Калина Иванов е официален гост на фестивала за независимо кино So Independent, заради изключителните си успехи като сценограф, работил над повече от 33 продукции и заслужено получил наградата EMMY за филма „Сиви градини”. Срещаме се с нея благодарение на Жана Караиванова, директорът на фестивала, по чиято специална покана тя е тук.
Калина е родена в България, но през 1979-та тя и родителите й успяват да напуснат страната и се установяват в Ню Йорк, където по-късно ще започне и блестящата й кариера. А нейни плодове са филми като „Дим”, „Мис Слънчице”, „Шаферът”, „Градски момичета”, „Клетвата” и, разбира се, „Конспираторът” на Робърт Редфорд и „Заешка дупка” , които са част от програмата на So Independent.
Майсторският клас, който тя проведе в рамките на фестивала, бе на тема „Как да постигнем реален успех в Холивуд” и именно това ще се опитаме да разберем и ние, разговаряйки за пътя, който тя е успяла да извърви, и който несъмнено е повече от впечатляващ.
V. S. Сигурно отдавна не сте била в България – как ви се струва тук сега?
К. И. За последно бях тук през 97-ма, когато беше едно малко смутно време. Но сега се получи много хубаво, че успях да дойда в този период, в който виждам прогрес и наблюдавам как младата генерация върви напред. Обнадеждена съм много приятно. Вчера дори бях на посещение в киноцентър „Бояна” и от професионална гледна точка смятам, че е много добре направен. Просто е идеален. Затова и предвиждам добро бъдеще на киното в България и ще се опитам да доведа повече американски колеги тук.
V. S. Имате ли планове да работите тук?
К. И. Когато идвам по лични причини, е само за да си видя приятелите и около това не се шуми. Но сега дойдох по служебна линия, заради фестивала и за да видя тази база, това студио, в което бях чула, че са построени копия на улиците на Ню Йорк – много ми беше интересно.
V. S. И приличат ли?
К. И. Абсолютно! Адски добре са направени. Много хубаво изпълнение, направи ми страхотно впечатление и съм убедена, че точно това е моментът, в който трябваше да се върна.
V. S. Гледала ли сте някои от новите български филми? Успяват ли вече актьорите ни да избягат от тази театралност в играта си?
К. И. Гледала съм няколко. По принцип, колкото по-естествено се играе, толкова по-съпричастен се чувства зрителят и филмът се харесва. Когато режисурата и играта са театрални, това държи хората на дистанция. В американските продукции се полага много труд, за да изглежда всичко натурално – много се внимава за това. Робърт Редфорд работи много с актьорите си точно с тази цел . Докато снимахме „Конспираторът” беше много интересно да наблюдавам как Джеймс Маккавой с всеки дубъл играеше все по-силно и по-силно под неговите инструкции.
V. S. Кой филм за вас е тоталният връх в сценографията и Ви се иска да го бяхте направила Вие?
К. И. О, да, определено има такъв. Това е „2001: Космическа одисея” на Стенли Кубрик. Направи ми огромно впечатление и за пръв път се замислих за сценография, когато го гледах. Изобщо, цялото му творчество много ми е повлияло.
V. S. А книга, която бихте искала да се филмира, за да можете да работите върху нея?
К. И. Това е много интересен въпрос, защото книгата, по която бих искала да направя сценография, всъщност вече е направена на филм. Това е „Вода за слонове”, който доста гонех. Сега чета един много интересен роман „The Night Circus” на Ерин Моргенстерн, който е доста любопитен от тази гледна точка.
"Сиви градини"
V. S. Най-трудният проект досега?
К. И. Всъщност е този, за който получих най-много награди – „Сивите градини”. Той обхваща много епохи, от 1937 до 1976, което означава страхотни сценографски промени, постоянно трябваше да се строи. Имах само седем седмици за подготовка, което за такъв филм е страшно малко. Работихме като луди, дори не помня кога съм спала. Беше много тежко, но го правех с огромно удоволствие, разбирахме се много с режисьора, сценарият беше страхотен, участваха Джесика Ланг и Дрю Баримор… Работих с цялото си сърце и душа.
V. S. Независимо или комерсиално кино?
К.И. Много независими филми не са хубави, а много студийни са прекрасни – всичко зависи от добрия сценарий. За мен това е най-важното.
"Мис Слънчице"
V. S. Кога се почувствахте успяла – когато получихте ЕММУ ли?
К. И. Наградите са много приятни, разбира се, но никога не съм работила за тях. Аз работя за душата си и има филми, които страшно харесвам. Например Мy Sassy Girl”, който дори не излезе по екраните, но аз много си го обичам. Често ме питат кои филми бих взела, ако къщата ми гори - това са „Дим”, „Мис Слънчице”, „Конспираторът”, „Сивите градини” и „Заешка дупка”.
V. S. В „Заешка дупка” работите с Никол Кидман – що за човек е тя?
К. И. Адски симпатична жена. Тя беше и продуцент на филма, но всички работихме на половин заплата, включително и тя. Не държеше на никакъв лукс, гардеробната й беше една стая, а не каравана, както е по принцип. За нея беше много важно целият екип да има най-качествената храна и кафе, затова дори беше поръчала специален камион, който да ни снабдява с прекрасно капучино и еспресо.
"Заешка дупка"
V. S. Имало ли е филм, който да е повлиял на стила Ви - толкова да сте се потопила в атмосферата, че това да ви е променило по някакъв начин?
К. И. За „Сивите градини” избрахме един много особен сиво-лилав свят и досега получавам адски много мейли, в които ме питат каква е тази боя, защото искат да я използват за стаите си. Явно от нас тръгна цяла мода на лилавите стаи в Америка… Но оттогава действително нося повече от този цвят и наскоро забелязах, че гардеробът ми е пълен с лилави дрехи.
V. S. Суетна ли сте?
К. И. Според американците – много. Аз изобщо не се смятам за суетен човек, но те носят по цял ден само дънки и ризи - това им е униформата. Както и кецове - нещото, което до ден-днешен не мога да обуя, просто няма начин. Всички европейци сме облечени два пъти по-добре, без да полагаме кой знае какви усилия, дори когато сме спортни, пак изглеждаме по-добре. По принцип смятам, че след като съм сценограф и ще диктувам как изглежда един филм, би трябвало да започна от себе си. Винаги гледам хем да ми е удобно, хем да съм стилна. Не държа на някакви големи и скъпи марки, а когато ги нося, ги комбинирам с по-обикновени дрехи.
V. S. И все пак – любимите Ви марки?
К. И. Много обичам роклите на Calvin Klein и Ralph Lauren, защото хем са малко по-спортни, хем са елегантни. Чувствам, че много ми пасват.
V. S. Благодарим за това прекрасно интервю, за нас беше страшно удоволствие!
К. И. И аз благодаря.
