Следва

Обществено заразно зло

Партикиндер сюрприз



Този път от сладкото яйце на Ялта излезе учудващо забавна...

All About Life преди 17 години

Този път от сладкото яйце на Ялта излезе учудващо забавна изненада. Както каза господин Тонг още предпартийно, ние изобщо нямахме представа какво ни чака. Добре, че не питах „какво стана с добрия стар винил?”... защото той никак не беше дошъл на гости и се появи нарамил не какво да е, а професионалния си лаптоп. Вместо да „пуска”, свири около 4 часа, по технология от най-ново поколение, с която умеят да боравят само ограничен кръг музиканти. Получи статут на първия Ди Джей, служещ си с такива способи в столичен клуб. Освен, че е изключително интелигентен и както сами видяхме издържлив купонджия, човекът е истинска звезда и то поддържаща постоянна земна орбита. Със сигурност има какво да научим от Пийт Тонг за музиката, медиите и стила на живот. Доказателствата – по-долу.

VS: Ти си глобален представител на електронната сцена, който непрекъснато привлича нови фенове. Но има и хора, които не харесват комерсиалния стил на радио предаването ти и това, в което хора като теб превърнаха една вече бивша „ъндърграунд” музикална култура. Как би апелирал към тях?

PT: Доста трудно е... все пак не може всички да са доволни, това е сигурно. Радиошоуто за мен винаги е било като портал към по-широки хоризонти. Възможността да поемеш музиката от едно ниво и да я доведеш до друго е реална. Всъщност има милиони радиошоута като моето, всяка страна си има поне едно. Всички те непрекъснато бълват от този стил, 24 от 7 (по 24 часа на ден, седем дни в седмицата). Е, нямаме нужда от всички тях, в това е отговора. Примерно, ако правиш новинарска емисия и тя е популярна, с широка публика, значи ти си добър новинар, който се грижи за разпространението на важните новини, нали? А ако си лош новинар, то никой изобщо не те гледа и новините ти си остават... неизвестни. За мен присъствието в една медия, трябва да акцентира на популярността.

VS: При все цялата комерсиалност около теб, не можем да отречем, че продължаваш да звучиш достатъчно добре, за да оставиш доволни не само новите, но и „добре тренираните” фенове с дългогодишен опит. Чувстваш ли се в това отношение надарен и как би коментирал?

PT: Ами, това си е моето нормално себеусещане. Понякога решавам да направя сет, в някой малък, неизвестен клуб, съвсем случайно, за да мога да си докажа, че все още мога да правя купон на чисто, без маркетинг. На всеки няколко години поколенията се менят, всичко се променя, най-вече хората. Но аз мога да кажа, че се намирам в комфортна позиция, има вече достатъчно хора, които израснаха слушайки ме по радиото. Но има и много такива, които са ме слушали единствено по радиото. п затова трябва от време на време да се доказвам като доста по-различният изпълнител, който съм. За мен е изключително забавно да се изявявам зад пулта, понякога хората дори се шокират. Мисля, че есенцията на моето присъствие е била винаги някъде под повърхността на овърграунда (известността). Там съм вече 30 години...

VS: Освен всичко, предполагам, че си и професионален слушател на музика...

PT: Да, но все пак професионален означава някой, на когото му плащат за да слуша музика (смее се). Аз обичам музиката! Ако вложиш достатъчно любов и внимание в нещо, което някой е музицирал, стигаш до уважението и по-сериозното отношение. Ако просто минаваш през някакви парчета набързо и не им обръщаш кой знае какво внимание, това ти занимание се превръща в безсмислено. п трябва да си подходящо настроен, за да чуваш наистина музиката. Важно е да забележишш истински стойностното, а то в днешно време никак не е малко. Нужно е да отделяш време. Но време за музика винаги може да се намери. Понякога прослушвам много повече на плажа с айпода, отколкото в студиото.

VS: А освен електронната музика, кой е другият ти музикален жанр – фаворит?

PT: Не мога да конкретизирам, може да е класика, фънк или джаз... Мога да отида на от цигански концерт до гиг на Ю Ту. пмам много широки разбирания за забавлението. Случва се да имам желание и за нещо доста скучно (смее се).

VS: Когато ти имаш изява, съобразяваш ли стила си на обличане с нейния характер и мястото й? пли предпочиташ единствено да ти е удобно? Всъщност кой се грижи за имиджа ти, за адекватния дизайн на твоя сайт?

PT: Е, все пак никой не иска да изглежда като идиот (смях). Най-много бях впечатлен от модните марки в началото на 90-те, обаче отдавна се отърсих от това и не ми се ще да го обсъждам. Мога да облека и костюм, щом реша, че трябва. пначе държа на избора на дрехи, сам се грижа и определено се интересувам от мода... Даже в последно време доста работя с дизайнери, като например с Крисчън Одигър, чийто са логата и рисунките на сайта ми, както и на някои флайъри. Заедно с него направихме и колекция тениски с тематични щампи. Накрая визиите ни винаги имат малко странен отпечатък, но пък важното е да имаш собствен стил. Може би защото, ако искаш да си какъвто и да професионалист в днешно време, няма как да пренебрегнеш модата.
 


Нищо не се прецака ... с Пийт Тонг.

Затова сега ни остава само да тръпнем в очакване на следващия късмет от баницата на 2007, отново предоставен от клуб Ялта, а именно пионера на хаус музиката – Джуниър Джак.

More from View Sofia

More All About Life