Често се налага да чуваме, че разумната изневяра укрепва семейството. Така ли е в действителност и особено, когато изневерява жена? В реалния живот нищо не е толкова просто и еднозначно. Подобни въпроси често възникват при жените (мъжете се стараят да не се замислят на тази тема). Защо изневеряват жените и какви психологически последствия може да има това?
Ако при изневярата на мъжа проблемът преди всичко се свежда до запазване на семейството, то при жените първостепенен и основен психологически проблем, който възниква е угризението на съвестта и всички произтичащи от него последствия. И никакво външно влияние не може да им помогне да се справят с това. Моралният избор всеки е длъжен да го прави сам за себе си.
Често при изневерилата жена възниква внезапно мъчителна безсъница. Тя се затваря в себе си, понякога дори стига до сериозна депресия. Подсъзнателно смята, че е престъпила някаква разрешена граница и самата тя се е очернила. Често жената искрено смята, че ще е по-добре ако признае всичко на съпруга си.
Дали си заслужава да разказва на мъжа си за своите приключения?
По правило – не, не е необходимо. На практика психолозите са единодушни по този въпрос. Ако няма неопровержими улики, в никакъв случай не трябва да признава. Такова признание ще донесе само допълнителни мъчения, в това число и на партньора. Мъжете реагират на подобна новина различно. Например мъж с леки психични отклонения може да изпадне в делириум от ревност и да убие на място жена си и любовника и`, а накрая и себе си. Но и при психически здравите мъже признанието на жената може да предизвика съвсем непредсказуема реакция.
Най-страшното е, че мъжете никога не предполагат как ще отреагират на такава новина. И ако в обикновен разговор някой мъж казва, че в подобна ситуация той ще направи това и това, то съвсем не значи, че именно така ще реагира. Повечето хора за съжаление не са в състояние да управляват несъзнаваните си реакции. По принцип всеки смята, че умее на пълно да се владее, но в действителност реалните взаимоотношения между съзнавано и несъзнавано, според Фройд, може да се сравнят с ездач съвременен гражданин на див необязден мустанг.
Кой кого управлява в подобна ситуация?
Дори ако мъжът искрено смята, че не трябва да има тайни, че признанията само укрепват семейството, все пак не трябва да се бърза с признаването на греха. Ако е необходимо по-добре да се намери друг изповедник, по възможност с психологическо образование. Само не собствения мъж!
Когато изтормозената от угризения на съвестта жена изкаже своята драматична история, дори най-уравновесеният и спокоен мъж може да изплиска върху нея потискан през годините гняв и да се стигне до бой. А може в отговор на признанието да прояви интерес към различни детайли – колко пъти, кога, къде, и т.н. и след това при всяко семейно скарване, без да го иска, да го натяква.
Друг, в отговор на признанието, може да изпадне в такава депресия, че да се наложи жената да забрави за всички свои чувства и угризения на съвестта, и да се грижи за него като за малко дете, за да не направи нещо лошо със себе си. Така че реакциите могат да бъдат най-разнообразни и няма как да се предвидят. Затова най-добре е да не се рискува.
Причината за такива бурни и непредсказуеми реакции се крие преди всичко в това, че всеки нормален мъж подсъзнателно свързва изневярата на жена си със съмнението в собствената си мъжественост. Но в действителност не е така. Многочислените изследвания на психолози отдавна са потвърдили, че причина за женската изневяра се явява не половата, а личностната или емоционална неудовлетвореност. Т.е. недостатъчното внимание от страна на мъжа, недостатъчното общуване, липсата на комплименти и т.н. Повечето жени оценяват в сексуален план съпруга си доста по-добре, отколкото любовника. Благодарение на по-голямото приспособяване на съпрузите един към друг, жената често получава сексуално удовлетворение именно в брака. В действителност много рядко се срещат широко скроени мъже, които да погледнат по този начин на проблема. Реакцията им е обусловена преди всичко от нараненото мъжко достойнство и съответно така се държат.
Изобщо, ако една жена изневерява на мъжа си, това съвсем не означава, че тя страда от нимфомания. Просто нещо се е разстроило във взаимоотношенията между съпрузите. Женската невярност – това е опит да се избяга от разочароващи семейни отношения. Такава жена търси приятелска и емоционална подкрепа, внимание към нейните личностни качества. Но цената за това често е твърде висока, а последствията необратими. Особено печално изглеждат ситуациите, когато изневярата е предизвикана от желанието да се провокира ревност в съпруга, за да се върне любовта. В очите на мъжа изневярата на собствената му жена е престъпление стократно по-голямо, отколкото неговата собствена изневяра. Затова при лекуване на семейни драми е най-добре да се използват малки дози ревност. Т.е. само да се предизвика леко съмнение, но в никакъв случай това да не се превръща в твърда увереност.
Женската изневяра укрепва ли семейството? Може ли в нея жената да намери отдушник за скучното си всекидневие, да придобие нови впечатления и след това успокоена и доволна да се върне в собствения си дом, за да може с нови сили да продължи съпружеското съществуване? Доколко е оправдан такъв възглед?
Още в детството всеки от нас усвоява моралните норми, които са приети в неговото семейство, в неговия социален кръг. При всеки тези норми са различни. Това, което е приемливо за един, съвсем е неприемливо за друг. Някои смятат, че груповият секс със семейни двойки дава нови импулси за идеален семеен живот, а за други дори леката целувка по бузата с друг мъж носи заплаха за брака и се смята за крайна степен на разпуснатост.
Изневярата носи твърде много главоболия и е нерационален начин за решаване на семейни проблеми. Не е лесно да се въведе ред в собствения дом. Но ако въпреки всичко искаш да изневериш на мъжа си, по-добре си помисли дали си заслужава да имаш такъв мъж до себе си.
Коментари 0 \ Добави коментар Опасните води на женската изневяра 28-07-2009
Текст: ViewSofia Фотография: .NET |
Коментари 0Добави коментар