Сутрин в 7 точно с Изолде Принджърс

Ако случайно я видиш на улицата, веднага ще познаеш, че не е българка. Първо заради начина, по който ходи. Някак си целеустремено, с ясна цел. Другото, което ще ти направи впечатление, е външният й вид. Рядко се среща българка с толкова смел и модерен look.

Тя е Изолде Принджърс, белгийка, която се занимава с интериорен дизайн, ако изключим предстоящата изложба, която подготвя. Пристига в България преди 11 години със съпруга си и остава тук. Днес тя живее с двете си деца в София, но скоро смята да се завърне окончателно в Брюксел, защото „така се случи”. Занимава се с дизайн и изкуство, а в момента е копродуцент на филм, който се снима в Африка.

Изолде, която по странно приятен начин казва „Лиляво”, „Здравей” и „Как си” със закачливия си френски акцент, ще ни разкаже много за изложбата си, за ръчно правената книга, която е написала, и за познанството си с Ан Демюлеместер.

Срещаме се в 13.00, а тя е учудващо точна.

Днес денят е много напрегнат защото има доста работа за вършене. Досега е отхвърлила няколко ангажимента и важни срещи. Намираме се в „Склада” където тя ще прекара по-голямата част от деня си. Първата й задача е да разгледа помещението и да прецени колко пространство й е нужно за изложбата, която подготвя и която ще се състои в сряда (бел. Ред: днес).

Тогава Изолде ще представи книгата, която е написала. Тайно ни я показва, а ние сме запленени. Виждаме, че е ръчно изработена и, че прилича на албум с рисунки. Рисунките са на майка й Саския Пинтелон, която живее в Шри Ланка повече от 30 години, а текстовете са на Изолде. В книгата „BOOK OF FACES” са публикувани едни от последните й творби, посветени на уредения брак.

Разговаряме с Изолде за това как е дошла в България. Обяснява ни, че се е случило преди 11 години заради съпруга си, който работи тук, но съвсем скоро тя ще се прибире окончателно в Брюксел. Съвсем нормално ние се питаме какво ще се случи с децата й, с работата й? Все пак 11 години не са малко време в една държава!
„ Дори, когато живеех в България, аз пътувах до Брюксел. Все пак съм интериорен дизайнер и имах проекти и там. Дори сега правя един апартамент тук, имам два, които правя там. Но наистина мисля да се прибирам. Имах намерение да остана, докато децата ми завършат гимназия, но пък намерих страхотно училище-пансион в Швейцария и смятам да учат там.”

Следва време за обяд и вино. Носят ни 6 бутилки вино от неин приятел французин, който се занимава с внос на вина. Следва едночасова дегустация на 6 вида, в която се включват всички - Изолде, двамата архитекти, които ще й сътрудничат по време на изложбата, екипът на „СКЛАДА” и нашият екип.

Въпреки че голяма част от дегустиращите я уверява, че едно от австралийските вина е за предпочитане тя е непреклонна. „Не няма да е това. Това е екологично чиста изложба, а това вино идва от другия край на света. Няма как да е екологично чисто щом идва от толкова далеч. Тези кораби и самолети, с които го доставят замърсяват въздуха и околната среда”. Изниква въпросът, че на този принцип трябва да избере българско вино, но се спираме на френско.

Сега е време за разчистване на „СКЛАДА”, защото трябва да се освободи пространство. „Ще има 5 картини на майка ми, един постер с реални размери и един, отпечатан върху платно. Limited edition. Картините на майка ми са много интересни. Тя рисува върху рециклирана хартия от чували за чай. Дори на някой картини има и все още печатите на фирмите производители.”

Показва ни една картина на красива девойка, а до лицето й все още седи печатът на фамилия Ротшилд.

“Голяма част от картините са така. В книгата има много снимки защото майка ми рисува навсякъде. На салфетки, скицници, по стените. Хрумва й нещо и трябва да го нарисува веднага. Текстът съм го писала аз, а спонсор на цялото това нещо е баща ми”.

Естествено в съзнанието ни изниква въпросът къде отиват приходите от цялото това мероприятие, а тя обяснява:
„Всички приходи отиват за благотворителност. Всички приходи от продажбите на книгата, картините и принтовете са за благотворителност и постъпват във фондацията на Пиер Принджерс BAFLK. Организация, която подпомага пострадалите от цунами.”

Следва последна проба на виното, Излоде обяснява, че следват пет почивни дни за децата й и не знае как ще смогне. Със смях ни разказва, че когато е попитала големия си син, който е на 16, какво ще прави през почивните дни, той й обяснил, че ще учи дамска анатомия.

„Ужас, не можах да повярвам какво ми казва. Добре, че приятелката му има строги родители и не може да излиза след 18.00.”

„Да, обаче тя може да избяга” подклажда леко притеснение една от дамите в „СКЛАДА”.

„А, не. Те живеят на високо. Няма такава опасност”. Изолде ни разказва за бягствата си от вкъщи като малка, затова как през верандата е успявала да се измъква тайничко.

Следват няколко важни телефонни разговора на любимия ни френски. Интересно е как Изолде замества някоя френска дума с българска. Сякаш мислите й са започнали да текат на български.

Само след секунди се появяват няколко човека и всички дружно опразват мястото за един час. Забавно е да видиш как Изолде пренася огромни възглавници или пък бърше прах от някой рафт. „Само в България съм видяла как хората наемат майстори и бригадир, и нищо не правят, а чакат да се свърши някаква работа. В чужбина хората си го правят сами или ако наемат някой винаги и те вършат нещо. Аз най-много обичам да боядисвам.”

Вече е 17.00 часа, а Изолде ни разказва за живота си в Белгия. Слуховете сочат, че се познава с Ан Демюлеместер и Мартин Марджела (Maison Martin Margiela), а ние проявяваме известен интерес и по тази тема.

„Познава Ан, но не сме близки. Говорили сме няколко пъти по събития, но когато се върна в Брюксел 100% ще се виждам по-често с нея. Все пак ние излизаме на едни и същи места и имаме много общи приятели. Същото се отнася и за Марджела.”

Време е да се разделим с Изолде. От нейна страна следва още една среща, след това и репетиция с музикантите, които ще свирят на живо на събитието. Питаме я кога ще приключи денят й, а тя ни отговаря с усмивка. „Сигурно към полунощ. Музикантите се притесняват доста от мен, а аз няма да ги оставя, докато не ми посвирят.”

Изложбата с картини на Saskia Pintelon и книгата “BOOK OF FACES” можеш да видиш в „СКЛАДА”, на ул. Бенковски 11, ет.4 от 17.00 часа.