Най-специалният! Ресторант Торо

Влюбен съм!!! Дори не мога да повярвам какво се случва с мен. Не е за първи път, но определено е първият път, в който чувството е толкова силно.

Влюбен съм в Нея, изчервявам се дори при мисълта за Нея. Тя за мен е всичко. А най-хубавото е, че тя ми призна, че чувства същото.

Ех, любов…

Всичко започна с един бизнес обяд с колеги. Обикновен седмичен ден, но само така си мислех. Всичко беше ново за мен, дори мястото, на което обядвахме.

Ресторант Торо, сякаш изведнъж се пренесохме в красив оазис сред грозния сив урбанизъм на днешна София.

Стоях там, заeдно с колегите си, и докато разглеждах дневното лист-меню в размисъл дали да е петел, приготвен в глинен съд на бавен огън с чаша френско розе, или впечатляваща авторска рецепта на шеф готвача Кирил Спасов с хамон Иберико (между другото, това е единственото място, където съм ял това прословуто месо), влезе Tя, жената на моя живот.

Беше любов от пръв поглед, поне при мен беше така. Не можах да устоя на изкушението и с наслада избрах едно от 250-те вина, които Торо предлага и го изпратих на масата й, заедно с визитката си. Получих само топлата й усмивка, за съжаление. Обядът свърши, а аз не откъсвах поглед от Нея, там долу, в ляво от камината, която имитира наръч дърва.

Минаха дни, а в главата ми беше само Тя, там на масата до прозореца, замислена в разговор с приятелка. Беше толкова красива, точно колкото впечатляващия интериор на ресторанта, дело на дизайнера Ясен Панов. Тя допълваше цялата красота на мястото. С бялата си изящна риза сияеше като светъл акцент на дневната светлина, влизаща през огромните прозорци, които са толкова много, че сякаш седиш отвън сред природата, а всъщност си вътре, на топло.

Започнах всеки ден да ходя там. С единствената надежда да я видя. Вече знаех, че това ще е нашето място, само да я видя пак, бях сигурен, че ще се влюби в мен. Вечерях сам, всяка вечер, различна чаша вино, опитах и всичко от авторското меню. Заобичах тапас порциите – малки и позволяващи ти да се насладиш на повече от едно ястие наведнъж.

Една вечер Тя дойде! В красива червена рокля. Оказа се, че я познават и са й казали, че винаги питам за нея - жената от онзи ден, с красивата бяла риза до прозореца. Самата Тя. Доближи се до масата за двама, на която седях и остави визитната ми картичка до бутилката вино, в която гореше малка свещ, прекрасен акцент на масата. А аз не знаех какво да кажа.

Стоях и дори не помръдвах, а просто я гледах като онемял. Тя седна и каза: „Нямах смелост да ти се обадя, затова просто дойдох, знаех, че винаги си тук.”. Сърцето ми прескачаше, а тя изглеждаше толкова спокойна и уверена. Питах се как не е посмяла да се обади. Каза ми, че се е влюбила в мен, без дори да сме си говорили. Аз й казах същото. Свиреше прекрасна джаз музика, както всяка вечер. Флейта и акустична китара. А оттук насетне всичко е история...

Торо се превърна в нашето малко романтично място, където бягахме от хаоса навън, влюбени както никога досега. Обещахме си да опитаме всяко от предлаганите вина, цялата стена. Винаги стоим на една и съща маса от красиво светло дърво, тя си поръчва зелена салата с опашки от раци, а аз нещо средиземноморско от основното меню.

Казах ли, че сме влюбени...сигурно милион пъти. Но искам всички да го знаят. Мисля да й предложа да се омъжи за мен, дори и пръстен съм избрал.

Ще й го кажа там, на нашето място, на нашата маса, в Торо. Но ще почакам, докато времето навън е подходящо и градината на ресторанта е отворена. Искам да е идеално и знам, че това е мястото. Знам, че тя ще каже „Да”...

Restaurant & Wine toro
ул. Д-р Любен Русев 6, комплекс Casaviva
тел. 0885 760 160