Помните ли Люба и Стефан, с които ви запознахме вчера? Все едно някой може да ги забрави, всъщност. Хората, избрани от изкуството да връщат към живот светите места, притежават магнетизъм, който е неуловим както за буквите, така и за фотоапарата. Въпреки това ние се опитахме да ви ги покажем точно такива, каквито ги видяхме и усетихме - светли! Настръхваме отново...

V.S А за кое сте убедени, че никога няма да се промени у вас?
Л: Не знам. Може би няма да спрем да искаме да пътуваме. Много ни харесва и винаги, когато можем да си позволим, го правим.
С: В момента не се сещам за нещо лично, което да не се е променило по някакъв начин. Иначе заедно си имаме неща, които не искам да се променят! Да, ходим насам-натам, правим много неща заедно…
Л: Не знам дали и кога ще спрем да работим! Всеки човек на изкуството се занимава с него докато е жив. Не знам да има пенсионирани художници! Това няма как да стане! Хубавото е, че Господ е надарил човека с творчески въображение и способности, които го правят „не пенсионер”! Без да влагаме каквато и да била обида в думата „пенсионер”! Обичаме много да ходим пеш. Стефан има един любим път, по който ходим понякога и аз го подкрепям.
С: Човекът е създаден да ходи пеша, не да се вози. И когато го правя усещам как всички енергии в тялото ми се уравновесяват в главата. Дори когато имам някакви проблеми, да речем с работата, обичам да ходя пеш. Тогава стойката на тялото ми е различна от обичайното – приведена и смазана. Но когато тръгна да ходя спокойно пеш, без обаче да бързам за никъде или заради някого, тогава се изправя гръдния ми кош, всичко в главата ми се нарежда и усещам правилния път на цялата земна енергия да минава през гръбначния ми стълб, отдолу догоре. И всичко се нарежда! Това е вид релаксация, което също правим заедно с Люба.
Л: Е, понякога и сам.
С: Да, което не е неприятно.
Л: Но не, когато ми е ядосан, не е задължително!

С дъщеря им Ина*

V.S А как разбрахте, че това е Тя/Той?
Л: Това е също много интересен момент, който няма обяснение по принцип у хората! Имам предвид – как припознаваш човека сред всички други. Аз вече 25 години се чудя как наистина съм разбрала за Стефан! Имах сериозен приятел, когато го срещнах в Художествената Академия. Той беше четвърти, а аз едва първи курс. Да, тривиалното е, че ателието на четвъртокурсниците беше до нашето, и минавайки между вратите сме виждали хората, които са 4 години над нас – ехеей – недостижимо нещо! Кога ли пък ще станем и ние четвърти курс!?! И понадничахме в тяхното ателие, естествено! Някои по-смели завързваха и запознанства, но аз не се числях към тях и не бях от тези. Но в края на годината първокурсниците трябваше да правим дублаж на маслен картина (подобряване и възобновяване на външния вид на платно с маслени бои и дублиране на образа му върху друго платно). Всички първокурсници се справиха – който както може. А аз просто помолих Стефан да ми помогне. Защо точно него съм помолила – не знам! При положение, че цяла година почти не съм го забелязала…
С: Никой не знае, наистина! Това са „странни” неща…
Л: Да, не знам защо съм помолила точно него! Аз дори понякога опитвам да извлека детайли от моето възприятие, но не мога! Само си спомням как веднъж мимоходом го попитах „Нали ти си Стефан?!” още преди да го бях молила за въпросната „услуга”. А той кога и как е разбрал аз как се казвам – не знам! Всъщност – ние не сме се запознавали така официално. Нещата просто се случиха.
С: Ами, да. Нищо, то това беше от памти века! Може би след тази обща работа, за която бях помолен – няма проблем – аз съм отзивчив и услужлив човек, след това ходихме на кино, което беше, разбира се, нормално. След това на разходка… И после… Да, беше красиво във всички случаи. Ние не сме ходили, не сме били „гаджета” толкова дълго време, както е сега. Единствената истина е, че химията се усеща и…
Л: Спомням си, че ти ме покани на кино, обаче аз много настоявах да платя билетите!
С: Да, така беше! Пък след това, не знам защо, пак имахме среща за кино и чаках най-дългото чакане през живота си! И не знам защо – хайде вие ми кажете, защо съм чакал 1 час!
Л: Да, обаче аз изобщо не го направих нарочно…
С: … Аз обикновено не чакам чак толкова…
Л: … Просто не съм разбрала как е минало толкова много време! Да, признах си, че бях леко гузна, че съм закъсняла „малко”, но малко, нали!
С: И как да обясня защо тогава съм чакал цял час – все още не мога! Обаче след като човек е чакал толкова време започва да си дава сметка, че явно е имало защо…
Л: Да има някакъв ефект и смисъл, нали!?! В кръга на шегата, разбира се!
С: Хубави неща са това, да, да! И след това я чаках още един час тук на спирката в Костинброд, но тогава автобусите не бяха толкова редовни, не че сега са.
Л: Да, още си спомням това пътуване!
С: Като дойде ядохме череши.
Л: Неее, после ядохме череши!
С: Всъщност първият път карахме колела.
Л: Да, карахме колела, и на мен ми се видя много хубаво! За мен това беше първата частна, студентска екскурзия извън София. А като дойдох в Костинброд си спомням, че по това време не ядях месо, и Стефан беше инструктирал майка си да не готви нищо месно. И те с баща му толкова бяха се притеснили, милите, та бяха направили пържени картофи с още нещо, не помня какво…

V.S А на тази ”частна екскурзия” знаехте ли вече един за друг, че той/тя е половинката ви?
Л: Не, не беше никак сигурно!
С: Е, ами да, вътрешното усещане в мен вече беше проработило.
Л: Тогава да каже някой, че е вегетарианец, беше почти притеснително.
С: Имаше усещане, че трябва да се направи нещо специално и като отношение, поне от моя страна.
Л: И аз подозирах нещо по-така, след като ме канят! Помня, че тогава Стефан имаше едно колело, подобно на бегач, а на мен ми дадоха колелото на майка му – стара „Украйна”, и излязохме да ги караме из полето. Много беше хубаво!

V.S Как дойде предложението за брак – по „старомодния” и традиционен начин ли?
С: Абсолютно по най-традиционния начин стана! Аз й предложих, беше много хубаво и много красиво!
Л: Да, беше много традиционно!
С: Не знам защо, ама – така… Амиии, аз хич не умея да говоря за такива работи…

V.S Нека да оставим „Любовта” за миг да си почине!
С: Определено, когато говоря за нещо, като усещане и химия, всички тези „работи”, като разходки и излизания…
Л: Те не бяха много дълго време!
С: Да, не бяха. Ние се оженихме буквално за няколко дни.
Л: Да, така е, почти без да се познаваме.

V.S Сериозно?!
С: Да! Сега това би било много интересно!
Л: Цялата тази една година в НХА всеки от нас е правил каквото е трябвало да прави. От време на време сме били на „Здравей-здрасти!”, нищо повече! При все, че аз имах сериозно гадже тогава! И въобще нямаше никакви изгледи за нещо подобно! Даже имаше период, след първи курс, в който бях се върнала в Пловдив. Но имаше момент, в който трябваше да отидем на учебна практика в Рилския Манастир. Помня, че се върнах от Пловдив в София с една голяма раница, в която дори имаше спиртен примус за готвене на сухи супи, и чакахме да ни повикат на въпросната практика. Но така се получи, че тя изобщо не се осъществи и в периода на това чакане – ние сме едва ли не с раниците на гърба – ще я има ли или не, със Стефан стигнахме – на шега или не, до кардиналното решение след две ходения на кино и една разходка с колела, да се оженим! Това е било нашето „ходене”, ние не сме били гаджета.
С: А пък след това то… Ама хайде!

V.S Разбираме милите и лични Ваши емоциите и спомени! И най-вероятно те звучат абсолютно невероятно за 20-годишните, да речем!
Л: Това и за нас не беше много нормално! И ние самите не се чувствахме нормални в тази ситуация. Просто всичко ни се завъртя много бързо.

Космически звуци

Надничащи ангели

Пирин

V.S Обаче не казвате кой какво е направил и как „се е подготвил”?!
С: Ами, бяхме в единствената тогава сладкарница в подлеза на НДК до фонтана – най-хубавата! Питах я Люба „Ще се ожениш ли за мен?!”, и така...
Л: Абе, не е вярно! Леееле, извинете, ама аз като някоя баба - споря!
С: А аз ако знаех, че толкова много ще си говорим за такива работи…
Л: Помня първата нощ, в която бяхме заедно. Бяхме в ателието, което Стефан бе наел под наем в София – място, на което да отдъхне и където да пренощува. Отидох с него там точно в онзи явно неслучаен промеждутък от време на изчакване - ще ходим ли или не до Рилския Манастир. Тогава си търсех репродукции на икони – хубави снимки или картички, от които да мога да направя копия, и той ми каза, че има такива. „Ела да ти ги покажа и ще ти дам!”, му бяха думите и ме заведе в ателието на ул. „Сердика”. Показа ми нарисуваните от него икони, окачени по стените и въпросните картички, заради които всъщност отидох там. А аз като видях картичките, признавам си – никак не ми харесаха, не бяха нищо специално! То и печатът по онова време – жълт и комунистически, помагаше за лошия им външен вид, но аз тогава нищо не му казах, естествено! Чак когато неформално започнахме да водим искрени разговори помежду си, тогава споделих с него мислите си за въпросните икони, че са били ужасни за мен!
С: Ставаха си. Аз нали правех копия от тях!
Л: Да, от сегашна гледна точка в момента бих ги ползвала като справка. Както и да е. И на следващото ми отиване в неговото ателие останах там през нощта, но я изкарахме като братче и сестриче. Защото аз все пак си имах приятел и Стефан по никакъв начин не злоупотреби с това обстоятелство! Което на мен ми направи страхотно силно впечатление, дори отначало за кратко си мислех, че „на тоя човек нещо му има и аз трябва да му помогна, за да може да се излекува”. (Стефан в този момент тихо се усмихва с разгънати крайчета на устните си и поглед, потопен в спомените…) 
С: Може и така да е било, не знам!
Л: После се оказа, че никак не е било така!
С: Имате ли още от тия въпроси?, попита Стефан, гледайки към нас. Ако искате да си говорим и за къщата, за пътувания, екскурзии, работа… при което всички изпаднахме в бурен и гръмък смях…

V.S В никакъв случай не желаем да ви притесняваме и да ровим под чаршафите ви! Така че – спираме! Ако Люба е икона – коя икона точно е? И за Люба е този въпрос също.
С: Ааа, ето това е въпросът! Тя си ми е Икона! Не мога да кажа какво е нарисувано на тази икона, която е с мен, но Тя със сигурност е Икона откъдето и да Я погледнеш! За мен Тя е най-близкият човек и като имаме предвид, че човекът е нещо много, голямо и възвишено, Люба е най-близкото Нещо, което е над човека! И точно това е иконата! Онази, която ми е за всичко!
Л: Една икона си имаш и тя ти е за всякакви случаи и нужди! Люба с хумор опита да извади Стефан от мястото на мислите си, в което попадна.
С: Ами… да!
Л: Ако проектирам една въображаема права от него назад към другата стена, виждам един Христос! Стефан бе седнал на такава позиция, че наистина главата и горната част от тялото му препокриваха икона на Исус Христос в другия край на стаята. Но според нас любовта, доверието, истинската и силна връзка между двамата е толкова голяма, че тази „права” може да минава и криволичи през стени, врати и пространства и винаги ще води точно Там! И Люба, всеотдайна и обичаща, винаги ще вижда „това”. Това е средновековна икона на Христос Пантократор, която Стефан нарисува като почти музейно копие от оригинала точно в онази благодатна Господня година, когато беше четвърти курс. И сме я сложили тук като икона на дома.Казвам това, защото за мен моят съпруг е пратеник на… Люба се задъхваше от невидимо вълнение и в тихата стая се чуваха учестените тупкания на сърцето й… пратеник на Господ, който трябва да обичам, уважавам, разбирам, да живея с него и да знам, че правейки това, изразявам най-добре обичта си към Господ. По някакъв начин, така, както Христос е част от образа на Бог Отец и Създател и негово въплъщение и същевременно се явява връзка между Него - неизказания, несъвместимия и Човека, по същия начин моят мъж е моята връзка с Господ! Начинът, по който да осмисля живота си така, че да се доближа до Него.Това не означава, че издигам Стефан до позицията на Господ! Просто верижната система на нещата при мен, при нас, помежду ни, е такава. Въпреки, че всички тези неща човек ги знае и разбира по своему, когато ги изживее се сблъсква с хиляди обстоятелства и цялата синтезираност на разбиранията му се разпада в хиляди перспективи. И разпадайки се намира някакво обобщение в самия човек и начина, по който живее, визирам и себе си в това число. Звучи сложно, особено за обяснение, но всъщност като усещане и чувство е много лесно откриваемо и разбираемо. И едва, когато човек постави нещата в такава перспектива, започва да разбира отсрещната, в която те не се събират в една точка, а се разширяват от самия теб навън. И всеки трябва да може да съвместява и двете перспективи!

V.S Изкуството, с което и двамата се занимавате, какво ви е дало, взело и помогнало ли ви е да се сближите?
С: Има, да, много конкретни, хубави и духовни неща, които ни е дало изкуството. Ние работим почти всичко заедно - и в църкви, и реставрациите на икони, и това е работата и животът ни. Аз лично имам много доволното усещане, че благодарение на връзката ни работата ми се е развила, вследствие на което съм станал достоен партньор на Люба.
Л: Да, има такава зависимост, която през цялото време е подкрепяла нашите взаимоотношения. Изкуството много ни е помагало по един хем директен, хем индиректен начин. Стефан е страшно отдаден на работата си и за реставрации през ръцете му са минавали наистина много картини на български художници – на Мърквичка, Стефан Иванов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Давид Перец, Симеон Велков и т.н., и в тази връзка е помагал на много млади автори да се изявят. Аз само помагах, защото чисто технически той е много по-знаещ, можещ и водещ.
С: Е, от професионална гледна точка не е добре така да се говори.
Л: Добре, де! По-важното, което искам да кажа е, че когато се докосваме до картините, имаме странното чувство, че общуваме с авторите им. Звучи тривиално, но усещането е толкова богато, нюансирано и дълбоко, че е имало моменти, в които сме долавяли присъствието на художниците при нас – под пръстите ни, в боичките, в очите ни. Успявали сме с всички сетива да се докоснем до духа на твореца и това страшно много ни е давало и е засилвало и осмисляло общите ни усилия, когато сме бдели над някоя картина. А това сме го възприемали като вид насърчаване на личните ни взаимоотношения. Много обичаме да ходим в галерията на Майстора в Кюстендил и всеки път, когато сме там, въпросното усещане и в двама ни, което винаги е много силно, се връща и възражда с пълна сила. То е като част от общото кълбо на тази наша спойка и вече съществува и живее между нас и в нас.
С: Да, както казах и аз в преди малко – изкуството много помага и запълва общите усещания във връзката и взаимоотношенията ни.
Л: Като това наше усещане няма нищо общо с живота на другия художник, то просто е осезание за него самия…
С: Да, да, това е таланта на художника, а не самият той.
Л: …и когато общуваме с една картина не търсим непременно нератива в нея – не, че не го разчитаме. Просто усещанията отиват отвъд това, в други по-фини и сензорни нива, в които самата маска на картината, самото платно, пипване, гледане, моментното й излъчване, предават някаква духовна информация и енергия, която улавяш и я разчиташ като общуване с конкретния художник. Абстрахираш се от всичко - от обстоятелства около теб, от живота на автора, но пък си мислиш за него.

V.S Сигурно ви се е случвало гледайки някоя картина „да влезете” в нея!?
Л: Случва се постоянно!
С: То това именно е усещането!
Л: На мен лично ми се е случвало да чувам гласа на един зограф от страхотна икона на Богородица от Йоаникий папа Витанов – най-добрият от тревненската школа, която реставрирахме. И просто гласът веднъж ме подкани да продължа да работя по иконата – трябваше да я почистя от стария й лак. Аз се мотаех нещо, почивах си, защото пък трябваше и по-внимателно да се пипа, тъй като Йоаникий е изключително тънък и фин художник и съответно нужната за целта концентрация те изморява. Та гласът ми каза „Хайде, чедо!”.…

Тук настъпи мълчалива пауза и като че нямаше какво повече да се каже – всеки от нас настръхна и потопи нейде посвоему…

Очаквайте скоро и второто ни двойно и любовно Великденско интервю, с другата емблематична двойка български иконописци, също толкова, а дори и повече увличащо. Обичаме Християнските празници, ценим Християнските ценности, отдаваме им дължимото и се надяваме да ви вдъхновим!

Весели празници!   

More from View Sofia

Най-мащабната ретроспектива на субкултурите в Германия през 80-те пристига в България

Events преди 6 години

„Geniale Dilletanten“ („Гениални дилетанти“) е нарочно изписаното на немски с грешка име на концерт, който се случва...

Art Act: Стивън Мейзъл, най-красивият, и най-влиятелният, моден фотограф

People of art преди 8 години

Абсолютната енигма в модната фотография ни е омагьосвал от кориците на Vogue Italia почти непрекъснато...

Илюстрации ще има, за всички от сърце - Illustration Pop-Up Vol.3 е online от 5-ти май

Events преди 3 години

Oт 5-и до 12-и май KO-OП и BeDuende представят третото издание на серията поп-ъп изложби на илюстрация