Следва

Еклектична комбинация - Лятна рокля и плетена шапка

"Обичам МАМА! Тя ме научи на стил!" Финалът: Мама и Свилена

Ив Сен Лоран бил казал, че най-добрата козметика е любовта, но нея е по-трудно да си купим. За нещо такова става...

All fashion преди 12 години

Един великолепен разказ за вдъхновението, наречено МАМА, ни представя поредният участник в приключилия съвсем скоро конкурс на ViewSofia (Виж условията на играта и чети за още страхотни майки).

Ето какво е научила за стила и женствеността от своята майка Свилена Николаева:


Както е казал поетът – „ Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блестеше.” Изумително е, че помня това стихотворение , и то в неговата цялост, при положение, че трудно мога да се похваля с добра памет. Емоционалната ми памет обаче го е втъкала в мен, може би, защото резонира с яснотата на най-хубавия звук - този на почувстваното.

Без всякакво съмнение майка ми имаше вроден усет за модата - такъв, какъвто сме наследили и аз, и сестра ми. Ценно качество, което нито курс по моден дизайн, нито познания за история на облеклото могат да гарантират. Но тя притежаваше нещо, което многократно надхвърляше въпросния усет, нещо, което не може да се култивира или да се наслои с грим и прически – невероятна, обаятелна, невъзможно да се сбърка или подмине ... женственост в най-чиста форма.

Абстрахирам се от роднинските връзки и пристрастия. Винаги съм копняла да имам точно този „атрибут”, който не е рожба на козметичен трик или часове пред огледалото и в салоните за красота, а вътрешен, иманентен и тотален завършек.



Виждала съм такива хора, макар и много рядко, хора, които блестят, които озаряват пространството около себе си. С лица, които сияят не заради грим и руж, а просто от вътрешната си светлина. Накратко, майка ми владееше това изкуство на женствеността, знаеше как да върви грациозно, как да отмята коса, как да се смее, как да суетничи кокетно и да погледне събеседника си с хипнотичен зелен поглед. Има такива жени, които просто „знаят” как. Винаги съм се надявала моето генетично наследство да съдържа поне част от тази неподправена красота. Такъв един френски финес, италианска грация и доза английска аристократичност.

Ив Сен Лоран
бил казал, че най-добрата козметика е любовта, но нея е по-трудно да си купим. За нещо такова става въпрос, моята мама имаше чувственост и женственост, виждала съм ефекта върху другите - поразителен!
Естествено, тя беше по женски суетна. Дори в онези години, когато дрехите са били дефицит в магазините и хубавата кройка и десен рядко са радвали окото, тя е изглеждала като манекен, вярно с дрехи от модна къща „Яница” - тогава абсолютен хит. „ Като излязла от кутийка” – това беше нейното модно мото и е успявалa с наличните по онова време артикули да направи чудеса. Разбирала ги е тези неща като материя, кройка, цветове което си е било забележително на фона на изпосталялата ни тогава родна и не особено модна действителност.

Отношението към една дреха във време като тогавашното на нас ни е трудно да проумеем. Ние, които сме съвременници на лъскавите и не ще и дума добре заредени магазини. Наследила съм от нея радостта при покупката на хубава дреха, отношението към нея, сладостта да я нося.

Помня, бях се впечатлила от разказите й как, когато си харесала някоя дреха не отивала да си я купи веднага. Преди да заспи си мечтаела за нея, представяла си как ще й седи, с какво ще я носи... нали разбирате стойността, която придобива една такава мечтана покупка, почти легендарният статус.

Дядо разказваше как мама – хитрушата, докато била студентка, когато си харесвала нещо му казвала: „Ех, татко, да знаеш само какво хубаво шлиферче видях на витрината на „този и този” магазин. Каква късметлийка само ще е тази, която си го купи. Така хубаво стои.” И той естествено, разчувстван, давал пари на тази кокетка за шлиферчето/полата/панталона..., а пък тя от своя страна засиявала, облечена в тях.

„Скъпа наша слънчева Таня” - така бяха написали веднъж колегите й, уловили безпощадно същността на моята майка - слънцето в лешниковата й на цвят коса, уханието на кожата, свежестта на страните й, стройната фигура и неизменната усмивка. Какъв урок по вкус... жена, с която се съизмервам откакто се помня.

Навярно понякога съм смешна в опитите си да приличам на нея, особено когато се реша пред огледалото, правейки несъзнателно нейните муцунки. Когато ме хванат в тази поза пада голямо имитиране и смях.
 
А всичко това е възможно благодарение на нашите страхотни партньори:




     

More from View Sofia

More All fashion

От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

All fashion преди 1 ден

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 2 дни

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.