупули, без отговорност. И голяма част от тези млади хора само няколко години по-късно са на инвалиден стол. Тогава, когато стигнат дотам – пристрастени към “леченията”, депресирани от безизходицата, отчаяни от живота, чак тогава започват да търсят алтернативите.

Затова реших да започна да споделям. Да разкажа какво съм намерила аз. Почти всеки, който бива диагностициран, първо влиза в интернет и започва да чете. Има обаче всякаква информация и хората все пак трябва да се научат да я селектират. Затова създадох блога. За да селектирам и да споделям. Всеки трябва да взима решения сам за себе си. Изначално проблемът стои в страха.

V.S.: Ти изплаши ли се като чу диагнозата?
Б.С.:
Аз се сепнах и се шокирах много от това, че изведнъж "филмът" ми стана друг. Тоест, аз съм живяла по някакъв начин, в един "филм" и изведнъж влязох в някакъв друг.

V.S.: Причината къде я намери?
Б.С.:
В много неща. В начина, по който съм живяла чисто като хигиена на живот. Като започнем от това как съм спяла, как съм се хранила, какво съм правила като цяло... работа до изнемога, малко сън, партита, алкохоли, некачествена храна и т.н. Отделно, натоварване да се съобразяваш с някакви хора, които очевидно не са твоите хора, да не обидиш този или онзи и започваш да натрупваш всичко върху себе си. Не ми върви, примерно, семейният живот, не ми е готино с човека, с когото съм. Обаче ето, аз си казах, 12-14 години вече съм с този човек, две деца имаме. Не мога ей така изведнъж да си бия камшика. Явно ще трябва да го минем този период и ще дойдат по-добри неща. И когато диагнозата ме “удари”, си казах, чакай малко, какво се случва, накъде съм тръгнала аз. Лекарите ми казаха тогава, че прогресът е толкова силен, че до 2 години ще бъда на инвалиден стол. И да, аз можех да бъда на инвалиден стол, много е лесно.

 



V.S.: Как се усети, че "можеш сама". Осени ли те нещо?
Б.С.:
Нищо не ме е осенило. Направо избягах, след като ми казаха, че това ще се случи. Един низ от случайности, които те водят до едно решение. Ходех на терапия при един аюрведа терапевт, чувствах се добре, мислех си, че правя нещо много добро за себе си, като ходя на този масаж. Преди това имах и други здравословни проблеми. Бях доста зле. След раждането на малката ми дъщеря всичко в мен се обърка и побърка. Тогава д-р Емилова ме спаси буквално от инсулт, защото ме бяха натъпкали с такива лекарства...

Аз вече се бях сблъскала с малоумното лекуване на официалната медицина, като подтискане на симптоми, при което човек става все по-зле и все по-зле, и все по-зле... и те само сменят лекарства едно след друго. Никой не се задълбочава да помисли за проблема в същността. И съм имала период, в който ми изписваха абсурдни лекарства, които едно с едно изобщо не бяха съвместими. И точно тези сблъсъци бяха моите уроци, че трябва да се търсят други варианти и да не се доверявам така сляпо на лекарите. Аз уважавам безкрайно медицината и лекарската професия. Това беше моята мечта, аз исках да бъда лекар. Слава Богу се сблъсках и с такива лекари, които бяха честни и мислещи. Но когато питаш. Когато искаш да знаеш. Когато задаваш правилните въпроси. Аюрведа казва, че всичките ни проблеми идват от незнанието, а аз сега се сблъсквам с това, че хората просто не искат да знаят. А знанието е пряко свързано с носенето на отговорност. И пак стигаме до един от най-големите страхове – да поемеш отговорност сам за себе си.



V.S.: Началото на идеята е да споделиш опита?
Б.С.:
Всичко има една много дълга предистория. "Мога Сам" съществува на практика от 2 години и половина. Тогава написах една статия в списание "Ева", която се казва "Лечението като мантра". Исках да обясня за това, което съм намерила като решение. Исках да обясня, че трябва да имаш търпение, че трябва да си постоянен, че трябва да го правиш всеки ден, трябва да промениш начина си на живот и резултатите идват. Хората нямат търпение, искат вълшебно хапче. А не да се напъват с някакво си постоянство, не да се лишат от любимите си храни, които ги разболяват, не да се осмелят да натиснат бутона и да рестартират.



V.S.: Какво промени ти? Конкретно.

Б.С.: Сега съм вегетарианец, ям...

Останалото в тази приказка за уроците на живота, такива, от каквито се нуждаем, и начинът, по който излизаме от тях по-силни, утре в View Sofia, в продължението на този повече от искрен разговор.

Продължението >>>

More from View Sofia

More Лица