След месеци упорито търсене, много разправии с брокери, наемодатели, различни фирми, майстори, магазини и какво ли още не, мъжът на сърцето ми най-накрая се нанесе в новия си апартамент.
Представете си високи, светли, просторни стаи, в които съм вкарала толкова много идеи, че ще му бъде трудно да не мисли за мен през цялото време.
След като и последното килимче беше избрано и най-накрая го убедих да купи онази малка стара дървена масичка, от едно антикварно магазинче, той ме покани да прекараме един мрачен дъждовен ден заедно у тях.
Понеже щеше да е първият ни ден в новото му жилище, исках да бъде нещо специално. Вече бях избрала достатъчно вещи в дома му, че да нося още, за това реших да се появя с нещо за хапване. Нещо, което да има вкус на мен, да бъде нежно, магическо, направо божествено. Трябваше да занеса „дар от боговете”.
След тази мисъл се отправих веднага към бул. Черни връх 17.
Първото нещо, което ми грабна вниманието бяха сладката – провансалски и най-вече натурални – без консерванти. Tarte tatin – типичен френски десерт с карамелизирани ябълки, кафява захар и лимон, които сме опитвали в няколко boulangerie-та по време на уикендите ни в Париж.
В случая – под формата на сладко върху натурален бриош, което съществува и във вариант с козе сирене. Следващото изкушение беше с нуга, кайсии и бадеми – повече от разкошно.
Винаги съм имала нескрита страст към босилека, която също беше задоволена – като добавка към сладкото от круша и лимон.
Към плодчетата в любимо ми сладкото от ягоди, тук добавят не какво да е, ами…мента.
Както винаги, подготвяйки се за романтичен ден, започнах да се оглеждам за шоколад и тогава съзрях него - Кремът от кестен. Като един от най-скъпите френски деликатеси, щеше бъде идеалната добавка за изискания му дом.
Омагьосана стигнах до сладкото от смокиня и круша с подправки. Оказа се, че както в него, така и в Tarte tatin, концентрацията на билки е най-висока.
Тъй като мразя да избирам, а и в случая ми беше изключително трудно, взех от всичко по едно и се ориентирах към приключване. Е, даровете от боговете не бяха приключили с мен. На пътя ми се изправиха три симпатични бурканчета, със златисто съдържание – Мед!
Производителят е Lune de Miel, което на нашия език означава медена пита или медена луна. 100% натурален. Едното освежаващо – с прополис. Другото за динамичност – желе роял. Но не се спрях до тук - за сила се нуждаем от една лъжичка мед с жен-шен – силно концентриран, със специален аромат. Добавих и тези скъпоценности към кошницата си.
Странно е как ароматите и вкусовете умеят да пазят спомени. В съзнанието ми нахлу един много приятен. Аз и той в малко хотелче, закусваме в леглото малки палачинки с кленов сироп... Кленов сироп! Няма да описвам вълнението ми, когато видях, че в „Дар от Боговете” го има. Взех, убедена, че ще е най-добрият, който мога да намеря.
И въпреки че идеята ми беше да наблегна на сладкото, не можах да пропусна новите сирена. Най-много ме впечатли "Fin Buch"-ът с 12% масленост и обезмаслено мляко – с други думи диетичен.
Взех му и един кроасан с ементал, за всеки случай.
С препълнена кошница с дарове и очаквания за един вълшебен ден, позвъних на вратата му точно в 11:00. Какво се случи по-нататък….. ами беше божествено.
Коментари 2 \ Добави коментар Закуска от Боговете 30-10-2009
Текст: ViewSofia Фотография: ViewSofia |
Коментари 2Добави коментар
Хубаво, петъчно, а че любовта минава И през стомаха - не е лъжа:)), приятен уикенд на всички!
Ах, че хубаво!! Ще се разплача...