Париж през пролет-лято 2012. Началото на Седмицата на модата в романтичния град

Сезонът като цяло не е нито крайно отчайващ, нито крайно страхотен, което всъщност е ужасно.

От доста време не сме попадали на колекция, която да ни накара да кажем „Уау!” и да я провъзгласим за най-любима за сезона, а имаме чувството, че сякаш дизайнерите играят на сигурно за следващото лято.

Женствени силуети, много светли цветове, на места свръх аксесоаризиране, сякаш да се прикрият дрехите и силни принтове, поставени отново върху не чак толкова силни дрехи.

Въпреки всичко, от Париж се очаква да вдигне летвата и да я задържи високо, както винаги.

Затова, ето най-доброто от първите два дни на седмицата на модата пролет-лято 2012 в Париж такива, каквито ние ги видяхме.

Anthony Vaccarello

Първото истинско шоу в кариерата на Anthony се случи благодарение на наградата ANDAM, която той получи по-рано тази година и резултатът е налице. Дори само една дума е нужна, за да определим тази колекция – секси.

Къси, прилепнали, основно черни, копринени и от жарсе най-често рокли се разходиха върху полуразголените тела на едни от най-добрите в индустрията.

Харесваме съчетаването на секси елегантността с леко спортното усещане – полите и гащеризоните имат „карго” джобове, а ризите са с мъжка спортна кройка и отново големи джобове.

Damir Doma

Той е, както е „модерно” да се казва, концептуален, но пък е толкова лесен за преглъщане, за разлика от многото си колеги, че е сред фаворитите ни в този жанр. Дрехите на Damir за пролет-лято 2012 са леки и сякаш носещи се без проблем, макар и в усложнени конструкции и апликирани с метал. Харесахме усещането за коприната в цвят горчица, която силно напомня на старо злато и късите сака, които изглеждат като недовършени, но пък съвсем на място.

Dries Van Noten

Лека игра на сигурно съзряхме в тази колекция, нещо нетипично за Dries, но пък очарователно и женствено въпреки всичко. Целият фокус се завърта около играта на многоцветни принтове, колажирани върху форми, които на места ни напомниха на висшата мода на Balenciaga през 50-те, а материите и движението сякаш останаха на заден план. Като единствен силен акцент се появи само черната дантела, която направи тези дрехи още по-женствени.

Gareth Pugh

Развитие в застой е много точно определение за Gareth. Той никога не изневерява на няколко, разработени от него форми, пресъздавайки ги по различен начин всеки сезон, най-често в черно и бяло, но едновременно с това, постепенно виждаме все по-нови идеи от него. Като че ли лека доза доброта се промъква в мрака на дрехите му и донася вече за втори сезон лекотата на коприната, в която са „затворени” неговите модели.

Mugler

Без Гага на подиума, без латекс, без прозрачни материи, без „жената-вамп” усещане. Да, и ние се питаме какво остана, за да е интересна тази колекция и честно казано май наистина нищо. Сигурни сме, че е било ужасно трудно за Nicola Formichetti и Sébastien Peigné да надскочат себе си и високият си старт от миналия сезон и по всичко личи, че са се опитали. Но дали успяха е един съвсем друг въпрос.

Деконструктивен подход, странни прорези, сякаш недовършени кройки, основно в приглушен карамел, златно и бяло бяха основните компоненти, които могат леко да заинтригуват драгия зрител или потребител на тези колекция.

Rochas

И Marco Zanini върна часовника към 50-те години на миналия век, но съвсем буквално, а не просто чрез есенцията на елегантността им. Ако си помислите за основните неща в гардероба на една педесетарска жена, ще ги откриете тук – кърпа за глава, рокля с дълъг ръкав и разкроена пола, плетен пуловер, съчетан с пола до коляното, „котешки” очила. Всичко на места изглеждаше консервативно, дори с лек южно италиански привкус, но лекотата и лукса на материите направиха тези дрехи малко по-секси и по-насочени към днес.