Следва

Люба Кулезич със собствено предаване в TV7

Любовта без философия е като набързо погълнато кафе или Стилът на Серж Гензбург

Принцът на френската музика умира на 2 март 1991-ва, причината е сърдечен удар, погребението е на 7 март в...

People of art преди 13 години

Принцът на френската музика умира на 2 март 1991-ва, причината е сърдечен удар, погребението е на 7 март в еврейското каре на гробищата Монпарнас. Той е на 62, последните 33 от които са го превърнали в иконично присъствие на френския културен небосклон.

Роден като Люсиен в семейството на руски евреи музиканти, той живее във Франция през целия си живот. На 12 е, когато Франция е окупирана от хитлеристите и е принуден както всички да носи жълтата звезда на ревера си. Той, заедно с родителите и близначката си, едва се спасява от депортиране, криейки се в околните на Париж гори.

Мечтае да стане художник, артистизмът пулсира във вените му неудържимо, но не художничеството се оказва съдбата му.

Талантът му е съсредоточен в пианото, поезията, композирането. Въпреки че самият той е убеден, че "песента е дребно изкуство", светът му отрежда място на почетната стълбица точно в храма на популярната музика.

Серж обожава жените. Живее заради тях и плътно до тях. Комплексиран силно в ранната си младост от особените си черти, той има късмета да усети, че жените, които го интересуват, нямат проблем с изпъкналите му, твърде едри очи, огромен нос и нерешителна брадичка. Дори напротив, връзката муза - ментор се улеснява от тази естетическа конфигурация и оцветява почти всички значими любови в силно любовния му живот.



Женен още на 19 за дъщеря на руски евреи, той се развежда скоро и сключва втори брак, с французойка, от която са и първите му две деца - момиче и момче. На 38 той е приключил и с втория си брак.

Точно тогава е и красивата му любов с Бриджит Бардо, краткотрайна, но много значима. Работейки заедно, той усеща с всяка клетка на тялото си равнопоставеността, чувството за адекватност, за преодолян страх. Той вече е в големия цирк, комплексът се е изпарил и елегантно е преминал в признаване на собствената значимост. Негова е крилатата фраза, която заслужава място във всеки учебник по себепознание: "Обърнах сакото си в деня, когато осъзнах, че хастарът му е от норки".

Започва новата ера на Серж. Боготворен от бохемска Франция, той се наслаждава да провокира непрестанно. Неизменно с пакет цигари в ръката и димящ фас в другата, неизменно с чаша пред себе си, той разгръща напластената смелост на много фронтове. Песни, които пее цял Париж и в които звуците имитират оргазъм /естествено забранени за излъчване/, текстове с откровено шокиращо съдържание, реге версия на Марсилезата.
Логичното продължение на всичко това е и любовта, за която след случването й, естествено бива отредено място във вечните любови на човешката история.



Тази с крехката, изумително секси и невероятно атрактивна Джейн Бъркин. Когато се срещат, тя е на 22, той - на 40. Поводът са снимките на филма "Слогън". Тя вече е майка на дъщеря и с брак, който не се очертава дълговечен. Любовта им с Гензбург е от типа заразяващи, стимулиращи и оздравяващи, с необходимата доза воайорство и ексхибиционизъм, и страшно красива. Двамата са толкова красиви заедно, че клишето красавицата и звярът дори бледнее. Всяка препратка с Джони Деп и Ванеса Паради с днешна дата също е оправдана. Много френска, много елегантна връзка, с гигантско количество стил, заключено в спалнята.



Сключват брак, който продължава 13 години и от който се ражда друго разкошно присъствие в съвременното кино - Шарлот Гензбург /1971/. Приказката продължава до 1980-та, когато Джейн си тръгва, бременна с третата си дъщеря Лу, от режисьора Жак Доалон.

До края на живота си Серж продължава да твори, да печели поклонници, да разбунва духовете, да пие страховито и да пуши денонощно. Става чест гост в телевизионните студиа, където бива канен често и заради почти гарантирания скандал, свързан с хули, обиди и дори палене на банкноти в ефир като протест срещу високите данъци.



Стилът му е неподражаем като самия си приносител. Джинси, тесни естествено, разгърдени широко ризи, вталени сака.

Бижута, умело подбрани - диамант на шията, почти като женско бижу, гривни, халка. Неизменно цигара, понякога лула, чаша с алкохол - аксесоарите на Серж. Всичко върху него му отива, подбрано без напрежение, без излишен напън.

Вкусът му към жените доказва обаче най-точно перфектния му вкус. Всяка от жените, в които е затъвал до забрава, има спецификата на рядка птица, чар, за който някои са готови да убиват и предизвиква завист у всички мъже, които нямат шанса да спят с тях.

Този нежен бард го умее до съвършенство и го запазва като емблема на собствения си стил до смъртта. На гроба му плачат заедно Ванеса Паради, Катрин Деньов, Джейн, Изабел Аджани, Франс Гал, Франсоаз Арди. Бардо отсъства заради болест.


Гробът на Гензбург

"Любовта без философия е като набързо погълнато кафе", казва той и добавя: "Ако трябваше да избирам последна жена или последна цигара, щях да избера цигарата. Нея хвърляш по-лесно".


Въпрос на стил.

 

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра