Следва

Директно от PR-a: "Кумата на Николай Младенов в рокля на български топ дизайнер"

Писма за любов: "Едно писмо без получател"

Лошо е писмата да започват като моето. Те обикновено имат получател, на когото имаш, или пък искаш да кажеш...

Лица преди 12 години

Чакаме те дълго и без срок да ни напишеш за твоята мечтана, въображаема или изпитана истинска любовна страст, приключение, флирт, които да ни вдъхновят. А докато чакаме теб, на редакционната ни поща вече пристигат писма, които разказват за любов и ни карат да сънуваме сладки сънища от тук до края на света.

И до последния летен слънчев ден ние ще чакаме и ще публикуваме най-прекрасните редове за пеперуди, принцове, разрушителна страст или градивна обич. Защото за любовта никога няма да ни писне да слушаме и говорим.

А междувременно, ако ни разкажеш историята на своето първо истинско влюбване, можеш да спечелиш книгата с 
Любовни разкази на издателство Фама.

Докато четеш или си въобразяваш любовта, трябва да знаеш, че всяка една от публикуваните истории ще участват в състезание, от което читателите ще определят кой е най-добър в любовните обясния или най-романтичен във въображението си, за да му дадем награда, както повелява традицията във Вю София.


Следва едно красиво и объркано писмо от наша вярна читателка:
 

Все още те виждам. Някакво ехо,
с нежни думи
уловимо, до прага на
раздялата.
Лицето ми потръпва,
когато в мен внезапно
блесне ярка
светлина, на онова място,
където боли, когато казваш Никога.

Паул Целан

Лошо е писмата да започват като моето. Те обикновено имат получател, на когото имаш, или пък искаш да кажеш нещо. Това писмо е откровено лошо и защото е с объркан получател. И не разказва никаква история.

Но преди известно време, когато все още си мислех, че няма да мога да преживея една раздяла, си мечтаех за момента, в който ще мога да говоря за нея като за спагети с кетчуп – заместител на качествената храна, който ти е напълно безразличен на вкус, така че можеш с него, можеш и без него. Важното е само да засити глада, докато дойде моментът за качествено пазаруване в супермаркета.

Една определена част от мен, тази, която си е решила да не преодолее синдрома на Ана Каренина и да се чувства щастлива единствено и само, когато е нещастна, все пак реши да не преодолява тази раздяла и да говори за нея като за тайнствена италианска рецепта на стар сицилийски готвач, при когото е яла веднъж и знае, че след смъртта му никога повече няма да опита тая вкуснотия. И в този ред на хаотични мисли, Онази част би споделила как я накара да се почувства онази любов, когато тя беше вече един свършен факт.

- Нека първо поясня – казва Онази част от мен – че много мразя понятия като нещастна любов или изрази „ Когато любовта ни приключи”. Любовта сама по себе си не е нито щастлива, нито нещастна. Просто имаш късмет и всичко се е получило, или свършва на някоя проклета автобусна спирка с шумен скандал, много зяпачи и качествено напиван,е с извинителни смс – и, след които обаче не следва нищо. Любовта НИ, може да е приключила, но любовта МИ, далеч не е. А и е безкрайно глупаво и неблагодарно да твърдиш, че вече не обичаш някого, с когото си споделял толкова много.

Една година след като това се случи, Онази част от мен (която тогава заемаше цялата ми личност) отказваше да минава по същата улица. Пътуваше си в изтърбушените стари софийски трамваи и знаеше, че жиците им правят нишки към жилището на черния неблагодарен субект, който можеше да се окичи с ордена „Любов моя” (І степен). И тъй като това продължи твърде дълго, все пак Онази част от мен си стегна багажа, изтри си от плейъра „Вятърът спи” и смени държавата за известно време. Така, в продължение на още няколко годинки Онази част намаля до степен, която позволяваше завръщане в добрата, стара, разкопана София. Този град винаги е бил идеалният декор за всички мои „смешни любови”. И неусетно се стигна до момента, в който без излишно увъртане, седя и пиша лошото си писмо, в което май, е, не се говори толкова много за любов, а по – скоро за последицте от нея. Особено, когато срокът й на годност отдавна е изтекъл. Това е едно от онези писма, които НЕ трябва да пишете. Дори е препоръчително да ги избягвате.

Но все пак, има и такива писма.

С обич и омерзение: С.И.

P.S I love You.
 

More Лица