Следва

Директно от PR-a: Как Лейди Би се облиза на рождения си ден!

Мъже в черно: За татуистa Смоков няма трудни татуировки, има само интересни

Калоян Смоков, собственикът на едноименното студио – в нашите Мъже в черно...

Други преди 12 години

Дупчили ли са те нарочно досега, освен за да ти вземат кръв? Болеше, малко... Но нямаше естетическо последствие върху теб, нали?

В нашата рубрика става въпрос за онези хора, които се занимават с подобни, но естетически "операции" и боравят с иглите като шеф-диригенти. Те, видно е, имат съвсем здрав външен вид и дори са симпатични, ако успееш да ги накараш да се усмихнат.

Използват иглите, за да рисуват, а картините от пътуващата галерия са по кожата ни.

Малко са абсолютно точните адреси в София, в които не се случва апокалипсис, докато пишат по теб, и където 100% не се съгласяват да ти татиурат Локо- София на челото.

Един от тях обаче е напълно прошнурован, проверен, професионален, заразителен.
Намира се на толкова софийския адрес "Юрий Венелин" №1, където, изненадващо или не, сред чистота, светлина и арт-декори се потапяш в един абсолютно отделен от останалия свят, още от прекрачения праг. Очите шарят лакомо по десетките тениски и картини, изрисувани с любов, а подсъзнанието шепне, „да, не съм сбъркал”. Музика има, но е тиха, а специфичната миризма на мастило на тези места те отнася в свят на мистика, от което мигновено захвърляш ежедневните си грижи в кофата.



Посреща ни очарователен млад мъж с леко дълга, русолява коса и усмивка, пращаща зимата "по дяволите". Калоян е от Шумен, на 32-33 години (каза той), завършил е художествена гимназия в Троян и е съсобственик на "Смоков" - каквато е и фамилията му. Занимава се с това изкуство от 12-13 години, а зарибяването е по линия на по-големия му брат, който ври и кипи вече 16 лета в бранша. Обяснява, че трябва да си спокоен и търпелив в този занаят и че хората, идващи да нарисуват телата си са с всевъзможни професии, интереси и социален кръг, обединява ги само свободата в решенията.

V. S. Коя е най-тъпата татуировка, която си правил?
К. С. Ами аз гледам да не правя такива. Не знам какво е тъпа татуировка, но понякога зад семпли неща стои голяма история, така че за едни хора дадено нещо може да е тъпо, за други съществено, защото носи своя заряд. Важен е смисълът, който се влага и начина, по който се изработва рисунката. Ако видя, че не е смислено или весело, дори, или че не е издържано стилово и е грозно, направо отказвам. Но се опитвам да говоря с хората или пък се доуговаряме. В някои случаи ме послушват и сценария се променя.



V. S. А най-трудната?
К. С. За мен няма трудни татуси, има интересни. В нашето студио само върху такива работим, и то в композиционна част - подреждане, нюанси, светлосенки и т.н. Дори не и като размер, а в това да стои добре на тялото. Опитвам се и нерядко започвам с хубава идея, но ми трябва време да я намеря и разбера как точно да стане. Няма свободна импровизация и зная предварително "от - до". Чисто технически съществуват болезнени зони и има хора, които на дадено място не изпитват болка, докато други направо вият. По ушите, вътрешността на дланите и ходилата е безсмислено да се татуира не за друго, а защото татуса след време изчезва или се разлива, не е красиво. Интимните места също е добре да се избягват, защото няма необходимата площ за рисунката.

V. S. Но ако клиента с времето промени виждането и желанията си!?
К. С. Тогава си има начини. Има и такива татуси, които биха могли да бъдат продължени - трябва да се има предвид какви са, но винаги има варианти.



V. S. "Татуист" или "татуировчик" е по-правилно да се каже?
К. С. Мисля, че "татуист" е по-добрият вариант, защото и в чужбина така се произнася. По-добре да използваме дума, която съществува, от колкото да измисляме наша си.

V. S. Кое се прави по-трудно - рисунка или татуировка?
К. С. При татуировката работиш с клиент. Правиш я по твоя си начин, но винаги отсреща е човека, с когото задължително се съобразяваш. Докато илюстрацията е нещо съвсем различно - правиш я за себе си и по твое усмотрение. Това да можеш да рисуваш много помага и ти дава шанс да се развиваш по-добре. След време подсказва и насоката, в която да разгърнеш собственият си стил.

V. S. А в татуирането колко стила се срещат?
К. С. Много са и не са строго определени, но има основни. Има азиатски, има трайбъли (плетеници), а дори самите трайбъли са в различни стилове, в зависимост от коя част на света идват. Има полинезийски, северноамерикански, европейски плетеници. Всички са с различна големина и размер и от човека зависи какво ще му хареса и каква ще си избере.



V. S. Ти какви предпочиташ да рисуваш?
К. С. Азиатски и "олд-скуул". Азиатските харесвам заради многото елементи и фонове и абсолютното разнообразие на главни герои. Имат самураи, гейши, планини, водопади, риби, много цветя. И според идеята, която имаш, можеш да пречупиш рисунката под свой ъгъл.

V. S. Какво е "олд-скуул" в случая?
К. С. В буквален превод - "стара школа" или онези татуировки от преди 50 години в Америка. Инките не са рисували много добре и чисто технически са били ограничени, затова опростявали нещата. Но тези татуировки носят много символика и изчистеност, по-леки са и подредени. Между всяка линия има нужното разстояние и място за други цветове и светлосенки.

V. S. Мислиш ли, че татуировката показва характера на човека?
-Не! Но показва какво човек харесва и дали има фантазия, а не дали разбулва нещо прикрито. Въпрос на избор е дали да бъде цветна и в общи линии всички се татуират за удоволствие. Това е вид визия, естетика и нещо повече върху теб като детайл. Е, може да има и такива, които по този начин искат да изразят себе си.

V. S. А променя ли го?
-Не, с какво да го промени? Все едно да си смениш цвета на косата, да си облечеш лъскавка дрешка или да влезеш в луксозен автомобил.



V. S. Е, това при жените, особено, е спорен въпрос...
-Те може да си мислят, че нещо се променя, но е важно под косата, дрехите и в колата какво остава!

V. S. В такъв случай относно татуировките ще цитирам филма с Мел Гибсън - какво искат жените?
К. С. Зависи от мястото. Всяка идва с идеята си. Тук в България искат да си правят уж по-нежни татуси, обаче не рядко нещата се променят в последствие. В европейските държави в това отношение често жените не се усещат като такива. Правят си масивни татуировки, които по нищо не се различават от мъжките. Дори биха се присмели на нещо толкова фино, защото за тях това не е гоблен или някаква си бродерийка. И в този смисъл не бих разделил мъжете от жените.

V. S. А ако пожелая ето този обемист дракон (посочвам азиатски огнедишащ змей, висящ на стената, с дължина на тялото от главата до опашката около 25 см.) да ми го нарисуваш на глезена, как ще се случат нещата?
К. С. Ще го измисля! Формата ще се промени. Почти всичко може да се нарисува почти навсякъде. Но няма много смисъл на всяка цена да искаш нещо да бъде на дадено място, защото се губи ефекта. Няма да се разбере смисъла и по-добре е да не правиш нещо подобно на тази част от тялото.

V. S. Трябва ли чисто психологически да си готов за такава процедура?
К. С. Има хора, които много премислят, търсят и усещат този момент на духовно ниво и затова влагат много смисъл и символики. Докато други, макар и не много, просто харесват дизайна и начина, по който изглеждат хората с татуировки. И желанието им да са татуирани е толкова силно, че е без значение каква ще е рисунката. Можеш да си сигурна, че един татуиран мъж със сигурност ще хареса повече една себеподобна жена. Не знам другите му критерии колко са важни, но такава жена ще избере! В България това изкуство все още се приема твърде сериозно, нещата предварително доста се обмислят и всички искат тяхната татуировка да е най-добрата. В което няма лошо. В чужбина хората отдавна живеят с татуировки и го дават по-спокойно и за удоволствие.

V. S. Това означава ли, че е модерно или въпрос на имидж, да си с татус у нас?
К. С. Не би трябвало. На времето - може би, защото тогава да си татуиран беше риск и новост и не всеки се е отпускал да го направи. Сега технически нещата се получават много добре. При нас са идвали и младежи, и възрастни хора. Тези, които нямат 18 години, ги връщаме, дори и родителите им да са съгласни. Предпочитам да мислят, че ние сме лошите, а не си дават сметка, че семейството им е вдигнало ръце от тях и просто се е съгласило от безизходица. Тийнейджърите непрекъснато сменят мнението и идеите си и понякога искат големи щуротии. Едва ли разбират, че татуировката не е просто рисунка, която след два дни да изтриеш с гума. Тя остава за цял живот. Е, разбира се има вариант да се заличи - кой по-успешен, кой не, но не в това е въпроса. Така че като си малък е по-добре да изчакаш!
Идвали са и баби и дядовци. И имат мерак за татуировка на тази възраст. Защото цял живот са искали, нямало е къде и как, и са взимали предвид средата, в която са живели. Помня един дядо, беше над 80-те, и му беше първа татуировка.

Според мен Животът се живее цял живот! Не от 15 до 30 години, примерно. Трябва да го живееш и усещаш така, както и когато си на 70! Не знам защо за някои неща казват, че са разрешени, когато станеш на 20 години, да речем. Това е голяма грешка и объркване - че всичко е до време! Някой като каже "Аз съм вече на 30 и тези неща не ги правя!" за мен означава, че си е сложил лимит. Не говоря само за татуирането, а за всичко останало. По този начин се спира сам.

V. S. Дрога ли е да се татуираш?
К. С. Не! Повечето от хората си правят много татуировки, но има и такива, които остават само с една. Въпрос на усет и възприятие - едни искат да си имат нещичко, други го приемат като изкуство и започват да правят по-големи проекти. За мен такъв тип хората имат какво да разкажат, имат история и това е начин да го покажат. Абе, има нещо в тях! Вече всички всичко знаят и искат да опитат всичко от живота. За някои това е именно татуировката и дори не подозират, че тя би им дала тези свобода и интерес, и едва след като пробват, преоткриват себе си. Малко е като с музиката. Ако до момента не си слушал дадена банда и тя ти попадне, след това започваш да искаш да чуваш други подобни и желанието ти се разраства мълниеобразно. Но слушането на конкретен стил в музиката в никакъв случай не определя татуиращите се - има такива, които слушат поп, други - рок, трети чалга, и т.н. Има хора всякакви, а татуировките са за всички!

V. S. Колко вида игли има?
К. С. Те са различни и много, но се използват до десетина варианта на размерите, а ако е нещо по-специално се ползват и други. Пак зависи от татуиста - някои само с една игла ще направят всичко.

V. S. А боичките?

К. С. Има ли значение? Хората това едва ли ще ги интересува.



V. S. Мен ме интересува. А защо не и читателите?!
К. С. Добре, ти знаеш, ли, като си купуваш автомобилни гуми, какво има в тях? Интересува ли те колко са процентите каучук и канапи, ще попиташ, ли?

V. S. Не съм чак толкова запалена, но...
К. С. Или все едно да попиташ Мария Илиева колко намотки медна тел има в микрофона й! Това сигурно са важни работи!

V. S. Следващият път, когато я видя, обещавам да я питам!
К. С. И боите са много. Има фирми, които произвеждат по над 100 цвята и нюанси от палитрата. Ако имаш желание и пари - можеш да имаш една добра гама. Аз най-често използвам 7-8 цвята - черното, разбира се, е задължително, червено, жълто, зелено, оранжево, от които можеш да направиш и всички останали. Издържат 2 години от отварянето им и поради тази причина взимаме малки флакони, за да се изразходят по-бързо. В общи линии са за еднократна употреба и не се изпълняват като здравните рецепти по поръчка - всичко е стиковано с конкретни изисквания в Европейският Съюз.

V. S. Ходите ли по фестивали?
К. С. Да, 5-6 пъти годишно, за да сме в крак с времето, а и да не отсъстваме от дълго от ателието. Някои от задължителните са в Милано, Лондон, другите - по-малки и весели, са по усещане и уговорки с приятели. Коства ни пари и време, но се зареждаме с енергия и идеи. Важно е да сме на фестовете, да комуникираме с колегите си и да видим на живо творбите им. Никой там не е случаен и всички са специални. На подобни места срещаш виртуозите в татуирането - имена като Томас Хупър, Крис О`Донълд, Майк Рубендал, Филип Льо, до които иначе е трудно да стигнеш - трябва да обиколиш света. Всички те са суперзвезди, а на тези събирания ги виждаш като обикновени и спокойни хора, които вникват в работата си и я вършат на 100%.


Първата ти татуировка - на рамото: "-Преди 12 години, когато започнах да татуирам. Видях, че е интересно и че ми стои добре и започнах да мисля как да продължа нещата в същият стил.

V. S. Твоите татуси колко са?
К. С. Доста, но аз ги правя ей така, за да имам. Всички са свързани и преминават от една в друга. Не съм си правил сам нито една, а и няма нужда. Отиваш в студиото, отпускаш се и човека отсреща мисли за теб. Има такива, които отскачат до книжарницата, купуват си туш и се бодат. И най-вероятно пишат "Мария, обичам те!"... ха ха ха ...

V. S. Разкажи за тези, на които им предстои емоцията да се татуират, какво се случва "от - до" в студиото!?
К. С. Когато дойдат почистваме кожата им със специален дезинфектант - особено жените, защото се мажат с всякакви лосиони. Ако предварително не са обезкосмени и това правим тук, иначе работата няма да върви добре. Върху кожата от шаблон със специално индиго за татуировки се отпечатва дизайна на рисунката. След това с машинка всичко се очертава, обикновено с черна боя. Ако има светлосенки се запълват, а останалите цветове се нанасят на края. Слага се крем, мястото се опакова с марля или домакинско фолио, за да не се замърсява от прах, и човека се прибира в къщи. Трябва да се пази от басейни - не казвам, че не са чисти, а заради всичките химикали във водите им, от солариуми - заради лъчите, и от пряка слънчева светлина. Мога да кажа, че морската вода е по-добра от тази в басейна. Абсолютен мит е забраната за море след татуиране. Просто хората трябва да се пазят повече от слънцето и да мажат татуса в по-обилни количества с крем, богат на антибиотик, за да подхранва кожата и да поддържа еластичността й. Това продължава една-две в зависимост от големината на рисунката и това как кожата се възстановява и приема външната намеса. Без значение е дали навън е +40, или -30 градуса - щом полагаш малкото грижи, които трябват, това е достатъчно!


 Kалоян работи върху поредният проект за татуировки.

V. S. А какво ще струва на клиента ти да се татуира?
К. С. Нямам представа. Много е относително. Няма "от", няма и "до". Някои си ги правят и без пари - зависи колко и какви татуси е направил до момента. Въпрос на лична преценка е. Нека който иска да заповяда при нас, пък ще прецени!
 

More Други