Следва

Още осем причини да правиш супер добър секс, освен най-известната

Градините, заради които бихме продали душата си

Когато бяхме малки, свързвахме продаването на душата предимно с каменни сърца, дяволи, зли вещици и други...

All About Life преди 12 години

Като малки, свързвахме продаването на душата предимно с каменни сърца, дяволи, зли вещици и други злини, внушавани от някои по-макабърни автори на детски приказки.

Цинизмът е белег на порастването, затова сега можем смело да заявим срещу какво сме готови да се лишим от душата си, без мисълта за „загубата” да предизвиква безсънни нощи и запалени лампи.

А и сме достатъчно големи, за да използваме този израз като белег за огромно желание към нещо трудно постижимо, което днес, в средата на седмица от знойния юли, е една чудесна, огромна, далечна и в повечето случаи недостъпна градина.

Ето какво ни накара да се размечтаем:

Ани

Ето за какво бих си дала душата, цялата - за малка розова градина в един от оксфордските колежи, скрита зад каменна стена. Тя се използва за питиета и разговори преди вечеря, но само ако имаш късмета да е един от малкото в Англия слънчеви дни.



До мястото се стига по висока открита стълба на гърба на къщата, така че първо виждаш цялата композиция от цветни лехи и храсти, а после слизаш и се разхождаш сред цветята. По залез слънце ароматът на розите е особено силен. В градината хората някак естествено се разпръскват, разделят се по двойки и започват да се разхождат между лехите, унесени в разговор. Статуите на древногръцки божества, скрити в цветята, естествено насочват темите на разговора към литература и история. Усещането е много задушевно.



Ако вечерята мине добре, вечерта завършва отново в градината, където разговорите продължават, разпалени от виното. В тъмнината между розите могат да се случват и откраднати целувки.

Гергана



Левият показалец, заедно с косата, гардероба и може би някое скъпо бивше гадже бих принесла в жертва на тази градина, принадлежаща на The Castle of Gourdon - къща в Прованс.

Необикновена е защото се намира на върха на уникално красив хълм, първо, и второ, защото бих дала наистина душата си един ден децата ми да играят сред дизайна на френски градинар от времето на Луи XIV, правил зелените площи на Версай.

В приказната градина има чудни геометрично оформени дървета, настлана е с трева, върху която ще хода само боса, а гледката на каньона от каменната ограда е това, с което бих искала да се будя до края на живота си.



Може би само ще добавя огромна пейка с каменна маса, където всяко лято ще посрещам гостуващата ми група приятели.

Марта



Съмнявам се, че бих изтъргувала душата си за просто градина, но за немалкото декара земя, прилежаща към това имение в северна Тоскана, веднага я давам.

Сигурно наоколо има поне няколко изби, където лозята отдават почит на собствениците си (т.е. мен), отлежавайки в бъчви и превръщайки се във вино. Задължително е да има и огромна зеленчукова градина, която, разбира се, някой друг да полива и плеви, а аз само да се наслаждавам на резултатите, седнала в маково поле или под дърво с полюлей.



И тъй като като ще бъда без душа, няма да имам нужда от нищо друго.

Мария



Мислих да избера голямата градината на Стела МакКартни или вълшебната градина от римейка на Great Expectations, но накрая осъзнах, че най-много искам приказната френска градина на Ръсел Кроу в A Good Year.

Такава, чудно голяма с красив фонтан, дълбок басейн, голям хамак, малък тенис корт и красиви алеи с кътче с метална маса и дървени столчета зад всеки десети храст. Ще има много лайка, божури, розови лалета и лимони. Всяка сутрин ще започва с кроасан, домат, бяло сирене, лимонада и капучино, а вечерите ще са топли, градински и с вино.

Плюс това трябва да има батут, три люлки, беседка с грамофон и поляна за хвърчила, а на една от стените на къщата към нея, вечер ще се прожектират филми. О, и ще е лято всеки ден.
 

More All About Life