Животът на Едит Пиаф прилича на сражение. Всеки ден й се налага да се бори за правото да живее, да пее и да обича. Една от най-популярните й песни се казва „живот в розово”. Уви, в действителност нейният съвсем не е такъв.
От Парижките покрайнини тя се издига до концертните зали на Ню Йорк и буквално завладява сърцето на света. Близка е с приятели като Жан Кокто, Марлене Дитрих, Марсел Сердан, и, макар израснала в огромна бедност, достига невиждан успех. Лошото идва, когато, издигайки се на висотата на величието, тя, твърде крехка, не успява да се защити и опази, и славата пречупва крилете й...
Родена на 19 декември 1915 година под името Едит Джована Гасион в квартал „Белвил“, на тротоара на ул. „Белвил“ №72, в акта й за раждане като месторождение е посочена болницата „Тенон“. Майката, Анета Мейар, е улична певица със смесен френско-италиански произход по бащина линия, а баба й е берберка от алжирски произход. По ред причини родителите на Едит я изоставят и тя живее за кратко при другата си баба, по бащина линия - Ема Саид бен Мохамед. Преди да постъпи във френската армия през 1916 година, Луи-Алфонс Гасион я завежда при майка си, която държи публичен дом в Нормандия, където за малката Едит се грижат проститутки.
От три до седемгодишна възраст Едит е сляпа. Според една от биографиите й, тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба й събират пари и я изпращат на поклонение в Sainte Thеrеse de Lisieux. Според суеверието, Едит се изцерява от болестта чудодейно.
.jpg)
„Любовта винаги ми се е изплъзвала” – пише Едит Пиаф в спомените си. – „Никога не съм можела да задържа в обятията си този, когото обичам.“
В търсене на истинските чувства великата френска певица сменя много мъже през годините, буквално като носни кърпички. Но най-голямата си тръпка среща едва в края на дните си.
През есента на 1934 година, на парижкия булевард към малко, свито на топка момиченце, се приближава мъж. Говорейки с нея минута-две, двамата се отправят към близкия евтин хотел.
- Как се казваш? - пита я той, бавно сваляйки панталона си в хотелската стая.
- Едит...
На светло момичето изглежда съвсем плачевно: разкъсано палтенце, изподрани ръце и крака.
- Слушай, момиче, защо правиш това?
- Трябва да погреба дъщеричката си – отговаря Едит. - Не ми достигат десет франка.
Клиентът изругава, бръква в джоба си, подава й десет франка и я избутва през вратата да си ходи вкъщи.
Малката Марсел умира от менингит. Бащата – 20-годишният разносвач Луи Дюпон, изчезва веднага след раждането й. А младата майка погребва детето си, поплаква на гроба и съвсем скоро отново се смее и отпива от чашата с вино, седнала сред приятели.
Едит припечелва с пеене по парижките улици. По някакъв начин я забелязва някой си Луи Льопле – собственик на кабаре Le Gerny. Той й измисля и псевдонима Момичето Врабче (La Mоme Piaf) заради дребния й ръст – едва 1,42 м. Това име остава за цял живот. Той организира и първата й изява. На сцената Едит Пиаф излиза, облечена с черна плетена рокля с един ръкав. Вторият не успява да доизплете, затова голата й ръка е покрита с бял шал.
Съвсем скоро Пиаф вече се изявява на голямата сцена, пее на ежегодния концерт в Кан, където по традиция се изявяват звездните френски артисти. Но един ден Луи е намерен с пробита глава в собственото си жилище. В убийството е обвинен поредният любовник на Пиаф, а и тя самата е заподозряна. Не й дават да излиза на сцената, наричат я „убийца“.
Помага й старият й приятел – 34-годишният поет и текстописец Реймон Асо. Ставайки неин мениджър и продуцент, той именно създава„стила Пиаф“. Подбира репертоара й, самият той пише текстовете за песните й, подписва договори с луксозни кабарета и концертни зали, учи момичето на грамотност и етика. Само след година Едит се изявява в най-голямата музикална зала на Париж „АВС“, публиката е във възторг, а медиите не спират да пишат, че в Париж се е родила най-великата певица на Франция.
Пиаф печели нови познанства и приятели. Плащат й огромни хонорари: само за вечер получава 1 милион и 250 хиляди франка. Купува собствен дом в центъра на Париж, но живее в миниатюрна стаичка за прислугата. Едит казва, че там се чувства по-комфортно, отколкото в залите с високи тавани.
Концертите и музикалните клипове с участието на Едит Пиаф се въртят по всички телевизии. Когато тиражите на плочите й във Франция превишават милион, от нея се заинтересуват продуценти от Америка и й предлагат да направи турне в САЩ. Именно там, през 1946 година, Едит среща любовта на живота си – Марсел Сердан, бъдещ шампион по бокс. 30-годишният спортист е женен и има трима сина в Казабланка. Той не възнамерява да остави съпругата си, но не иска да се откаже и от Едит. Пиаф ревнува жестоко Сердан, от най-малкото нещо, но боксьорът слуша за всичко своето „врабченце“. Носи спортни, пъстри костюми, които тя му подарява, и облича плетените от нея пуловери.
.jpeg)
.jpeg)
Един ден Пиаф не издържа и отива в спортния лагер при Марсел. Двамата не могат да рискуват да спят заедно, но Сердан й намира малка къщичка, където певицата по цели денонощия стои на спуснати завеси, без топла вода и светлина, пиейки единствено вода и хранейки се със сандвичи. И е безумно щастлива. След 10 дни отново тръгва за Америка на турне, а Сердан през това време обикаля Франция с благотворителни мачове, средствата от които отиват в полза на бивши боксьори. Връщайки се в Париж, той веднага запазва билет за парахода до Ню Йорк, но Едит не иска да чака, и Марсел решава, че ще пътува със самолет, за да могат двамата по-скоро да се прегърнат.
.jpeg)
На следващия ден Едит е зад кулисите на най-голямата нюйоркска зала, готвейки се за изява. Точно в този момент й съобщават, че самолетът, на който е любимият Сердан, е паднал, а той е сред загиналите пътници. Никой не вярва, че в този момент Едит ще може да пее. Но тя излиза на сцената и с глух глас заявява: „Днес ще пея в чест на Марсел Сердан. Единствено заради него.“
Пиаф тежко преживява загубата, изпада в депресия и започва да търси спасение от мъката в алкохола. Излиза на сцената, но не може да приеме, че всичките й планове са изчегъртани от вселената като с гума. По това време се подлага на тежка операция, измъчвана е от нечовешки болки, докторите й бият морфин.
Логично, Едит привиква към наркотика, години по-късно неведнъж й се налага да се лекува от тази си зависимост.
Пиаф претърпява седем операции, отслабва с 33 килограма и почти оплешивява. 47-годишната певица има артрит, краката й изсъхват, коленете й се раздуват. Именно такава я среща и обиква 27-годишният фризьор Теофанис Ламбукас. Юношата е непрестанно е при нея в болницата, носи й цветя и малки подаръци, а накрая иска ръката й и на 9 октомври 1962 г. двамата се венчават в православен храм в Париж (Теофанис е православен грък).
Щастлива, Едит прави концерт в зала „Олимпия“, макар злите езици да не спират да повтарят злостно, че младият мъж се оженил за нея единствено и само заради богатството й. След смъртта й Ламбукас получава 45 млн. франка, което всъщност са дълговете на Пиаф, които той разплаща с кредиторите.
Пиаф помага на любимия да се качи на голямата сцена. Измисля му и псевдоним – Тео Сарапо.Нещата са приятни, гледани отстрани, но съвсем скоро Пиаф отново е приета в болница. Диагнозата: „оток на белите дробове“. Всъщност откриват рак, за който знаят само лекарите и съпругът.
От болницата съпругът й я извежда в инвалидна количка. Двамата се нанасят в крайградската си къща, където той се грижи за Врабчето си до края на дните му.
Лекарите скриват от Едит истината, но тя я усеща, казвайки: „Не ме е страх да умра. Аз съм живяла два живота.“
„Истински съм обичала единствено Марсел Сердан…” – споделя също певицата. – „…но цял живот съм чакала Тео Сарапо.“
Един Пиаф умира на 10 октомври 1963 година. Преди да почине, тя кара Тео да й се закълне, че няма да се качва на самолет. Спомените й за трагедията с Марсел Сердан не я напускат през целия й живот. Тя не спира да се страхува, че същото може да се случи и с любимия й Тео.
Мъжът й не нарушава обещанието си – не припарва до самолет. Съдбата обаче следва плановете си и седем години след смъртта на Едит, красивият Тео загива в автомобилна катастрофа. Погребват го до Пиаф.
„Когато не умирам от любов, когато нямам за кого да умра – ето тогава съм готова да издъхна” – тези думи описват целия суров и трънлив път в живота на тази дребна, но всъщност огромна жена.
Едит преживява най-големите трагедии, способни да опустошат всеки друг. Не и нея. До последно душата й жадува живота. Докато гори в жарта на любовта. Докато може да обича. Докато има за кого да пее. И да, без да съжалява за нищо:`„Non Je ne regrette rien!”
И нейните думи, не като финал, а като живи капки от извора:
„Пеенето е най-прекрасното самоубийство.“
„Живях ужасен живот и това е истина. Но също така живях изумителен живот. Защото преди всичко аз обичах този живот.“
„За любовта, за щастието, често се налага да плащаш със сълзи.“
„Бях гладна. Мръзнех. Но в същото време бях и свободна. Свободна да не ставам сутрин, да не спя нощем, свободна да пия, да мечтая, да се надявам...“
„Надявам се същата тази тълпа да ме съпроводи в последния ми път, защото аз не обичам самотата. Ужасната самота, която ни сграбчва в лапите си на сутринта или при настъпването на нощта. Ужасната самота, заради която се питаш дали си заслужава да живееш.“
ЕДИТ ПИАФ!!!
А дали помните голямата любовна история на Дейвид Бауи и Иман? Остави ни без дъх, като песен на Едит Пиаф...
More from View Sofia
Амбър Хърд срещу Джони Деп или нека съдебната война започне СЕГА!
Съдебните показания на Амбър Хърд срещу Джони Деп, в които актрисата посочва факти и доказателства за системно домашно насилие, закъсняха...
Големите любовни истории: Киану Рийвс и Александра Грант
Шок и ужас, или защо първобитното "тя е грозна, как може да е с нея" не важи в този случай (както и във всеки друг, де...)?
Големите любовни истории: Риана и A$AP Rocky
Такава любов да живееш...
