Модата от 80-те има такова грандиозно очарование, че почти всеки ден улавяме себе си, че носим поне по нещичко в тенденциите на онези години.
Azzadine Alaia, Herve Leger и Thierry Mugler, за които ще ти разкажем в специалната ни поредица, са имената, които веднага изникват в съзнанието, като заговорим за класната мода от онова време, но има едно име, малко позабравено, но велико, за което се сетихме с доза парижка носталгия изведнъж преди дни, откривайки уникална винтидж находка с етикет Montana. Именно с Монтана започва нашето пътешествие назад в историята на класиката!
Полата, с перфектна кройка и копчета отзад, ушита от великолепен тъмносин вълнен плат в най-добрите традиции на високата мода, ни върна години назад, когато по кориците на случайно попаднали в България западни списания можеха да се видят най-добрите произведения на големия френски модист.
Роден в Париж през 1949 година в заможно семейство с майка немкиня и баща испанец, Клод Монтана /Claude Montana/ стартира кариерата си, попадайки на 22-годишна възраст в Лондон, не с кройки, а с направата на бижута. Упражнявайки се с папие-маше и кристали заедно с Мишел Костас, той предизвиква истински ценителски интерес и дори бива награден с дописка в британския Vogue.
Скоро след това младежът се връща в Париж, където получава вече моден ангажимент – колекция кожени мотористки облекла за местната компания MacDouglas.
Макар и с неприсъща за гилдията скромност да твърди, че нищо не знае за занаята, французинът се учи изключително бързо и всяка следваща дреха или идея е все по-добра и в пъти по-атрактивна от предшестващата. Само месеци след назначаването му той вече е главен дизайнер на МакДъглас.
Талантът му не остава неразбран за публиката и през 79-а Монтана вече притежава собствена фирма, която след точно две години излиза на пазара със своята първа пълна колекция.
Започвайки с мъжки облекла, скоро парижанинът е припознат от дамската публика като незаменим творец на женски дрехи и така през 86-а година той вече разполага с два проспериращи бутика в столицата на модата.
През 1984 е създадена и парфюмерийната компания Монтана, бестселърът на която години наред е Parfum de Peau, допринасяйки за това парфюмерийното звено на компанията да е невероятно печелившо.
Дизайнерът бива нает и работи от кутюр за Ланвен в периода 1990-1992, спечелвайки за модната къща две награди Златен напръстник последователно /той е впрочем и единственият, който постига това въобще в света/.
Дрехите му обаче се оказват твърде дръзки от комерсиална гледна точка за традиционната марка и през 92-ра той е заменен от Доминик Морлоти.
След това и до днес в Ланвен не е създадена нито една последвала колекция висша мода, а любители на цифрите твърдят, че от неразбирането на ситуацията Ланвен губят 50 милиона долара.
Клод Монтана, заклет фен на Мадам Гре /Mme.Gres (1910-1993)/ като дизайнер на риска и новаторството, последователно започва да изгражда подобен смел имидж, залагайки на ярки цветове, монохроматични тъкани, и много, емблематична за него, кожа.
И до днес костюмите му с панталони се разпознават отдалеч в някой от най-добрите световни винтидж магазини с уникалните си, много характерни кройки, неповторими пропорции и изключително висок клас тъкани. Известният като „Царя на подплънките за рамене” дизайнер създава силуети, който хората и днес свързват с модата на 80-те години - стеснени в кръста прави кройки с ненормално големи рамене и подчертани талии.
За личния живот на дизайнера не се знае много, но е факт, че през 1993-а той се жени за дългогодишната си приятелка и бивш модел Уолис Франкен.
Тя се самоубива обаче няколко години по-късно, а критиците му твърдят, че в основата на това е неглижирането и лошото държание от негова страна.
И макар, че през 1997-ма той е силно притиснат от кредитори и нещата изглеждат много зле, от 1998-ма Монтана започва да подготвя завръщането си на модния подиум, подкрепян от очакванията на критиците и ценителите – за едно голямо име винаги има вариант за връщане.
Осъществява го през 1999, с Montana Blu , новата градска, по-спортна колекция, в партньорство с Baumler Group, които се грижат за маркетинга, дистрибуцията и пласмента на дрехите, приети повече от добре от всички, които имат усещането за мода като за изкуство.
Днес, Клод живее в Испания, а ако погледнем в която и да от есенните колекции на големите дизайнери, ще уловим въздействието на Големия, модерно, атрактивно и безпогрешно и до днес.
Наградите му включват: Best Women’s Collection, Paris Opera, 1985, Best European Designer, Munich, 1987, Balenciaga Prize—Best Designer, Madrid, 1989, Prix Medicis, 1989, Fragrance Foundation Award, 1990, Dé d’Or Award (Golden Thimble) (for Lanvin), 1990, 1991
Коментари 3 \ Добави коментар 80-те в друга светлина: Клод Монтана - С носталгия по парижката класика 27-08-2010
Текст: ViewSofia/Елена Германова Фотография: .NET |
Коментари 3Добави коментар
Онзи ден гледах филма "Работещо момиче" с Мелани Грифит - типично 80-тарски филм. Като се сетя за невероятно натупираните бретони и проскубани отзад висящи косици в комбинация със синьо-лилаво-червен грим и широки сака, полудявам! Но в тези години имаше наистина висша мода. Жената беше женствена и красива, а не унисекс нещо си. А по повод Евгени Минчев...прав/а си, Мили Ванили. Няма друго недоразумение като него! Ще му се да е аристократ, но е подлизурко и пишман-сноб. Жестоко груб, присмехулен и нетолерантен е към всички, с изключение на тези парвенюта, които са му платили, за да ги ласкае и величае, да ги показва в сайта и рубриките си, като ги сочи за стилни и елегантни. Хахаха, като гледам кой нарича елегантен, направо ми е смешно. Той и за себе си има такова мнение - арбитер елегантум. Уви, човекът просто изкарва пари. Напипал е слабото място на новобогаташите и яко ги дои.
Прекрасно нещо е носталгията! Браво за материала, браво за уважението към големите имена, макар и вече залезли. Това е истинското разбиране за модата! А не на Евгени Минчев простотиите - "новия император на модата от Плевен, не знам кой си, евтин, селски и дървен ПР, та се ядосвам цяла седмица откакто четох по вестниците. Комплименти на вашия екип!
Страхотен материал! Между другото много хора си представят 80-те като демодираните костюмчета на мама или пък Мадона с накитник, руса коса и дебели вежди!