Следва

Директно от PR-a: "За Бен Крос Гала е по-красива от холивудска звезда"

Стилът на "Седем часа разлика"

От две седмици насам, в неделя вечер по БТВ, вървят двучасови епизоди на силно рекламирания филм на...

Events преди 12 години

От две седмици насам, в неделя вечер по БТВ, вървят двучасови епизоди на силно рекламирания филм на продуцента Магърдич Халваджиян и сценаристите Любен Дилов-син и Милена Фучеджиева "Седем часа разлика".

Действието, видно и от заглавието, се развива успоредно в две космополитни действителности. Едната, по-космополитната, е Нюйоркската, докато другата, по-обрана откъм размах, но пък съвсем родна и близка, е Софийската действителност. За прехода от едното на другото място ни "подсказват" с дълги, еднакви и буквални до болка кадри на двата града, снимани от вертолет. Твърди се, че сцените в Голямата ябълка не са оттам, а оттук, но не това е предмет на нашия материал.

Героите са основно българи, като за образите им в анонс се твърди, че са вдъхновени от действителни лица. Присъства естествено и един зъл руснак за разкош.

Като изключим факта, че в момента всякакви сериали и сериалчета вървят рейтингово добре, вероятно заради насъбраната инерция генерално към сериалите, а и поради любопитството на хората в момента към бг- телевизионните продукти, "Седем часа разлика" върви бавно и тромаво, режисиран е компромисно и прилича на бледо подобие на чудесния "Под прикритие", дело на Димитър Митовски, излъчван миналия сезон по БНТ и очакван с интерес да продължи идния месец по държавната телевизия.

Няма да разказваме сюжета на "Седем часа разлика", но най-общо във филма са налице великолепното изпълнение на Ваня Цветкова, в ролята на властната и ефектна съдийка Таня Стоева, с умопомрачителни връзки в подземния свят. Тя е и птичката, която има шанса да направи пролетта на този сериал, но и тук, както в поговорката, една Ваня Цветкова филм не прави.

В сериала тя е много елегантна, много красива, но и много, много стилна в поведенчески смисъл. Изключителното й изпълнение печели точки и от чудесния стайлинг, дело на Кремена Халваджиян, който, освен че й отива, я изстрелва пред и над всички с нюансите на сиво-синята гама, която безкрайно отива на сините й очи. Прическа, грим, жестове, дори изящното тегло са в унисон и лягат на талантливата Ваня като скъпа рокля, шита по поръчка.



Дъщеря й, Мая, в изпълнение на хубавата Боряна Братоева, основно носи и сякаш с това се запомня дотук, домашни халати, вярно, качествени, копринени, но домашни. Един бежов, друг - с мотив на Бърбъри на маншетите, трети и т.н., и с почти нищо друго. Иначе е много приятна млада жена с известни шансове да ни стане интересна след време, колкото или почти една Луиза Григорова например.



Майката на гаджето й пък /също хубаво изпълнение на Евелина Борисова/ по-скоро страда от страна на стайлинга. Къси, до над коляното шлифери с лъскав елемент със сигурност не са най-доброто решение за жена над 45, а и прическата и блестящото червило също не са способи, които допринасят за елегантния имидж на журналистката Стефанакова. Мъжът й, реститутът Стефан Стефанаков /в ролята Николай Станчев/ прилича толкова дословно на Тошо Тошев с камилското си сако, че по-чувствителното око се насълзява от умиление.



Милото, иначе Михаил Михайлов, игран като противоречив образ на главорез с кратки прояви на неадекватност и истерия от Калин Сърменов, е стилизиран евтино и същевременно лъскаво, което може и да му отива, но не е добра дизайнерска работа.



Алекс Раева, със сигурност по-добра певица, отколкото актриса, е амбициозната приятелка на ситуирания в Ню Йорк съдържател на кръчма и брат на съдия Стоева, в ролята Малин Кръстев. Виждаме Александра в сцените с прищафъкнато сако и разтворени ризки, които, освен че подчертават силикона, не вършат никаква естетска работа. Алекс е достатъчно хубава и няколко комбинации от така характерните за Ню Йорк джинси с небрежни ризи и обемни блузи, с кецове, ниски обувки и, да речем, 2-3 интересни шапки, щяха да ни накарат да вярваме, че мацката разбира от стил, едно, и второ, се е сляла достатъчно с живота отвъд океана и изглежда адекватно, а не като стандартна източно европейка, тип шир потреба. Още повече, че амбицията й в Ню Йорк е основно артистична /мечтае да пробие като певица/.



Самият Малин Кръстев, добър актьор и симпатичен мъж, оставя впечатлението, че е облечен с плетени ръчно от баба му пуловерчета без ръкави с шпиц деколте от остатъчни прежди, нищо, че той не е облечен така. Просто и на него му куца стайлингът, което е съществен, макар и не най-големият проблем на продукцията.

Просто времената, в които на това се реагираше с махване на ръка и небрежното "е, не е чак пък толкова важно", отдавна отминаха.

А и успехът е комплексно понятие, без никакво съмнение.
 

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 1 месец

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.