Как го прави тя: Личният свят на Изабел Маран

Надникнали в потайностите на твоя дом любим, почерпили идеи за своите интериорни проекции, ще ти издадем и няколко тайни от личния свят на Изабел Маран.

Дизайнерката, чиито женствени модели често са в нашия wish list, прави разходка из своето пространство за британското издание на Marie Claire.

За себе си казва, че е освободена от всякакви задръжки, а офисът й, като на всяка творческа личност, е необичаен – в него няма стени или врати. Единствените прегради на пространството са закачалките с дрехи. На стените са окачени творби на Marco Velk, в ъгъла са се вижда солидна колекция пепелници, а дъга от ярки книги украсява рафтовете.

Всъщност този офис е и неин дом… не, не в преносния смисъл. За Изабел Маран домът и студиото са изключително лично място, но вратите им са винаги широко отворени за приятели.

Атмосферата, в която живее и твори, е отражение на две личности – нейната и на съпруга й, дизайнерът Жером Драйфус. Двамата са събрали много спомени в дома си и държат в него да цари спокойствие и разбирателство. Изабел споделя за любовта си към кулинарията и с увлечение разказва за събиранията, на които кани всичките си приятели на обяд, а мястото, което я зарежда с творческа енергия е вилата извън града - нейното „скривалище”, където дизайнерката отива, за да остане насаме с мислите си.

Творенията на Изабел са създадени не само за бляскавия подиум, те са предназначени най-вече за истинските жени. От 1989г. насам, тя е една от любимките на френските критици. С мъжествената нотка на саката, които създава, и небрежните панталони, нейните колекции се вписват перфектно в актуалните за времето тенденции. Над колекциите си френският дизайнер работи у дома. Тихата музика и няколко цигари спомагат работния процес, а резултатът е налице: удобни и същевременно шик дрехи.

Изабел никога не е мечтала да бъде част от модния свят. Като малка талантливата французойка е по-скоро мъжкарана, отколкото типичното момиченце с дълга коса и розови рокли. Това дава начало на уникалния й стил и развива усета й към неординарното. С годините започва да се развива и женствеността й, най-вече след запознанството с Jérôme Dreyfuss.

На бюрото в офиса си Маран държи снимка на майка си – бивш модел, за когото тя си спомня малко, тъй като родителите й се разделят рано. По-ярък за нея е споменът за баща й и неговата съпруга, от която малката Изабел се учи на стил и поведение. Днес Isabel Marant се радва на стабилно и хармонично семейство и предани приятели, но тази част от своя живот предпочита да остави „скрита” в стените на нейния дом.