ЛиЛана не е просто певицата, чиято кариера познаваме от участието й в сезон на Vip Brother, нито пък върхът в творчеството й е това, че стоеше редом до Snoop Dog в съвместен проект. Защото, освен че се занимава с музика от малка и успехите й започват още от ранна детска възраст, кариерата й на певица тепърва се развива. И то в една държава като САЩ, където борбата е много по-"безмилостно жестока".

Освен това, ЛиЛала прави впечатление с очарователната си скромност и с това, че въпреки многобройните й сценични изяви с безброй красиви неща, тя не си пада толкова по манията, наречена обувки, най-малко по високите токове, което не й пречи да изглежда толкова красива и женствена.

V. S. ЛиЛана, винаги ли си искала да станеш певица? Защото в момента жънеш грандиозни успехи!
Л. Израснах в дом, заобиколена от любов към музиката. Вкъщи имаме не едно пиано, а две, китара, хармоники и цялото ми детство беше една щастлива и на пръв поглед безкрайна песен. Моят баща е музикант, макар че по професия е лекар. Той беше човекът, който сътвори тази приказна песен, съпътстваща цялото ни детство - на мен и на моя брат Сашо, който също се занимава с музика и е един от най-добрите бийтбоксъри – SkilleR.
Като навърших 6, започнах да ходя на пиано и солфеж, което ми даде освен чувство към музиката, и грамотност, която днес много ми помага. Тогава не съм искала да ставам певица. Когато си дете и обичаш това, което правиш, не мислиш толкова за бъдещето. Всичко беше с идеята, че това ме караше да се чувствам щастлива. Е, не отричам, че в един момент като започнах да свиря в школа и имаше моменти, в които не исках и да погледна пианото (усмихва се). Предпочитах като съм вкъщи, вместо да уча класически пиеси, да си композирам мои неща. Дори си спомням, че като се явявах на конкурси, в един момент променях пиесите, които изпълнявах. Просто така ми идваше.

V. S. А ММ? Много хора си мислят, че си започнала да се занимаваш с музика от телевизията?
Л. Много хора си мислят така, но не е вярно. Още преди ММ, освен пианото, започнах да развивам и гласа си. Бях за кратко в хора ПИМ ПАМ, бях едно от Лъвчетата на Като лъвовете, създадох училищна група по стереотип на една от любимите ми групи All Saints. Събрахме се 4 момичета и освен кавъри, правихме и наша музика. Първият ми голям успех може би беше, когато спечелих един конкурс на БНР за авторска детска песен. Бях на 14 и реших да участвам без дори да кажа на родителите си, а просто пратих песента, която записах от пианото на една касетка с моя глас и текст. След месец ми се обадиха от Българското Национално Радио и казаха, че съм селектирана, а после и спечелих в моята възрастова група. Песента се казваше Розов Свят. Това ми даде мотивация да продължа да се занимавам с музика. Няма да отрека , че ако не беше музикалната телевизия ММ, не знам дали щях да съм на сцената сега. От ММ научих много неща. Това, че бях водеща ми помогна да се чувствам добре пред камера, а не само когато съм пред пианото.



V. S.Трудно ли ти е, когато хората те упрекват, че си красива и че с това печелиш внимание, а не с таланта си?
Л. Далеч съм от мисълта, че съм перфектна. Знам плюсовете и минусите си, но винаги държа да дам всичко от себе си. Странно, но като бях малка и бях едно доста непривлекателно момиче, тогава ме оценяваха повече, въпреки че бях комплексирана, че съм прекалено слаба, с лунички, със слепнала по главата ми коса. Знам коя критика да приемам и коя не. Била съм в позицията на критикуваща преди да направя каквото и да е, но сега се научих да оценявам хората и знам, че всеки е там, защото си го е заслужил. Независимо от пътя и начина, който си е избрал. Затова се радвам, че екипъп с който работя ме познава много добре. Те са с мен в студиото, с мен в залата за танци, с мен на лайфове и когато трябва да се вземе важно решение. Те виждат в мен нещата, които остават скрити за много от хората. Те са и тези, които най-много ме критикуват, но и най-много ме стимулират, просто защото вярват в мен.

V. S. Колко голям процент е талант и колко труд?
Л. Талантът трябва да го има - това е задължително, въпросът е да можеш да прецениш какво можеш и с какво не можеш да се справиш. Например това, което ми каза Janie Jennings - eдна от жените, изградили кариерата на LIL Wayne I Twista и моя настояща мениджърка в USA: "За да бъдеш звезда, ти трябва да бъдеш личност. Ти трябва да управляваш кариерата си, а не екипът ти. Ние тук само можем да те финансираме, насочваме и печелим от теб.

V. S. A Snoop Dog?
Л. Всичко се случи много бързо, за около две седмици стана парчето и клипът. Но аз съм много щастлива, че работих с него, защото именно чрез Snoop се запознах и с моята мениджърка там, която ми предложи да продуцира чрез нейната компани Industry works 8 песни с едни от най-големите продуценти в америка. Malik worty, Toxic, D.A, J. Bravo и други.



V. S. USA music или BG music?
Л. Хубавата музика си е хубава музика, независимо къде е правена. Тук има много талантливи изпълнители, композитори и текстописци, просто няма музикални лейбъли, които с инвестиция да направят нещата по-качествени. А от гледна точка на пазарa – естествено, че U.S.

V. S. В какво се изразява тогава Американската мечта за теб?
Л. Американската мечта е много силна по времето на комунизма, когато всичко чуждо за нас е изглеждало много привлекателно, неограничено и непостижимо, сега американската мечта е напълно постижима и вече не е само американска.

V. S. Намери ли своя стил музика, в който искаш да работиш?
Л. Всички песни, които записах в Щатите през лятото, са в една стилистика и определено имат индивидуалност. Работейки за пръв път с музикални продуценти, заедно в екип успяхме да създадем мой почерк най-накрая.

V. S. Разкажи ни за албума, кога и как?
Л. Надявам се, докато съм още млада (смее се).

V. S. Каква е козметиката, която ползваш?
Л. Като бяла козметика ползвам SISLEY, харесвам също така и Арома козметика и такъв вид терапии, но като цяло - никога не съм била много вманиачена на тема козметика…

V. S. Любими дизайнер?
Л. Alexander Mcqueen, 100 процента.

V. S. Български дизайнери ще споменеш ли?
Л. Имаме много добри дизайнери. Дори в момента работя с един млад и много таланлив дизайнер, който е последна година в НХА.

V. S. Обувките на ЛиЛана...
Л. Не обичам много да нося обувки. Спомням си, когато бях още тийнейджърка, майка ми искаше да се обличам нормално, а не размъкнато, както ходех, и често ми казваше: "Няма ли поне за рождения ден на баба ти, за пред родата да приличаш на нормално момиче и да си сложиш обувки".
Сега нося обувки, защото повечето хора мислят като майка ми. Според мен, токчетата са като силикона. Слагаш ги, за да компенсираш увереност, но една жена ако се харесва, няма нужда нито от едното, нито от другото. Е, за токчетата етикетът понякога го изисква.

V. S. Модата в BG?
Л. Музиката е един от факторите, които много влияят на модата, което говори само по себе си за България.

V. S. Какъв е твоят стил?
Л. Залагам на естественост в излъчването си. Не харесвам много грим, дори и за сцена. Колкото до дрехите, обичам да съм различна и за сцена съм готова на експерименти. Затова и се доверявам на консултант – Гери Янкова от магазин “Vision”. Но в ежедневието си залагам на удобството, защото това ми помага да си върша ежедневните задачи по-лесно и да се концентрирам, а не да мисля колко съм секси.