Явор Боянов е визуален арист умело заиграващ се със сублиминалното, неговата изменчива реалност и всичко отвъд тях. С творчеството си изгражда персонална митология, комбинирайки образи, извлечени от подсъзнанието, различни свои впечатления, автобиографични елементи и влияния от окултизма и мистицизма. Харесва парадоксите и съчетаването на противоположности, абсурда и гротеската. Набляга на фината ирония в образа, сюрреалистично втъкавайки елементите на драма и комедия в една интригуваща мрачна приказка.
Повече негови неща можем да намерим тук>>
V.S.: Какво те вдъхновява и мотивира? Какво те тласка напред?
Я.: Вдъхновяват ме много и различни неща, но основният ми източник е всичко онова, което не подлежи на рационално тълкуване. Мотивира ме на първо място необходимостта от лично удовлетворение. Чувствам се длъжен да реализирам идеите си.
V.S.: Кое е мястото, с което се чувстваш най-близък?
Я.: Обичам София, въпреки всичките ѝ недостатъци, но най-близо до себе си чувствам Виена. Има нещо магически запленяващо в този град. Там е и локацията, която има важно значение за мен - Музея за съвременно изкуство, MUMOK.
V.S.: Всеки творец преминава през различни периоди. Ти къде си сега?
Я.: Мисля, че съм в края на началото. Периодът на първоначалното натрупване на опит отминава и се задава истинското удоволствие от вдъхновението, предизвикателствата и откриването на нови територии. Пълен съм с идеи и направеното дотук е много малка част от това, което съм запланувал и бих искал да постигна.
V.S.: Как възприемаш арт-сцената у нас? Кое е силно и какво ѝ липсва?
Я.: След дълги десетилетия на застой, тя тепърва започва да се развива. Най-хубавото е, че през последните години се появяват все повече млади и талантливи творци, създаващи качествено изкуство.
V.S.: А има ли определена тема, към която се връщаш често, за да доразвиваш?
Я.: Да, макар да не влагам конкретни послания в творбите си, те често са провокирани от теми като разпадащата се реалност и грешките в реалността, любовта и сексуалността в техните гибелни аспекти, двойствеността, безизходността и самоунищонието.
Важно е да отбележа, че макар темите, които да засягам до голяма степен да са мрачни, моето творчество никога не е било израз на болката – това е изтъркано. Моето изкуство е подигравка с болката. Садизъм приложен към садизма.
V.S.: Ако не беше художник, накъде щеше да се насочиш?
Я.: Психология, философия, история или сладкарство.
V.S.: Как започва твоят ден?
Я.: Задължително с книга.
V.S: А как завършва?
Я.: С Playstation или пак с книга.
V.S.: Имаш ли хоби, коренно различно от това, което правиш по принцип?
Я.: „Коренно различно” май не... Колекционирам екшън фигурки, но това е пряко свързано с визуалните изкуства. За колекцията си мога да говоря в отделно интервю. Обичам и да готвя, но и това е изкуство.
V.S.: Коя е техниката, която предпочиташ и защо именно нея?
Я.: На този етап акрилът е моята техника, защото е най-подходящ за настоящите ми идеи.
.jpg)
More from View Sofia
Парис като Ким за Paper Magazine
Да се съблечеш за американското Paper Magazine вече не е новина, но пък звездите продължават да нямат нищо против...
She will be back: всичко, което трябва да знаете за втория сезон на „И просто ей така“
През 2021 г. горещо очакваният рестарт на The Sex and The City - And Just Like That, се оказа красив чиклит, потънал във вълни от винтидж Gucci, носталгични кадри от жужащия Манхатън и неособено много секс
Сцената с Ема Корин като принцеса Даяна, отрязана при монтажа на The Crown
Сцената показва Даяна, изпълняваща песен от мюзикъла Phantom of the Opera
