"Високо" от Оля Стоянова

Какви стават алпинистите, когато пораснат? Точно такъв въпрос той никога не си е задавал, затова един ден, когато си заблъска...

Започваме нова поредица, в която редовно ще публикуваме откъси от книги, защото смятаме, че четенето е интересно, полезно и приятно занимание. И е приятен и лесен начин да се откъснеш от света за малко не само вечер в леглото, но и през деня на работа.

Стартираме с разказа
"Високо" на Оля Стоянова от сборника с разкази "Какво сънуват вълците".

****

ВИСОКО


Какви стават алпинистите, когато пораснат? Точно такъв въпрос той никога не си е задавал, затова един ден, когато си заблъска главата каква сериозна работа да започне, за да може хем да изкарва добри пари, хем да има време да ходи по баирите, се почувства в безизходица.

Вярно е, катереше добре - това турове осмици –деветки, за нищо ги нямаше. Преодоляваше тавани без да се замисли; без проблем мъкнеше раница от двайсет килограма инвентар на гърба си; беше в толкова добра форма, че останалите му се смееха, че въжето само му пречи и го бави по тура; беше катерил всичко, което се намираше в радиус от четиристотин километра от София; имаше две по-скоро мързеливи хималайски експедиции и едно много сериозно катерене по северната стена на Айгер и установи, че след десетгодишно ходене по планините и петгодишно учене (по-скоро висене по скалите) има диплома, че може да работи като инструктор по алпинизъм.

А той точно това със сигурност нямаше да работи – нито имаше намерение да си прави фирма, нито имаше намерение да обучава хлапета как се правят възли.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.