За Словения знаехме, че е малка и красива страна. На територия й се комбинират Алпите, Адриатика, Карстовия регион с най-красивата пещера в Европа – Постойна Яма, Пононските възвишения, и дома на най-старата лоза в света, на цели 400 години, в град Марибор, както и прелестно изобилие от вода, растителност и красота, и всичко това в хармония с нейните само 2 милиона жители.
Но наскоро научихме, че през последните две-три десетилетия Словения претърпява огромно развитие в много посоки, особено във винения сектор. В момента страната е определяна от много световни авторитети във виното като „Нова Зеландия в сърцето на Европа”, „Новото Колио” и с още много суперлативи.
Избите в по-голямата си част са малки, винарите са и собствениците на земята, с традиция от няколко поколения.
Има и съвсем нови изби, собственост на млади енолози с опит както в страните „люлка на винарството”, така и отвъд Океана. Избите в по-голямата си част използват максимално щадящ подход при отглеждането на лозята и производството на вината с минимално количество сулфити, до „био”, „органик” и „био динамика”.
Реколтата на производителите е често е от по няколкостотин бутилки от асортимент, което е и основна причина словенските вина да са популярни основно в Топ ресторанти в Европа и Америка. Част от тях имат звезди от известния гид „Мишлен”, за разлика от вината от „Новия свят” (Чили, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия и прочие), които буквално заляха световните пазари.
Словенските изби налагат „занаятчийски подход” в маркетинга и, поддържайки традиционно високо ниво на вината си, градят устойчив имидж извън страната и отдавна присъстват на „световната винена карта”. През 2007 година на „Decanter World Wine Awards”, Словения дори обезсмисли състезанието в Централна и Източна Европа.
Палитрата на винени стилове в Словения е голяма, но „тероара”, който откриваме в различните й региони, я прави специална и все по-търсена, дори в традиционно винени страни като Италия, Австрия, Германия и прочие. Значими за висококачествените вина са основно Подравие и Примарски регион, в който се намират по-добрите 2/3 от „Collio”, с който самата Италия се гордее много.
Поради спецификата на климата в страната, логичното съотношение бели към червени вина е 80% към 20%, а това на висококачествени към трапезни - 70% към 30%.
Основно бели вина като Шипон (Фурминт) Ризлинг, Гевюрцтраминер, Рейнски Ризлинг, Лашки Ризлинг (Велшризлинг) и Совиньон Блан се произвеждат в североизточната част до границата с Австрия и Унгария (Подравие), а Пино Гри, Шардоне, Совиньон и местни сортове като Ребула и Зелен - в Северозападната част, до границата с Италия.
Интересно е как е произлязло името Шипон на местния сорт Фурминт. Станало е по времето на окупацията на войските на Наполеон, когато офицерите, отпивайки от чашите, казвали
„Si bon! Si bon!”, и тъй като кръчмарите не говорили френски, те чували просто „Sipon”. Така това странно име се е запазило и до днес.
Сред червените сортове Пино Ноар и Мерло имат известна представителност за Подравие и Посавие (югоизток, до границата с Хърватска), където фокуса е основна върху Блауфранкиш, но най-отличителното червено вино е Теран (Teran) от подрегион Крас от регион Приморие, който е получен от местна версия от Рефоск (Refosco), отглеждан на червени почви.
Чудесно е, че вече и у нас могат да бъдат открити вина, показващи част от добрите словенски винени практики, които ще внесат разнообразие, цвят и свежест в до болка познатите ни винени дестинации.
Приветстваме!
More from View Sofia
Светът обсъжда: изгорената статуя на Мелания Тръмп в Словения
It happened on the 4th of July...
Започна обратното броене до DiVino.Taste 2016
Шестото издание на най-големия форум за българско вино...
Ближи си Кабернето!
Близалките вече не са само за деца, особени тези, с които любителите на вино могат да погъделичкат вкусовите си рецептори...
