Една истинска история за едно истински влюбено в модата момиче, което е готово да понесе цялото напрежение върху плещите си, за да работи на върха на модната индустрия.
Нашият редактор от Ню Йорк Ани Коджабашева ни развежда из Vogue US, водена от Гюлфем - нашата героиня!
Разговарям с Гюлфем Демирай късно една лятна вечер в стаята й в колежа Васар, Ню Йорк. Наоколо е пълно с кутии и куфари, някои от които съдържат само обувки. Стените са покрити със страници от списания, бюрото – с бижута. Гюлфем заминава за дома си в Истанбул на следващата сутрин, и тази вечер събира всичките си модни съкровища. Но преди да излети над океана, ще ни поговори за красиви дрехи и Ню Йорк Сити.
Коя е тя? - студентка по икономика и история на изкуството, която е завинаги влюбена в модата. Преди време, когато Гюлфем още учи в Роберт колеж в Истанбул, директорката й се скарва, че не се облича според униформата: „Разбери, това е училище, не модно шоу!” Сякаш за да й покаже, че няма нищо по-вълнуващо и по-важно от едно модно шоу, Гюлфем успява да се качи на самия връх на модната индустрия. В продължение на девет месеца работи за американския Vogue. И именно за Vogue ще си говорим.
През изминалата учебна година Гюлфем се качва всяка седмица на влака до Grand Central Station, откъдето – само за една спирка на метрото – стига до Times Square, най-забързаното и най-бляскаво място в Mанхатън. Над тълпите туристи и неоновите реклами, в небостъргача Conde Nast, се намира редакцията на Вог. Хората, които работят там, определят какво е мода.
„Добре, как е да работиш за най-голямото модно списание?” не се сдържам да попитам. Гюлфем ми отговаря, докато същевременно измъква отнякъде стъклени чаши и ми налива питие. „Ами като в „Дяволът носи Прада” е. Само че по-напрегнато.”
В редакцията работят няколко десетки студенти, като за всяко едно място се борят поне 1000. „Някои отпадат, отказват се” – казва Гюлфем. „През есента работих два до три дни седмично, през пролетта само по един. Това е индустрия, в която не можеш да работиш, освен ако не обожаваш това, което правиш. Трябва да искаш да останеш в офиса до 8 вечерта.”
Звучи леко страшно, но някои хора живеят, за да се справят с големи предизвикателства. „Гордея се, че съм допринесла за любимото си списание” – казва Гюлфем. „Невероятно е да работя заедно с велики модни редактори, на които се възхищавам още откакто съм била тийнейджър.”
Това слабо момиче с дълга кестенява коса притежава ценна комбинация от истинска любов към модата и огромна амбиция. „Доставя ми удоволствие да облека наистина хубави дрехи за лекцията си по икономика, дори когато не съм спала два дни или имам да предам 6 есета в рамките на една седмица...”
Продължавам с нескрито любопитство да задавам въпроси за това какво се случва зад обектива и зад кулисите във Vogue.
Гюлфем се занимава с това да поръчва нови модели дрехи от всички важни модни фирми. След това помага в решенията кои от тях да влязат във фотосесиите и в какви комбинации.
„След всяко голямо ревю всички в офиса се суетят, цари вълнение. Чакаме с нетърпение моделите да пристигнат и да можем да ги докоснем. Това са скъпи неща, изящни, с фини детайли, понякога обшити със скъпоценни камъни. Помня последните ревюта на Маккуин…”
.jpg)
Гюлфем е помагала при подготвянето на прочутите фотосесии на Вог – включително тази с лейди Гага като горската вещица и тази с музикантите от Green Day. Работила е с хората, които решават как ще изглежда списанието – тоест как ще изглежда светът. И, да, виждала е лейди Гага на живо в редакцията.
За жалост подробностите около тази визита си остават тайна. Гюлфем ми показва договора за поверителност, който е подписала при постъпването си на работа. Сериозни мерки за защита на информацията започват да действат, след като излиза „Дяволът носи Прада”. Написана от жена, която е работила като асистент на Анна Уинтър, тази книга разкрива много от тайните на модния свят, и това не бива да се случва отново.
Гюлфем обяснява какво трябва да носим сега, в началото на есента: след лятото в стил „мъжко момиче” с милитъри панталони, дънкови ризи, спортни екипи идва нежна и романтична есен с коприна, дантела, пастелни тонове.
Питам Гюлфем кой определя новите тенденции: големите дизайнери или редакторите на Vogue? Тя отговаря: редакторите. „Има толкова много дрехи във всяко едно ревю. Редакторите решават кои от тях ще бъдат видени и значими.”
Накрая на интервюто Гюлфем ми казва: „Да работиш в модата не е за всеки. Има страшно много конкуренция, много стрес.” Но тя самата се стреми да работи в някое от най-престижните издания - води я любовта й към голямата мода и големия град, желанието да е на върха. Можем само да се възхищаваме на успехите й и да си напомняме, че винаги има повод да се постараем да се облечем добре.
Коментари 3 \ Добави коментар Поглед от върха: Гюлфем Демирай ни въвежда в редакцията на Vogue 08-09-2010
Текст: Ани Коджабашева Фотография: Ани Коджабашева, .Net |
Коментари 3Добави коментар
Jasmine, благодаря ти за коментара. Много си права да критикуваш модната индустрия. Това не е основната цел на тази статия, но е хубво да се спомене - не всичко е розово и успехът често идва с цената на големи, понякога твърде големи жертви. Само искам да отбележа, първо, че списанието "Вог" не е пряко отговорно за здравето на манекенките (макар че е отговорно косвено) и, второ, че не навсякъде манекенка е равносилно на момиче на повикване. За жалост понякога е вярно - но не винаги, и да говорим така може да е обидно за тези манекени и манекенки, които се гордеят с професията си. Модата както аз я разбирам означава да изразява себе си. Модата трябва да прави живота празник. Не е за всеки и не е задължително - никога не трябва да има принуда да тежиш еди-колко си килограма и да носиш определени обувки. Освен това има различни видове мода. Алтернативна, еко. Намери такава, която те вдъхновява.
Браво за чудесния материал. Истинска находка!
"разкрива много от тайните на модния свят, и това не бива да се случва отново"... Защо да не се случва? Какво лошо има да знаем, че ултра-слабите тела в този бранш се поддържат с глад, който пък се притъпява от кокаина, шмъркан от манекените? А че се разболяват и умират от анорексия, а това явно никого не притеснява забравят ги на мига? И че повечето момичета, особено тези, които все още се борят да бъдат забелязани, масово биват експлоатирани сексуално (да не кажем откровено, че са момичета на повикване). Трябва да не знаем, да въздишаме като патки - повърхностно и лекомислено, и да сме готови на всичко за чифт култови маркови обувки, защото иначе не сме куул, не сме фешън, не сме в тренда....