Като главен сценарист и заместник водещ в „Шоуто на Слави”, Росен Петров е едно от най-известните имена в българския шоубизнес. Заради всички почитатели и почитателки поканихме г-н Петров на интервю, за да си говорим за национално самочувствие, себеоценка и всякакви такива родни дефицити.
А така, между другото, в процеса на разговора, стана въпрос за някои особености от характера и образа на Росен Петров.
VS: Има ли българинът чувство за хумор, г-н Петров?
РП: Има хубаво чувство за хумор. Силнo развита себеирония, която е присъща на по-малките народи. Ние обичаме да се присмиваме не себе си, от друга страна, ако някой чужденец ни се присмее, тогава сме силно обидчиви.
VS: Вие имате много фино чувство за хумор? Винаги ли ви разбират?
РП: Не винаги. Гледам да се съобразявам с това, в каква среда се изявявам. Общо взето всяка група от хора има едно специфично, „вътрешноведомствено" чувство за хумор. В нашата фирма например са популярни много шегите за Слави, които никой, който работи извън офиса, не би разбрал.
Отделно, сред сценаристите пък цари толкова интелектуален, а понякота и брутален черен хумор, че той би бил съвсем неразбираeм за незапознати хора. Преди време един от младите колеги се беше разболял от жълтеница. Не може да се представиш колко смешки за това, че си отива от този живот, беше принуден да изслуша. Дори беше написан специален сценарий за траурно предававане, посветено на него. Пълен ужас. Може да се каже, че в нашия екип кипи активен вътрешен живот.
VS: Има ли морал в ПР-а?
РП: В България - не. У нас, който не разбира от нищо друго, най-често се захваща с ПР. ПР-ът е таксиджийството на журналиста, т.е ако не става за журналист, що пък да не прави ПР. Има и добри професинаоналисти, но те са рядкост. Пък и както навсякъде другаде, така и в ПР-а почти всичко е лично. По-добре изпий десет кафета с десет журналисти, отколкото да изготвиш 10 супер гениални ПР плана. Личният контакт върши повече работа.
VS: Новината за регистриране на сдружение „Мила Родина” дойде заедно с изборите. Случайно ли, г-н Петров?
РП: Новината дойде доста след като изборите бяха завършили. Съвсем умишлено обявихме сдружението след изборите, а не преди тях. Между другото вече е регистрино официално в съда. Сдружението няма политически амбиции, то не е регистрирано по Закона за политическите партии, но ще защитава справедливи обществени каузи. Искаме да създадем екип, който да се занимава със свестни неща, незвасимо от заетостта ни в шоуто и други тв проекти.
Нещата у нас не стават лесно. Дори поставянето на една банална паметна плоча на някой забравен български герой изисква огромна бюрократична работа. За себе си съм възприел принципа, че ако искаш самият ти да живееш добре, трябва да се опитваш да правиш нещо за общото благо. Не е нужно да откриваме топлата вода. Това си е принцип още от Древния Рим. От там идва дори понятието република, на латински означава обща работа, общо дело. Не може да си щастлив и успял, сред нещастни и неуспели. Българинът трябва да напусне пределите на „моя дом –моята крепост” и да мисли като „моята родина - моята крепост”. Звучи банално, но е абсолютен факт. Ние се нуждаем от национален егоизъм. А наицонален егоизъм е да искаш българите да живеят по-добре. Така желаейки неща за себе си и близките си, ги желаеш и за другите българи.
VS: Вие сте емблематично свързан с образа, личността и бизнеса на Слави? Лесно ли ви е?
РП: Ако кажа, че е лесно, ще излъжа. Но в крайна сметка всеки сам си избира. Щом съм си избрал, нямам право да се оплаквам. И без това наша обща национална привичка е вечно да сме недоволни и да мърморим за нещо.
VS: Усещането пред или зад камерата е по-секси?
РП: Е, разбира се, че пред. Телевизията е това, което се показва. На зрителя не му дреме за усилията по създаването на нещо. Той вижда финалния резултат. Звучи абсурдно, но много малко хора в българските телевизии го разбират. Зрителят не се интересува как е посторена една продуцентска къща, кой е написал сценария, дали операторът е влюбен, или режисьорът е болен от грип. Не го интересува дали водещият е на кеф или има лична драма, той се интересува от това, което вижда. Ако не му хареса, просто цъка с дистанционното.
В крайна сметка телевизията си остава нещо много забавно. Май един американец беше казал, че ако телевизията не беше интересна, вместо телевизор, щяхме да държим човек в хола си.
VS: Мускулите отстъпват пред мозъка като афродизиак? Защо ви е да сте толкова як?
РП: Когато човек се занимава с ежедневно шоу си създава някакъв ежедневен режим, повтарям се до болка, иначе няма издържане. От осем години правя почти всеки ден едно и също. В това влиза и спортуването.
Приеми го като начин да оставаш в час. Иначе, в кръга не шегата, няма мъж който да не иска да е як. Тестостерон, какво да правиш.
VS: Имате славата на “добър” във всяко отношение. Колко добър сте всъщност?
РП: По характер не съм добър. Общо взето съм избухлив и своенравен. Ако питаш за секса, не знам дали съм добър, но определено не съм мързелив.
VS: След 22.30 следва шоуто на ...?
РП:....на Слави Трифонов.
VS: На кого ще се обадите за Коледа?
РП: На гаджето си.
