Следва

Орлин и Яна - голи сред вълните

Мъже в черно: Милчо Троянов - той сънува татуировки и мечтае да издърпа самолет с голи ръце

Въпреки огромната си сила...

Други преди 12 години

Излизаме от Центъра и взимаме такси до Студентски град, за да се срещнем с Милчо Троянов – не само татуиран мъж, а и един от най-силните хора в България. Той е основател на Федерацията по силови спортове, треньор по две различни дисциплини и самият той - състезател. Милчо не се страхува от болка, най-малкото тази при татуиране.

Разговаряме с него за спортния му клуб, за плановете му да организира дърпане на самолет на Летище София и за татуировките му, всяка от които си има история (една е направил след преодоляна травма, една е сънувал… )

Въпреки огромната си сила, Милчо отговаря на името си. Безкрайно любезен е и с обноски, каквито почти сме отвикнали да виждаме напоследък (така че дотук с клишето, че всеки мускулест и татуиран мъж е мутра).

V. S. Разкажете ни накратко за работата си.
М. Т. В моята зала аз съм треньор по силова подготовка и ММА (идва от английското наименование на спорта Mixed Martial Arts - Смесени бойни изкуства). Занимавам се със състезатели по MMA вече година и половина. Това е през деня – а през останалото време – работя с Федерацията по силови спортове.

V. S. Тренирате повече спортисти за състезания или любители?
М. Т. Най-вече състезания. Любителите са по-малко, защото нещата тук са по-тежки от нормалното, това не е обикновена тренировка, не протича забавно като във фитнес. Нещата са тежки… Хора, които имат по-голямо желание, те се занимават.

Какъв вид е тренировката? Предимно тежести?
Тренировката, предимно за MMA състезателите, е повече за издръжливост, най-вече силова издръжливост. На тях им трябва въздух. А вече при състезателите за strong men, които аз тренирам – там тежестите са по-големи. Пак се тича, бяга, но не с по 50-60 килограма, а с по 200.

Носят тежести, докато тичат?!
О, да.

Каква тежест можете да вдигнете Вие?
Ами зависи как, за колко дълго… Клякал съм с автомобили, вдигал съм автомобили. Сега организирам дърпане на самолет. Ще сме 4-5 човека, които ще се редуваме да го дърпаме. Това е 50-60 тона, много тежко. Трябва да имаш най-вече издръжливост на краката и много въздух.

Значи не са бицепсите най-важното...?
Ами бицепсите са най-маловажните в случая. Най-важно е да са ти здрави краката и гърбът. Цялата сила на тялото идва оттам. Бицепсите са малко декоративни. В културизма, във фитнеса и по дискотеките са актуални (смее се). Аз никога не съм тренирал бицепси. Може да са ми големи, но те не са най-важното. Добре е да са здрави, но не е първостепенно.

На каква музика се тренира най-добре?
Зависи от спорта. За сила е повече метъл, определено. Rammstein, Manowar. На това се надъхват повече. При MMA – повече черно. Имам момчета, на които им е различен стила. В моя спорт се слуша такава музика – по-надъхваща, агресивна.

Как сте се запалили да тренирате толкова трудни спортове?
Ами цялата работа стана, като бях на 12-13 години. Като гледах Euro Sport, имаше една дисциплина – дърпаха тирове. На мен това ми се стори супер невъзможно, но на 19 години вече бях в елита на Балканите. За мене това е една осъществена мечта. Просто това, което си мислех, че е невъзможно, в момента го правя почти всеки ден. И ми доставя голямо удоволствие.

Много психолози са изследвали спортната психика, особено при силовите спортисти. Те, ако можеха, биха забранили тези неща, защото са страшно деструктивни за тялото и определено вредят, но желанието за това да постигнеш най-големия успех – това няма как да го прекъснеш. Човешкото желание за успехи, за растеж нагоре специално в моя тип състезания е много по-голямо. Няма такава сила. Дори много пъти ми се е случвало да имам контузии, разкъсвания, какво ли не сме си причинявали – болката се преминава и така. Аз съм имал много тежки контузии, даже половината тяло съм си го парализирал за известно време. И отново съм продължавал. Така че явно желанието да постигаш повече и повече е по-голямо от всичко друго.

Всеки ден ли тренирате?
Почиваме в неделя. През другото време са постоянно тренировки.

Значи целта не е здраве…
При мене вече е професионално. Имам няколко клиента, които идват и тренират 2-3 пъти в седмицата. Това е за здраве. Но в моя случай… не е. Аз съм си свикнал. Всеки ден е едно и също. Винаги първите две седмици, като започнеш да тренираш, са най-тежки, после се свиква.

А това с дърпането на самолета свързано ли е с дърпането на тировете, което си видял като малък?
Ами да, това винаги съм искал да го направя и чак сега ми се отдава възможност, след като направих Федерацията (по силови спортове) и стъпихме здраво на международния подиум. Това ме подтикна да го направя. И вече с връзките, контактите – хората гледат много по-сериозно.

Някак си не е сериозно да се обадя на Летище София и да кажа – абе тука сме се събрали, искаме да подърпаме един самолет. Вече нещата имат тежест. Затова и успях да го направя и всичко върви правилно. Иначе така, само по желание не става. Аз имам желание за много неща, но нямаш ли нужния капацитет, не си ли се доказал, е много трудно.

Навън дават мило и драго да направиш нещо такова, а тука е буквално само спънки и пречки отвсякъде. Но вече имам разрешение от Летище София. Самолетът ще е на България Еър като единствена компания в България. И там вече нещата са много сериозни – договаряния какъв ще е видът реклама и така нататък… Там е адски трудно. И дотук беше адски трудно. Макар че ще им докарам много телевизии, много списания, пак трудно става всичко.

Кога ще се състои събитието?
Това зависи в момента от България Еър. Едното дърпане ще бъде само пробно, да пробваме самия самолет.

И всеки сам ще го дърпа?
Сам човек, да. Наскоро се правеше такъв рекорд в Русия с един самолет, може би най-големия самолет за карго полети – 287 тона беше. И го дърпаха седем или осем души. Това беше наистина световен рекорд. В България такова нещо не е правено. Много ще се радвам, ако всичко мине като хората и най-вече няма контузии, защото е много тежко, може да се случи всичко. Аз съм се нагледал по време на състезания на всякакви неща. Всички движения са адски тежки, много натоварващи – и то най-вече за сърцето. Аз толкова тежко нещо досега не съм дърпал, най-тежкото нещо беше един тир с ремарке – той беше 30 тона... Но не беше на равно, а сега ще сме на летищна писта – това е хубаво.

А от какво сте били парализиран?
Разместих прешлени на гръбнака и половината ми тяло, дясната част, не си я чувствах. Нито се спеше, нито можеш да ядеш, нито да ходиш нормално, не можеш да се облечеш, чорапи не можеш да си сложиш, да се наведеш или да се завъртиш не можеш… От едно движение по време на тренировка стана. Доста се почупих тогава. Близо половин година се възстановявах. Докторите ме бяха отписали много сериозно – и точно тогава се появи ето тази татуировка. Тя дойде оттам (на татуса пише Believe.)



Да поговорим за татуировките ти. Коя беше първа?
Ето тази. Viking Power. Така се казва залата ми, моят спортен клуб (двете думи под лактите на Милчо). Следващата, която направих, беше това (първото Believe). Тази я направих след контузията си. Затова си написах „Believe” – повечето хора не ми вярваха, че ще се справя. Тази на стомаха пък – също “Believe” - беше преди заминаването ми за щатите (с Федерацията).

Цялата работа беше много тегава поради простата причина, че нямаше спонсори, а сумата, която трябваше да намеря, беше много голяма. Трябваше да осигурим отиване и връщане със състезатели и до последния момент просто нищо не ставаше, те половината уж се бяха отказали. Аз може би бях най-луд, но успях да намеря парите и, преди да замина, си я направих. Беше най-болезнената ми татуировка, тука беше някакъв ужас отстрани.

А тази на гърдите всъщност я сънувах, тоест надписа ("There Will Be Only One"). Сънувах, че съм на състезание и това ми го каза един от състезателите, с когото се познаваме – един исландец. И за това, че беше исландец, й добавих фона (рисунка на викинг). Първо беше само надпис.

А тази (голямата на крака)… тя е дълга история. Когато си я направих, тогава учредих и Федерацията по силови спортове. Направих я, след като стана. По принцип планът е скоро да си направя още една нова, на другия крак, пак ще бъде доста голяма. Ако ми дойдете пак на гости, ще я видите.

Аз в началото си мислех, че ще имам само една татуировка. Но… така се случи, че… Аз не си ги правя, защото е модерно, за мен всички имат някакъв смисъл и история. Татуировката трябва, като си я видиш, да знаеш за какво е върху тебе. Иначе е безсмислено. Иначе е само рисунка.

Би ли обезкуражил някого, ако тръгне да си прави?
Ако е безсмислено, да. Но ако е минал през някакъв етап или определено му се е случило нещо, си заслужава. Може да са две хиксчета, но за него това хиксче означава нещо. Няма нужда да е нещо завъртяно, хиперкрасиво или цветно. На мен това ми е най-важното – какво значи за мене. И затова и започнах да си правя. Имам проекти за още две-три… но засега не искам да ги казвам.

И така се случи с татуировките, първо почнах с тези на ръцете, когато си направих клуба – те са на пет години вече. И след като ги направих.. не знам какво ми стана.



Специално тази на гърдата стана веднага, на следващата сутрин. След като се събудих, се обадих на момчето, което ми ги прави, и веднага я направих. По принцип не ги решавам така нещата, гледам го, мисля го.

А тази на крака стана много бавно, защото е толкова голяма…

Кое е по-трудно: силовата тренировка, или да издържиш да те татуират?
Ами, да ти кажа, боли повече от неуспеха. Татуирането се изтърпява – въпрос на няколко часа е. Но неуспеха го държиш доста време в себе си. Казвам го като спортист, защото психиката ми е такава. Някои хора ще кажат: ами боли много, трудна работа. Но за мене физическата болка не е по-силна от тази, ако с нещо не се справя. Тогава ми е по-кофти и по ме боли.

Кой е твоят татуист?
Иван Пеев се казва момчето, много е добър. Студиото се казва Metal Monkeys, близо до Гимназията по туризъм е, до Лъвов мост. Момчето пътува доста, в Англия и в Холандия работи, но, когато се връща тука, ми ги прави. Другото момче, което работи там, се казва Николай – много добри неща прави.

More from View Sofia

More Други