Теория на модерния мъж. Стилистът Добромир Киряков

При него нищо не е подчинено на случайността. Професионалист във работата си и професионалист в живота. Всички ние познаваме Добромир Киряков, без да го осъзнаваме.

Познаваме го от безбройните корици за най-продаваните български списания, от стотиците фотосесии, а вече и от съботното “Модерно” по BTV. Знаем името му от надписите след всяка модна сесия, но зад шрифта и фона се крие един многопластов, интересен човек, който винаги е избягвал светлината на прожекторите в името на работа си.

Завършва икономика в големия град и се отправя към сериозната журналистика с работата си за вестник Дневник, но модата е сферата, която чувства като призвание.

Интервюира от политици до мис, докато не идва наградата през 2006 г. за моден журналист на годината.

По това време Добри вече си е извоювал титлата стилист, не без усилия. В списание ELLE първоначално отказват да го наемат до момента, в който сами не идват да му предложат да работи за тях. От там нататък талантът и последователността си казват думата.

От дребни материали в страниците за интериор, преминава към селекции, фотосесии и корици. Следва поемането на модното кормило в списание МОДА, а после и годината в Мадам Фигаро.

Честите промени се дължат на това, че Добромир Киряков не държи да е непременно на върха, а търси нови предизвикателства, вярва във всяческото обогатяване и иска да пробва всичко. След като се доказва в МОДА, решава да опита висшия пилотаж като моден редактор в лицензното списание – Мадам Фигаро, а днес е оставил всичко в името на свободната практика.

Тази страст му е заложена още от детството. Семейството му се занимава с обувен бизнес, а баба му и дядо му са дизайнери на обувки още от времето на соца. Не случайно обувките са му фетиш. Сам казва, че ако дамската мода не му беше такава страст, би се занимавал с дизайн на обувки.

Израства сред художници и дизайнери, които спомагат за разнообразните естетически ''наслагвания, необходими на стилиста, за да убеждава хората в това как трябва да изглеждат''. Смята, че жени се обличат по-лесно или поне по-интересно, Добри обича предизвикателствата.

Живее в съвършения апартамент в София, мечта, която постига целенасочено абсолютно сам. В столицата е точно от 10 години и това е най-тежкият проект, с който се е захващал, но резултатът си струва.

Домът му е обзаведен с отделни дизайнерски изпълнения, в които си личи усетът на професионалиста и перфектната подредба. Дори столът призрак на Philippe Starck , с разхвърляните уж небрежно списания наоколо не би могъл да има по-подходящо разположение.

Много бързо подбира тоалетите си за снимките и преминаваме ентусиазирано към интервюто на белия диван, в който се влюбваш моментално. Добромир Киряков има да разкаже много не само за работата в стайлинга, а за това какво е да бъдеш стилист на самия себе си и за съветите си към модерния български мъж.

Собственият стил (на първата снимка горе Добромир е с торба Yves Saint Laurent, Суичър Balmain, Тишърт Bottega Veneta, Дънки Alexander McQueen, Кецове Kris Van Assche)
...като на всеки човек, обвързан с модата, е претърпял всякакви метаморфози. Изглеждал съм по безумни начини, признавам си, но в един момент достигнах до заключението, че класиката е най-ценна, а и смятам, че за един мъж е напълно излишно да експериментира прекалено с външния си вид. Достатъчно е да изглежда спретнат, което се постига с ризи, с панталони, с хубави обувки. Моят личен стил разделям на два основни вида, които според настроението си и според ангажиментите си избирам всяка сутрин – небрежният, градски стил – дънки, суичър, тишърт и кецове, от които имам страшно много! А другият ми стил е елегантният - с риза, панталон и мокасини, също мои любими!

Риза Lanvin, Колан Givenchy, Панталон Lagerfield

Това, което вечно ще присъства в гардероба ми
... са ризите, харесвам най-много чисто бели и чисто черни ризи, също и хубавите обувки.

Тенденциите
... следвам ги донякъде, но в мъжкия гардероб те не са толкова важни, колкото в женския. Следя ги предимно в работата си, защото мисля, че на жените им отива много повече да изглеждат модерно, докато за мъжа една класическа визия е винаги актуална.

Марките
Робувам на марки и не ме е срам да го кажа, защото зад една марка стоят много години история, дизайн, креативност, качество на продукта и много лични качества на хората, които са успели да превърнат фамилното си име в световеноизвестен бранд. За мен модата до голяма степен е най-достъпното за колекциониране изкуство и по този начин човек може да предаде своето послание за себе и за живота си пред обществото.

Любимият модел мокасини Gucci, Чанта Paul Smith

Първият ми спомен, свързан с модата
... Gucci е марката, която е важна за мен по простата причнина, че истинската ми страст към модата се зароди от един каталог на Gucci през 1995 г. Именно това е моят първи спомен, свързан с модата. Една моя съученичка имаше апартамент, който беше даден под наем на гърци, те бяха забравили този каталог и той попадна в мен. Това беше първата или втората колекция на Том Форд за Gucci, аз до ден днешен си пазя каталога. Тогава не съм си давал сметка нито за Gucci, нито за Марио Тестино, бил съм прекалено малък за да имам информация за всичко това. Просто се влюбих в дрехите и в обувките и тази марка се превърна за мен в мечта, а Том Форд остана дизайнерът, който ми е повлиял най-много и като личен стил, и върху работата ми като стилист.

Винтидж и секънд хенд
Макар да давам вид на сноб, не самоцелно разбира се, хората никога не биха повярвали, че бих си купил нещо старо, нещо носено, или нещо винтидж, но пък аз го правя. Сега ми предстои да остана за известно време в Лондон и много искам да посетя пазара Портобело, за да открия винтидж находки. И сега имам в гардероба си неща от втора употреба, дори скоро в предаването, което правя по BTV, “Модерно” имаше предаване, посветено на модата по време на криза. Обляках се с един стар пуловер, който извадих от моя гардероб. Мисля , че струваше 7-8 лева от подлеза на Орлов мост, класически сив с бежови ромбоиди и изглеждаше фантастично. Беше някак показателно, че човек дори по време на криза може да изглежда добре. Оправдание за лош външен вид няма.

Личният архив на стилиста
Аз съм от стилистите, които нямат особено голям личен архив, опитвам се да работя максимално с нещата от магазините, защото по този начин сме най-практични. Все пак много ми се иска един ден да имам в архива рокля haute couture, защото за мен това е еманация на модата, тези дрехи са наистина една мечта. Иначе, напоследък се изкушавам да снимам и от личните гардероби на самите модели, с които съм много близък. Тези момичета пътуват много и имат ужасно интересни дрехи и аксесоари!

Компромиси във външния вид
Гледам с нищо да не правя компромис и дори в небрежността си да не ги допускам, но най–вече с косата и с обувките.

Мъжката чанта – Yves Saint Laurent, Часовник Cartier, Очила Louis Vuitton, Телефон Vertu

Не се разделям с
... мъжката чанта, било то голяма или тип пощальонка, в която държа всякакви неща. Винаги излизам с два чифта очила, диоптрични и слънчеви, телефони, портфейл, много модни списания.

Съвет към модерния български мъж
...да изглежда спретнато! Наблюдавам явлението в България, че не само мъжете, но и жените половината или сме много занемарени, просто навлечени с някакви какви да е дрехи, независимо от цената, а при другата половина се забелязва спазването на някакви псевдо модни тенденции, характерни само за нашата част на Европа, но се казва, че това е „на мода”, при което аз потръпвам на моменти, защото тази дума мода толкова свободно се употребява. Мъжете се опитват да са много модерни, както и жените, а това всъщност изобщо не е мода.
Много по-симпатичен ми е западноевропейският маниер, характерен за много държави, особено бих казал за Италия, където хората изглеждат винаги елегантно, класически, семпло, спретнато. Абсолютно демоде е да бъдеш прекалено модерен, да изглеждаш като жертва на модата е понякога доста смешно.
Модата по някакъв начин е фикция и когато си купиш едно модно списание, там ще видиш неща, които са сюреалистичени. Те не са част от живия живот, а са фикция на талантливи хора, които показват наистина вид изкуство. Ако се опиташ до последно да го прекопираш върху външния си вид, в повечето случаи ще изглеждаш тотално безумно.

Вечният аксесоар
По отношение на бижутата смятам, че един мъж не трябва по никакъв начин да прибягва до тях или много рядко. Мисля, че часовникът е единственото бижу, което е напълно достатъчно. Всичките тези синджирчета, пръстенчета, гривнички, кожени или не, за мен са тотално излишни. Трябва да имаш хубав колан, хубави обувки, хубава чанта. Смятам, че за мъжете е добре да носят чанти, макар да не е задължително, ако успяват да поберат всички си вещи по джобовете.

Шлифер Burberry, Риза Etro, Панталон Yves Saint Laurent, Колан Hermes, Сак GF Ferre

Мъжкият тренд за следване
...е рок имиджът, в който отново може да не се залага на много бижута, колкото на акценти. Рок имиджът ми харесва, aз не бих сложил кожени панталони, но пък на някои хора им отиват. Харесвам капси, например под формата на кожени якета или елеци с капси, които компенсират за бижута. Излишъците са излишни.

Работата freelance
Сега разширявам полето си на работа. До скоро работех само за списания и обличах само модели, а аз имам десетина модели, които са ми любими и снимам само с тях, комуникацията с модела е много важна, с повечето сме близки приятели. Луиза Григорова е тотална моя муза, тя е най-сниманият модел от мен, защото добрият модел може да се преобразява всеки път. Но в последната година насочих работата си и към обличане на обикновени хора, защото на този етап това вече ми е много по-интересно. Общуването с един човек, това да разбера каква личност е, какво харесва, наистина е много по-голямо предизвикателство – да накараш една жена, която има изграден образ пред обществото и лични вкусове да актуализира гардероба си и да се чувства адекватна и модерна след твоята намеса е наистина трудно. Има много жени, за които възможността да си купуват скъпи дрехи отдавна е факт, но те вече сами узряват и за идеята, че не случайно по цял свят всички големи звезди имат личен стилист. Защото, когато един човек познава теб, а в същото време има страшно много информация за модата, може много по-адекватно да изгражда личния ти стил. Аз съм много щастлив, че има все повече жени, които напълно ми се доверяват и прескачат този народопсихологически проблем, че българите можем всичко. Аз самия бих се доверил на мъжки стилист да облече мен по простата причина , че си признавам, че мъжката мода не е най-голямата ми страст. Но пък за дамска мода мога наистина да почувствам една жена и да я накарам да изглежда по още по-добър начин, без да променям линията й на поведение. Вече ми се случва да ходя в чужбина с различни жени, да пазаруваме красиви неща, аз наистина съм от онези ужасно щастливи хора, които истински се забавляват докато работят.
Не се срамувам да кажа, че другото ми голямо предизвикателство е, че започнах да работя с поп фолк певици, като певицата, която първа ми се довери е Галена. Работя не само като личен стилист, пример, за което е концертът на телевизия Планета, но и за сесии.
Скоро излезе интересна сесия с четири фолк певици от различни музикални компании – Галена, Деси Слава, Алисия и Райна, всяка от които е с ясно изразен свой личен стил, а ние успяхме да ги унифицираме, за да изглеждат като модели. За мен това е чудесно начинание, защото каквото и отношение да има всеки към този жанр или към тези момичета, това са едни от най-популярните лица на България. Модата може да влияе и върху техния бранш и имидж, а това е изключително важно, защото тези жени влияят най-много върху масовия вкус, особено на подрастващите. Ако започнат да изглеждат по по-адекватен начин, то и малките момиченца, които им подражават биха започнали да харесват други неща.

За "Модерно"
До сега никога не съм бил разпознаваема личност, просто съм се подписвал с името си. Години наред съм отказвал публични медийни изяви, защото аз съм стилист и сесиите за списанията са начина да показвам себе си. Но, когато получих поканата за „Модерно”, погледнах на това като на ново предизвикателство, с което е време да видя дали ще мога да се справя. Признавам, че имах проблеми с камерата в началото, записвах по 4 часа материал от 4 минути, въпреки журналистическата си кариера. От втория път нататък обаче вече ми стана ужасно приятно, а и в предаването правя това, което сега ми е най-интересно да обличам тотално различни хора, които не познавам и то популярни личности.

Разтоварването от модата
Модата е навсякъде около мен – в работата и в интересите ми и когато разговарям за мода, когато пиша съобщения на приятелките си за това какво да облекат сутрин – това палто, с онези обувки и този пръстен и това не е свързано с работа ми е ужасно приятно, така че може да се каже, че аз се натоварвам с мода, но и разтоварвам с мода. Съдба!