Рокфелер Сентър - Ню Йорк отвисоко

Наскоро сме ти разказвали доста за Ню Йорк – седмицата на модата беше великолепна. Сега обаче ще направим нещо по-различно – ще те качим на върха на града, на небостъргача Рокфелер (Rockefeller Center). Покривите, кулите, реката; огромната височина, която първо те ужасява и после те събужда като внезапно влюбване. Ето тук се случва модата – в този красив, висок, безкраен метрополис. Порадвай се с нас на гледката.

Стъпих на покрива на 70-етажния небостъргач Рокфелер преди една седмица. След малко повече от минута в асансьора изобщо не бях подготвена за гледката отгоре. Първата ми мисъл беше: като във филм е! Но тя дойде по-късно, след първоначалния страх от височината.

Вместо с парапет терасите за посетители са оградени само с бронирани (но съвсем прозрачни) стъкла. Преди да се доближиш до ръба, ти се струва, че там няма нищо. След секунда осъзнаваш, че – слава богу – стъклото е там, и постепенно успяваш да се приближиш.

Сградите наоколо са величествени - свикваш с мисълта, че е повече красиво, отколкото страшно. Наоколо се разгъват равни покриви на различни височини, а по някои от тях има градини и дървета. Вече не знаеш кое е земята и ти се струва, че си безкрайно нависоко, че надолу има още и още покриви и под тях – още сгради, които никога не стигат до земята.

Ако се наведеш надолу и погледнеш под Рокфелер, под по-малките небостъргачи наоколо, под старите жилищни блокове, най-накрая виждаш хората като малки движещи се точици. По черния асфалт най-долу бавно минават жълти точици-таксита. Намираш се в самия център на Ню Йорк Сити, на върха на Мидтаун в Манхатън.

Пред теб, в средата на композицията, застанал на пътя към Даунтаун, е Емпайър Стейт Билдинг. Кулата му се протяга нагоре към центъра на небето, а далеч зад него са неравните небостъргачи на най-старата част на града. Най-наблизо, наоколо в Мидтаун, са струпани класически модерни небостъргачи – кутии от стъкло и бетон – както и по-разчупени, танцуващи нови сгради.

Излизаме на срещуположната тераса от другата страна на покрива. Сега пред нас е Ъптаун, но небостъргачите са избутани встрани от големия зелен правоъгълник на Сентръл Парк. Равен и безкраен, градът се простира напред към хоризонта и никога не свършва.

Сещам се за разказа на Дилън, мой приятел от Ню Йорк. Спомня си как, когато бил съвсем малко дете, майка му за първи път му казала: „Отиваме за малко извън града.” Дилън бил изумен: какво е това „извън града”?

Вдясно от нас, през Ийст Ривър, започват Куинс и Бруклин, а вляво, от другата страна на Хъдзън, е Джързи Сити. Градът прелива в съседния щат. Тук сме – наистина сме тук, в целия Манхатън едновременно, съвсем близо сме до всяка част на Ню Йорк и не е само филм.

След час на върха сме обратно долу, на Рокфелер Плаза. След стреса от височината страшно ти се яде нещо сладко, върховете на сградите не се виждат, но пък отново се виждат красивите дрехи на нюйоркчани и на туристите наоколо.

Шум, ресторанти, магазини. След първоначалните кадри отвисоко започва сюжетът на дългия ден в Ню Йорк.