Пам Хог: Културното ъндърграунд чудо на няколко десетилетия

Всеки път, когато прекрачиш прага на бялата зала на Culture Beat club, е невъзможно да подминеш възхитителната панорамна гледка на нажежена София и достолепно издигащата се Витоша.

Всеки път, но не и този. В четвъртък, стилно подреденото пространство е домакин на култовата британска дизайнерка, стилист и DJ Пам Хог.

С токсично жълтата си коса и кърваво червени устни, Пам е лицето на едно бунтарско поколение, белязало завинаги начина, по който мислим за ъндърграунд културата.

Въпреки крехката си фигура, тя изпълва обширното пространство с невероятния си магнетизъм, грабва мигновено вниманието ти с простичкото “Здравей, аз съм Пам” и не го изпуска до последното “Благодаря”.

И така през този горещ следобед ViewSofia седна с модната икона на чаша леден джин-тоник, за да разбере кой всъщност е човекът зад легендата Пам Хог. И се оказахме единствените, на които Пам позволи да се доближат с фотоапарат!

VS: Здравейте Пам! Вие сте смятана за една от емблематичните лица на Лондон през 70-те и 80-те, но всъщност сте от Глазгоу. Бихте ли ни разказали за годините Ви в Шотландия?
ПХ: Това бяха скучни години. Не точно скучни, любимите ми и до днес банди като The Kinks и Bowie се появиха още тогава, но винаги имах чувството, че нещо липсва. В училище печелех всяка награда по изобразително изкуство, но не мога да кажа, че оценявах академичните си постижения по това време. Нямаше предизвикателство, нито конкуренция. Всичко се промени, когато започнах да следвам изящни изкуства и бях заобиколена, от изключителни талантливи хора. По това време бях истински вдъхновена, но все още не чувствах, че съм намерила своето място в света. С появата на пънка аз намерих своето призвание и наистина усещах, че имам възможността да пиша историята на едно ново време.

VS: Вие сте известна с това, че създавате всичко сама от скицата до шева?
ПХ: Абсолютно. Като дете семейството ми нямаше никакви пари, но в същото време бях заобиколена от заможни съученици. Баща ми сам изработваше подаръците за рождените ми дни. Другите деца искаха и имаха винаги най-новото. Татко ми обаче ми казваше: “Слушай, никой няма да има това, което ти сам си направиш!”. Това ме вдъхнови да създавам всичко, което нося. Накара ме да се чувствам специална и ми даде смелостта да бъда винаги различна. От шест годишна възраст преправях стари дрехи. Затова и така естествено се насочих към модата, макар и истината да беше, че по това време таях истинска омраза към модата и всичко свързано с нея.

VS: Ето, че модата ви издигна до пиедестала на пънк икона. Кой и какво ви вдъхновява?
ПХ: Да си призная никога не ме е интересувало особено много какво правят другите. Това което е от значение за мен е собствената ми визия за пътя, който искам да извървя. През 70-те имаше голямо въодушевление около всичко, което се случваше. За мен обаче беше важно, че имах творческата свобода да правя това, което винаги съм искала. Вярвам, че всичко, което ми се случва, е дело на съдбата. Не съм планирала и метър от пътя, по който вървя. Истината е, че аз работя изключително много. Хората не могат да повярват как успявам да работя и същевременно да се забавлявам толкова здраво. Винаги съм се чувствала като истинска късметлийка, заради възможността да преследвам страстта си. Тя ме отведе към модата, въпреки че не съм очаквала нещата да се развият точно по този начин.

VS: Дълги години вашият магазин на Newburgh Street е светилище за цяло едно поколение, но в последствие го затваряте към края на 80-те. Какво провокира това решение, което олицетворява и временното Ви оттегляне от модата?
ПХ: Докато Тачър беше на власт цареше невероятна алчност. Това доведе до колективния индивидуализъм, така характерен за онези години. Времената бяха много интересни тогава, защото бяха пълни с противоречия. Имаше истинска експлозия на идеи, идващи сякаш отвсякъде и от никъде. Не ти трябваха пари, за да можеш да прожектираш индивидуалността си, но наистина бяха трудни години за много артисти.. Всички бяхме много различни, вдъхновявахме се взаимно и атмосферата беше нажежена с оригинални хрумвания и идеи. Естествената прогресия на тази ситуация за жалост е масите да вземат превес. Хората започнаха да гледат в една и съща посока, а в същото време всеки искаше да остане в играта. Това беше краят на един културен ренесанс, който вдъхнови музиканти, дизайнери, писатели и артисти.

Управлението на Тачър накара хората да мислят за всичко, в контекста на парите и печалбата. Хора като мен и Bowie можехме да натрупаме истинско състояние, но ние никога не сме преследвали това. Реалността, обаче, е че оцеляването се превърна в най-висша цел. Трябваше да поддържам магазина, а създавах все по-малко и по-малко. В един момент, просто си казах правя още една колекция и затварям студиото. Никой не ми повярва, но точно това и направих. Отдавна си бях обещала, че няма да живея, за да съжалявам.

VS: Какво място заема музиката във Вашия живот?
ПХ: Музиката винаги е била голямата ми страст. След като затворих магазина тръгнах на турне с гаджето ми и след като разбраха, че ме бива в пеенето ме изкраха на сцената. Това беше една невероятна година от моя живот. Започнах да се занимавам с музика, защото беше естествено продължение на творческите ми усилия. Сега след като се върнах към модата, музиката наистина ми липсва, но всичко при мен става естествено. Ще трябва да изчака.

VS: Разкажете ни за момента, в който решихте да се върнете към белия лист и да създадете последната си колекция?
ПХ: Случи се три седмици след като бях представила първата си колекция. На земята лежеше една кръгла, малка топка тюл. Заприлича ми на ангелски ореол, сложих го на главата си и си казах: “Това ще е следващата ми колекция”. Нарекох я “There and then. Valley of the shadow of darkness”.

VS: Наистина много ни напомня на връщане към бъдещето и Ziggy Stardust. Kакво може да вдъхнови Пам Хог?
ПХ: Всичко и нищо. Усмивка или блясъкът в очите, дори начинът, по който някой се движи. В момента, финансовата ситуация е тежка и не мога да развия напълно своя потенциал, но всичко с времето си.

VS: Какъв съвет бихте дали на младите дизайнери като тези, които ще видим довечера, които едва сега започват и ще се сблъскват с трудностите на професията?
ПХ: Трябва да останат верни на себе си, да преследват страстта и мечтата си. И всичко, което трябва да се случи, ще се случи.

VS: Какво сте подготвили за публиката довечера?
ПХ: 80-те, 80-те, 80-те. Много се радвам, че ме поканиха да пускам музиката, която е най-близко до сърцето ми. Joy Devision, The Fall, Depeche Mode - ще чуете всичко.

VS: Колко още ще сте в България?
ПХ: За съжаление, заминавам утре (петък – бел. ред.). Ще бъда номинирана за Шотландски Дизайнер на годината, което е много вълнуващо.

VS: Благодарим Ви, за прекрасното интервю!
ПХ: И аз благодаря! И искам да ви видя на дансинга довечера!

Танцувахме, разбира се! А ти?

Пам Хог беше специален гост на Beefeater и събитието London Dress Code, което този месец пресъздава духа на британската столица през 80-те.

Подробности за ревюто очаквай утре!

More from View Sofia

Man in black: хубавият Ромео и татко Бекъм - много елегантни на галата на УНИЦЕФ

Celebrities преди 2 години

Някой беше казал, че няма по-голямо щастие от това да си редом до децата си, когато те вече са с една глава по-високи. В случая с многодетния Дейвид Бекъм това щастие е почти по 4, ако приемем, че най-малката му рожба, Харпър, все още не го е стигнала. В случая с 19-годишния Ромео, вторият по ред син в семейството на Дейвид и Виктория, най-хубавото е факт. Баща и син Бекъм се появиха в чудесно кореспондиращи настроение и стил на гала събитието "Синята луна", организирано от УНИЦЕФ в Лондон