На пръв прочит новата колекция на Алесандро Микеле говори за множество задълбочени и адекватни референции към природа, изкуство и история, които, приложени върху коприна, сатен и лурекс изглеждат като страхотен подреден цветен хаос.
Според някои колекцията е логично продължение на предишните му "рожби" за старата италианска къща, но пък ние се питаме дали всъщност креативната му енергия не се движи по прекалено праволинейна посока до една... задънена улица?
Начинът, по който всяка една от дрехите в колекцията се комбинира с останалите показва майсторство и усет, но пък елементът на изненада липсва. Микеле не е измислил нови силуети, всичко, което виждаме тук, виждаме и в предишните му 3 колекции - плисираната миди пола, копринения бомбър, чехлите, Т-образните стилето с двойна платформа, големите очила, баретите и кичозния, леко "бабешки" маниер, по който се комбинират помежду си.
Вярно, изглеждат много добре, а графичната част е повече от изрядна с всички тези ботанически и животински мотиви, но се питаме колко ли дълго тази формула ще продължава да работи?
.jpg)
