И двата филма трябва да бъдат с ограничен достъп. Първият - за над 6, но това е логично, предвид сюжета, а и никой от създателите и разпространителите му не претендира друго.
Вторият е добре да бъде забранен до 13 години и над 15, защото подобно произведение, въпреки финалните кадри със забавленията на актьорите по време на снимките, надали е забавлявало дори самите си звезди, иначе цяла плеяда.
За да сме коректни ще кажем, че и двата филма свършват точно там, където, ако бяха продължили само минута повече, щеше да е неспасяемо за имиджа им.
На единия /Смърфовете/ отиваш заради удоволствието да следиш отстрани как 4-годишният ти син гледа с отворена уста подскачащи сини създания и се чуди кой от тях да избере като най-симпатичен. На другия /Шефове гадняри/ отиваш ако боготвориш Кевин Спейси, Колин Фаръл, Джейми Фокс или Дженифър Анистън /тук по-скоро едва ли/.
На Смърфове-те има добър дублаж, с гласовете на актьорите от "Аламинут" и очила за 3D, на Шефове-те няма нищо подобно, само страховито тъп диалог, плосък хумор и преекспонирани тревоги, които въпреки замисъла за готина лятна черна комедия, трудно се преглъщат.
Смърфове наоколо генерално няма, но поне замисълът е симпатичен, а и винаги има доза уважение към първоавторството и устойчивостта на идеята в годините. Белгиеца Пеио рисува сините човечета и пуска първите рисунки на пазара още през далечната 1958.
Шефове-олигофрени абсолютно има, но филмът на режисьора Сет Гордън по-скоро размива насладата от фантазията, иначе толкова сладка, да отровиш гада с отрова за плъхове, размесвайки я с коката му или да го утрепеш, пъхайки под носа му шепа фъстъци, защото той е алергичен до умирачка. Просто филмът е по-тъп, отколкото първоначалната идея. Вероятно въпрос на организация и талант.
