От архива: Винаги много съм се интересувал от безвремието, казва Хюсеин Чалаян

За да ти напомняме, а и на нас самите, какво сме направили за отминалите четири години, ще се опитаме да се върнем назад в историята на ViewSofia с авторски материали, подбрани с единствената цел да ти доставят повторна наслада от четенето!

В традицията на 10-те най-добри материала, които си припомняме след всеки изминал месец защото са готини, свежи и авторски, за тези 4 години ще се опитаме да селектираме точно 40.

В следващите дни, до крайната дата 4 януари, ще изваждаме от архива на собствената си съкровищница по един емблематичен за модата, медията или града материал, който си струва да бъде прочетен отново!

Наслади им се!

Първият материал е от изминалата 2009 (27.07.2009) година, и представя Хюсеин Чалаян в специално интервю за ViewSofia.

Хюсейн Чалаян е от онези модерни дизайнери, за които почти всеки интересувал се малко от мода е чувал. Първо, защото той е наистина твърде интересен дизайнер с уникални концептуални хрумвания, и второ, защото е един от онези, които издигнаха модата на друго ниво.

Тъй като името му е емблематично за модата на 21-ви век, решихме да поговорим със самия него за това какво му дава и какво му взима модата, за интересните и неинтересни места в Лондон, за масичката за кафе, която се превръща в пола и за това какво те кара да разказваш истории посредством дрехите.

V.S. Как си?
Х.Ч. Добре, но съм много зает. Хубавото е, че скоро ще мога да си почина.

V.S. По какво работиш в момента?
Х.Ч. В момента работя върху колекцията на Puma и върху моята следващата колекция пролет-лято 2010. Ще ги вкараме по едно и също време на пазара. Точно предприехме благотворителната кампания HOME, която да подкрепи PPR проекта (проект за защита на човешките права). Освен това, водим преговори за съвместна работа с J Brand jeans. Има и други проекти, които обмисляме, но все още е твърдо рано да се каже.

V.S. Бил си малък, когато си се преместил да живееш със семейството си в Лондон, това оказа ли влияние върху теб като творец?
Х.Ч. Аз съм роден в Кипър, но съм се преместил в Лондон, когато съм бил на една годинка. Върнах се в Кипър, когато бях на 5, за да завърша начално училище там, и после дойдох обратно в Лондон, когато бях на 12. Като изключим двете години след това, съм прекарал по-голямата част от живота си в Лондон. Възприемам се като турски кипърец, който идва от държава на политически смут, където трябва да бягаш от остров на остров. Имам силен афинитет към природата там – храна, настилки, растения и животни. Повечето хора не оценяват стойността на мястото, от което идват, докато не го напуснат. След това нямаш възможността да говориш за тях или пък да ги възхваляваш. Лондон от своя страна ти дава възможността да отразиш корените си, макар и от разстояние.

Преместването е тема, която много често се появява в работата ми, както и в живота ми като цяло – дистанцията от нещо. Историята и разнообразите на региона, от който идвам, продължават да ме вдъхновяват.

V.S. Как всъщност се насочи към модата?
Х.Ч. Когато бях малък, развих много силен интерес към тялото – всичко свързано с него ме вълнуваше. Освен това, бях отгледан основно от жени, което най-вероятно засили това чувство. Започнах да създавам истории, свързани с тялото. В моята култура се отдава голямо значение на това да изглеждаш добре, когато излизаш навън, тъй като обикновено е много горещо – именно това създава един сексуален заряд около тялото, който винаги ме е вдъхновявал. Мисля, че решението ми да се занимавам с мода се дължи на това, че тя е най-близкото нещо до идеята за възхвала на тялото.

V.S. Какво е модата за теб? Начин на изразяване, бизнес, изкуство, продукт?
Х.Ч. Модата не се изчерпва с дрехите. Тя е понятие, което се свързва с начина на живот (като интериорния дизайн, например). Тя може да бъде определена като наука за света, за културата и за тялото като център на индивидуалното съществуване. Когато става дума за определена дреха, се интересувам от дизайна и желанието на потребителя. Традиционният блясък е нещо, което остава в миналото.

V.S. Ти си сред един от най-известните авангардисти в модата, а си млад. На какво смяташ, че се дължи популярността ти и интересът към теб и работата ти?
Х.Ч. Работата ми е реакция към това, което се случва по света – в историята, науката, технологията. Тя смесица от всички тези светове и именно това я прави уникална. Мисля, че добрите идеи са приложими във всички аспекти – функция, естетика, оригиналност, начин на създаване и т.н. Вярвам, че по-различният поглед върху света е способен да направи живота по-интересен и да вдъхнови неща, които да се превърнат в реалност. Работейки, аз се опитвам да открия пространството между измисления и реалния свят. Това дава нови идеи на модните творци и нов подход към групата хора, която не се занимава с мода.

V.S. Кое е най-важното при създаването на една дреха?
Х.Ч. Комерсиалната страна много често бива пренебрегната заради креативността. Аз обаче искам дрехите ми и да се продават. Има едно объркване, което съществува по отношение на работата ми – хората смятат, че всичко, което правим е концептуално, следователно не може да бъде носено. Мисля, че това се дължи на факта, че по-отличителните неща са показвани много повече, а тези, които наистина могат да бъдат носени, са пренебрегвани. Ние отдаваме много време на кройката и прецизната изработка. Ако пробвате дрехите, сами ще видите.

V.S. Работил си за много големи комерсиални марки като „TopShop” например. По-лесно ли се работи за голяма компания с история, отколкото за собствен лейбъл?
Х.Ч. Различно е. Работата ми като creative director на Puma означава, че продуктите ще бъдат различни от това, което съм свикнал да правя. Аз обаче винаги съм отделял голямо внимание на тялото и неговите функции, което е много важно, когато става дума за спортно облекло.

Партньорството с Puma и достъпът до системата на PPR и е чудесна възможност за марката Hussein Chalayan, тъй като по този начин може да мине в нови категории и да стане по-достъпна, използвайки езика на компанията и оставайки верни на принципите и идеите. Определено искаме да привлечем повече клиенти. Искам да развия проектите на много по-високо ниво. Искам да участвам в арт проекти, в които дрехите да бъдат висша мода, но в същото време да бъдат направени така, че да могат да се носят.

Пречката е натоварената ми програма.

V.S. Модата е преходно изкуство. Това плаши ли те?
Х.Ч. Не отделям много внимание на границите и категориите. Аз обичам да строя мостове между различните светове и дисциплини. Не е задължително да са свързани, но те са средство, чрез което да пренесеш нечия визия върху света, който ни обикаля – история, антропология, философия, наука, технология.

V.S. Ти експериментираш много, с платове, с материали, с конструкции. Какво ти дава експериментът?
Х.Ч. Както казах, тялото е ключът в моя подход. Работата ми се базира на това как да създам една нова представа за тялото, за неговата връзка със света, с културното и физическото пространство. Мисля, че тялото е най-висшият механизъм, който съществува и се радвам, че мога да създавам нови визии и светове с негова помощ.

V.S. Как създаваш една колекция? Знаем, че обмисляш много дълго и си в непрекъснато търсене, но къде се заражда идеята?
Х.Ч. Създаването на колекции е като разказването – формат, включващ различни теми, които могат да бъдат развити. Могат да бъдат такива, които да се развиват постепенно в моето съзнание. Шоутата са създадени така, че да представят пред публиката едно културно изживяване, разделено на части, всяка от които може да бъде прочетена като отделна глава от книга.

V.S. Разкажи ни повече за дървената масичка за кафе, която се трансформира в пола.
Х.Ч. Бях инспириран от имиграцията и от това как човек реагира, когато трябва да изостави всичко, което е постигнал до момента. Попитах много мои роднини какво са взели със себе си, когато политическото деление е завладяло Кипър. Някой казаха снимки, други дрехи, а трети мебели. Такива истории родиха колекции като тази, в която покривките на фотьойлите се превърнаха в рокли, а масичката за кафе се превърна в пола. Преместване, имиграция – всички тези теми и идеи бяха в основата на шоуто.

V.S. Кой са местата на Хюсейн Чалаян в Лондон?
Х.Ч. Купувам книги от Foyles, разхождам се около Темза, за да видя града през една по-различна призма, търся изгодни неща на Flower Market на Columbia Road, посещавам Tate Modern, Natural History Museum, Exmouth Market street във Farrington, защото атмосферата там е уникална. Обикалям заведенията в Soho.

V.S. Много хора се опитват да те определят като творец, да те поставят в рамки.
Х.Ч. Опитвам се да достигна до мода, в която няма ограничения и се надявам всеки да се стреми към това.

V.S. Знаеш ли нещо за България. Говори се, че една от асистентките ти преди време е била българка.
Х.Ч. Ако трябва да съм честен, не съм много запознат с държавата, но се надявам, че ще я посетя скоро.

V.S. Кои са другите дизайнери, на които се възхищаваш?
Х.Ч. Обожавам работата на Margiela и Sybilla.

V.S. Дрехата затваря или освобождава личността?
Х.Ч. Зависи от това, как индивидът го разбира – може да бъде броня, изявление, добавка и т.н. Облеклото казва много за човека, който го носи – по много различни начини и на много различни нива.

V.S. Кое е по-интересно за теб – миналото или бъдещето?
Х.Ч. Гледам на настоящето като на бъдеще и винаги много съм се интересувал от безвремието.

Екипът ни благодари за любезното съдействие на Thibault Rivrain и Cedric Edon.