Казват, че класическа модна фотография се прави там, където има модна индустрия и въпреки че модата у нас е далеч от индустрия, модна фотография определено се прави.
Ето защо решихме да ти обърнем специално внимание към българските топ модни фотографи в една поредица от интервюта с най-емблематичните имена на нашето време.
След Енчо Найденов и Васил Германов продължаваме с един фотограф, който вероятно може да се похвали с най-голямата колекция от фотографирани български знаменитости.
Зад гърба си има снимки за редица модни списания у нас, носител е на наградата за рекламна фотография на "Реклама Експо 97" и "Златна игла", автор е на скандалната фотосесия на разголения Бербатов.
V. S. Фотографията ли беше мечтата на живота ти?
Д. М. Ами, всъщност фотографията е смисълът на животът ми, като тук изключение правят децата ми. В интерес на истината, когато бях млад, беше само фотографията, но когато се родиха и двете ми деца, вече започнах да ги виждам, да ги усещам и тях. Но преди това аз живях заради фотографията, кефих се изцяло на нея.
V.S. Още ли помниш първата си снимка?
Д.М. Е, не. Помня първата ми снимка, която направи някакво впечатление, която спечели някаква награда. Това беше награда в една вътрешна изложба на един курс, клуб по фотография. Това го помня, а първата си снимка, нея не я помня.
V.S. Кога се породи интересът ти към модната фотография?
Д.М. Моята слабост е снимането на хора. Като по-млад повече модели, но през годините - повече други хора. И полека-лека през снимки на модели, снимки за списания, беше нормално да започна да снимам и модна фотография. Особено около 2000 година, когато започнаха да се появяват и повече лайфстайл и повече модни списания у нас.
V.S. Какво те привлича в един модел?
Д.М. Очите му, присъствието му, това звучи много шаблонно, неговата душевност - наистина е така. Красотата е нещо преходно, нещо различно, нещо лично. Но всъщност това, което ме привлича в снимането на хора, било то модели или звезди, е това, което те ми казват с очите си. Това, което ми казват докато си общуваме и си говорим.
Във фотографията преди всичко е отношението между фотографа и модела на снимката. Като минат фризьорът, гримьорът, стилистът, всички хора като си свършат работата, когато е измислена великата концепция, в крайна сметка оставаш ти с модела. Тогава ти трябва да го предразположиш, за да изкараш от него това, което искаш. Той трябва да ти се изкефи, за да ти покаже това, което ти искаш и ако се получи химия между фотографа и модела, снимките стават така, че да ги харесаме. Другият вариант е, когато няма химия – моделът е хубав, но го няма онова нещо, което да те грабне.
Какво мразиш в професията си?
Д.М. Непрофесионализма мразя. Това може направо да ме побърка. Мразя да работя с хора, които не знаят защо са дошли, не знаят какво искат, как го искат. Модната фотография обикновено е или за клиенти, или за списание, т.е. отново за клиенти. Когато не знаят какво искат и ми казват „ама много хубаво искам да е, много фешън” и когато на всяка втора дума ми казват фешън, фешън, фешън, значи този човек не е много наясно. Но в интерес на истината съвременната фотографията е една екипна работа, тя е като киното, само че с по-малък екип. Когато някой от този екип не си върши работата и не проявява този професионализъм, работата на всички страда. Ето това е, което мразя най-много.
Мариана Попова
Модната фотография в България…
Фотографията през последните години се разви доста. Доста чуждестранни списания влязоха в страната. Хората пътуват много повече, обменя се информация и тя вдигна нивото си. Има млади автори, които показват много съвременно отношение.
Но модна фотография в класическия й вариант се прави там, където има моден бизнес. В България колекциите пристигат със закъснение, много малко от нашите добри модели работят тук. И за съжаление така стоят нещата.
Надя Войнова
Как се справяш с конкуренцията?
Конкуренцията е хубав стимул. Ако нямаш конкуренция, си почиваш, лежиш си на дупето и си викаш „А, супер, аз съм най-великият!”. Обаче, ако не снимаш два три дни, веднага започва да си личи, минава време и ти си оставаш на това ниво, на което си. Но хората се променят, светът се променя, естетиката се променя, а ти си оставаш там където си си почивал. Така че, ако няма конкуренция, няма да има движение напред. Това е много шаблонно, но е абсолютно истинско.
Има и друг тип конкуренция, нелоялната, когато си правим мръсно, но аз гледам да не обръщам внимание на тези неща. Нека се окривяваме, колкото повече хора бачкаме, толкова повече се развиваме, толкова повече тези, които са по-добри си намират работа.
Ако говорим за модна фотография, тогава сигурно има и модерна фотография, има ли тенденции, течения?
Навсякъде има тенденции и течения. А фотографията е като всяко нещо в живота. Има си неща, които са актуални в момента, критерии за актуални модели, критерии за мода.
А ти на какво наблягаш?
През последните години, аз повече снимам лайфстайл фотография и портрети на звезди. И за мен най-важни са ситуацията и това, което хората ще ми покажат с очите си, така че, когато гледаш фотографията, те да ти разкажат една история, което е малко по-различно от модната фотография. Това ме кефи в момента и това правя.
Спойката за перфектната снимка.
Взаимоотношението с модела. Когато се харесвате взаимно по някакъв начин. Това е като да сте приятели с някого и да пиете кафе. Като ви е готино - „Здрасти, хайде да пием кафе”, виждате се, „Хайде да направим едни хубави снимки. Супер, искаш ли да направим еди какво си…” когато моделът и фотографът се кефят от това, че работят заедно и имат някаква свобода, снимките стават.
Орлин Горанов, Стефания Колева
Фотографията без Photoshop?
Това е много модерен въпрос. Във Франция, ако не се лъжа се опитват да прокарат закон, според който под всяка фотография трябва да се изписва "Това не отговаря на действителността". Но по принцип фотография без постпродукция в момента е невъзможна. Естетическите критерии налагат да виждаме една визия, която е минала през някаква постпродукция, просто няма снимка в списание, която да не е минала някаква обработка, въпросът е до каква степен сме променили реалността.
Аз лично смятам, че трябва да спазваме някаква прилика с реалността, но този надпис е обиден за всички ни, за хората, които сме снимали и за хората, които гледат тези снимки. Аз защо ще си купя едно списание, ако знам, че това, което ще видя в него няма да е вярно с действителността. Вярно е, че младото поколение гледа, че моделите са кльощави и слаби, но те наистина са такива, дори и без обработката.
Темата за Photoshop напоследък е много актуална, защото има много, за които това как ще снимат, какво ще снимат не е от такова важно, защото те после ще оправят на Photoshop всичко. Доста неща могат да се оправят, така че да стане истинско, да не се забележи разликата, но това, което не може да се направи е настроението на модела, отношението му, очите, животът в снимката.
Слави Трифонов
Гуруто в областта на модната фотография?
През различните години различни фотографи са ме впечатлявали и продължават да ме впечатляват. Примерно класиците като Хелмут Нютън като млад, сега има и други. Ървин Олаф по едно време много ме впечатляваше, Дейвид Лашапел също. През различните ми периоди са били различни, но долу-горе това са.
Кога една снимка се превръща в изкуство?
Ще повторя, но това са мига и моментът, когато разказваш история и когато в нея си уловил онзи съкровен миг, когато моделът ти я разказва с очите си и погледа си. Тогава. Снимка. Илюстрация. Фотография. Изкуство. Това е градацията.
Кога за последно си каза „Ех, защо нямам фотоапарат”?
Ако трябва да съм честен, честичко си го казвам. Понеже почти всеки ден снимам, когато се виждам с приятели или когато съм на почивка, винаги си казвам, че няма да снимам и това трае първите два дни. След което обаче се появят интересни ситуации от живота, със семейството ми, с приятелите ми, които са хубави мигове и искаш да ги запечаташ.
Жени Калканджиева
Върху какво работиш в момента?
През последните две три години модната фотография в моята работа заема по-малък процент от лайфстайл фотографията. Появяват се все повече млади и талантливи фотографи и нови модели. С времето ти порастваш, но моделите си остават на 13, 15, 16 години, понеже тези, които си снимал в началото „остаряват” и на тяхно място излизат други.
Голяма част от моята работа е била фотографията на звезди, портрети, корици, албуми и затова подготвих тази изложба наречена „Портрет на едно поколение”. В нея съм включил 120 свои фотографии правени в периода от 2001 до 2009 година. Разделих ги в три категории – Класически, Glamour и Lifestyle. Имахме идея и за изложба със снимки а хартия, но там нещата бяха по-сложни - трябват спонсори, а и трябваше да се огранича до около 50 фотографии.
Тук ще може да се види кой, кога, къде, проследяват се истории. В началото след 2002 настъпи зората на българската авторска фотография. След това към 2005, 2006, когато навлязоха чуждите издания, се вкараха модели, еталони, рамки на работа и свободата ни беше ограничена.
Но тук няма модна фотография, има само портрети и лайфстайл, това е моята фотография.
Виртуалната галерия на Дилян Марков „Портрет на едно поколение” все още не е готова, но очакваме скоро да изложат фотографиите му на живо, на място, което всеки един от нас ще може да посети.
ViewSofia ще те информира за подробностите, когато имаме повече информация.
More from View Sofia
Петте неща, които харесахме в модата през изминалата седмица
След като толкова упорито се стараеше да опровергае слуховете, че е мъж, Лейди Гага изведнъж реши да остави всичко някъде зад себе си. Всичко това с помощта на фотографа Ник Найт и стилиста Никола Формичети.
От архива: Модните фотографи в кадър. Васил Германов
Следващият ни герой в поредицата Фотографите в кадър е един от любимите ни български модни фотографи и...
Модните фотографи в кадър. Енчо Найденов
Фотографите са особена порода хора. Особено когато става дума за Мъже-фотографи...
