Следва

"Жената днес" на 70!

Lucky Guess: В Щастливеца обядват щастливите жени!

Часовникът наближава дванайсет и мислите неволно завиват към обедния полет навън... 

All About Life преди 8 години

Щастливото съвпадение на навици, вкусове и приятни очаквания ни отвежда отново в любимия ресторант "Щастливеца", в самото сърце на града в приятния есенен ден. След като всичко навън, от капките дъжд напоследък, барабанящи по чадъра на панделки, до килима от шарени листа, който се образува под краката, крещи, че хубавото време е вече само илюзия, а удоволствията са табу до след шест месеца, ние твърдо решаваме да усмихнем своя ден. Кръщаваме нашата игра "Серендипити", а щастливата ни случайност се състои в един час, точно по обяд, в който ще се оставим на гостоприемството на "Щастливеца". Метафорично ще дегустираме със затворени очи от менюто това, което ни се предложи и ще оценим "съвпаденията" с личните ни вкусове. Печелившият е онзи, чиито кулинарни фантазии се задоволят напълно. А останалите, ясно е, са късметлии просто да бъдат там - на това място в този вълшебен час.

Защото щастливите жени обядват в "Щастливеца":

Антоанета

Най-накрая Тук. Отново съм в моя любим кът, точно до старата дървена закачалка, зад синьо-зелената колона, покрита с ръчно положена мазилка и изрисувани мрежести орнаменти, на познатия венециански стол, с пъстроцветна дамаска от есенни цветя и плодове. Покривката е различна от последния път и от последния обяд. Ръцете ми улавят плътна и мека текстура в типично есенни цветове – червено, жълто, зелено, оранжево и кафяво, нежно завършена с едра и богата дантела, чиито краища не мога да спра да докосвам, докато чакам сервитьора да дойде всеки един момент. А, ето го и него.

Отговарям с грейнала усмивка на приветливия поздрав и поемам красивото меню с трепетен поглед. Не съм гладна, но не съм и сита, засега съм сама, но очаквам някого, обедното време е към края си, та може да се нарече направо следобед. Идеални предпоставки за нещо ненатоварващо, разбира се, прясно приготвено, поднесено с финес и неподправен вид, което да зареди следобедните ми часове с достатъчно положителна енергия и сладостранен привкус. Разгръщам сезонното меню, погледът преминава през шарена есенна картина от печива и гозби от най-любими плодове и зеленчуци, месо и риба, ядки и варива, които Есента ни поднася всяка година по същото време. За да не забравя за какво съм отворила менюто и какво търся, побързвам да прескоча първите страници.

 

Съзнанието ми обаче, неминуемо запечатва мигновени кулинарни изрезки като „хрупкава коричка от хлебни трохи“, „огретен от печени круши“, не пропуска „карамелизиран червен лук“, „домашен ориз“ и“ароматна прясна мащерка“ и тотално ме довършва със „запечени кюфтенца с три вида гъби и пушена моцарела“! Въздъхвам дълбоко, облизвам устни бавно и смело преминавам към секцията с десертите.

Точно там ме чака моят избор, прикована съм от първата, втората,третата…, та чак до последната дума! Това е – печена тиква с мед, канела, филирани бадеми, гарнирана с листенца мента и добавка от крем „Маскарпоне“. Само си го представете! Мммм… Каква есен е, ако не си припомните блажения вкус и аромат на този печен плод, а какъв може да е любимият ви ресторант, ако не ви предложи този дар за сетивата със свой собствен уникален аранжимент и нотка класически блясък, които да подхождат на изящната обстановка. Точно затова, опитвайки се да не се разсейвам от останалите сладки изкушения, забързано обявявам решението си за следобедната си медена забежка.

Докато изчаквам, както поръчката, така и дългоочакванета си близка приятелка, която по традиция закъснява, използвам момента да се насладя на грейналата атмосфера около мен. Никога не ми омръзва да се взирам в многобройните портрети по стените и старинните мебели, да се любувам на изключителните детайли и прецизно реставрираните интериорни елементи. Гледайки белият стар часовник, стоящ точно пред мен, отмерващ времето с абсолютна точност, за пореден път се замислям за изминалите години, за неопознатите епохи, в които романтиката, пищността и домашния уют, които днес това вълшебно място ми поднася, са били ежедневие и начин на живот. Една великолепна машина на времето в самия център на София!

Сервитьорът прекъсва замечтаното ми опиянение с едно деликатно „Заповядайте“. Виждайки поднесеното блюдо мигновено се събуждам, или по-скоро се унасям в още по-дълбок есенен сън. Неустоявайки на внушителната гледка, се предавам на мига! Да… същият сочен и топящ се вкус, който помня от детството си, рафинирано полят с меден сироп и допълнен с мекотата на италианското сирене и силно изразения мирис на ментата, които тушират по невероятен начин сладостта на десерта.

Изчистено, но ярко, класическо, но с нова, уникална аранжировка, насищащо, но ненатоварващо – перфектното начало на един ноемврийски следобед в ресторант „Щастливеца“!

Миглена

Офисът ни е съвсем централен, а толкова ми е писнало да се чудя какво да избера за обяд. Появяват се заведения за бързо хранене, изпаряват се със същата бързина. Писнало ми е от бургери във всякаква форма, накичени с различни имена. Разхождайки се по Витошка се сещам за зелената табела на “Щастливеца” и решавам да се отбия за обяд там. Менюто е толкова дълго, че досега нито веднъж не съм го дочитала докрай, признавам си. А и се сменя често според сезонните продукти. Така че ще се доверя на съвета на персонала, който най-добре познава обедния арсенал от вкусотии.

 

Настанявам се удобно на първия етаж, на любимия диван, втората маса вдясно, и си казвам, че по-често трябва да си подарявам това удоволствие. Да обядвам стотвена храна, а не полуфабрикат. И то приготвена на момента. Тъй като обедното меню тук е дневно меню, което ще рече, че не са се "постарали" още от сутринта да забъркат няколко супи и основни ястия, както правят другаде и просто да ми ги притоплят. А ще почакам около петнадесет минути за да обядвам нещо приготвено на момента.

Разглеждам дневното меню, в което тиквата присъства активно, такъв е сезонът, и си избирам здравословна вегетарианска салата. Вторник сме, затова в основното ми ястие има риба. Обичай, който си създадох преди около година и успешно спазвам. Всеки вторник в някое от менютата ми да присъства риба. И тъкмо мисля да тръгвам, решавам да добавя и един десерт. Парче Линд тук е несравнимо с шоколадовите подобия където и да е. Първата асоциация, която ми изплува, освен обстановката, в стил Мария Антоанета тук е точно тази торта. Правят я толкова вкусна, че пристрастява. Така се запътвам обратно към офиса, с решението, че премествам обедната си почивка тук. От днес.


Сиана

От половин час се опитвам да игнорирам мърморещия си корем. Толкова съм гладна, само още 15-тина минути работа и се отправям към „Щастливеца”. Сезонното им меню е разкошно, от домашни и пресни продукти, още нагрети от слънцето, докато ги готвят.

Вечер мястото е много посещавано и ми трябва резервация от поне 2-3 дни по-рано, но за обяд съм приятно почти сигурна, че ще има местенце за мен. Радвам се и се чудя едновременно защо хората не са свикнали да ходят по това време. Ретро атмосферата е зареждаща, ястията се готвят за теб и само за теб веднага след поръчката.

 Нали съм вегетарианка , взимам специално меню за „хора като мен”: салата с тиква /така обичам това през ноември/, рукола, маруля, орехи, бадеми и сметана. Ном- ном! Ще си оближа пръстите. Къде е сервитьорът? Искам да го питам нещо.

- Извинете, бихте ли ми казали какъв е сосът в салатата?
- Сега ще попитам в кухнята, г-це /усмихнато/.
- Благодаря.

Минутка по-късно – „Меденобалсамов дресинг”.

Да, убийствено страхотен в съчетание с орехите и руколата, ще се разтърся из биомагазините и за моята кухня.

Напредва следобедът. И все пак, един чай, докато си пренаредя програмата за следващите дни в органайзъра. Защото не само сладката, и медът тук е домашен... Дали да не си поръчам и едни орехи с мед, освен чая… Нали щях да минавам на диета? Хм… Да, обаче тук всичко е домашно, нищо няма да ми стане от няколко хапки с чая. Взимам...
 


Най-вкусните ресторанти на София
Щастливеца
адрес: бул. Витоша 27
телефон: 02 441 11 55
работно време: 11:00 - 01:00;
www.shtastliveca.com



More All About Life